Решение № 8280 от 3.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2853/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция Митници", подадена чрез пълномощника юрисконсулт М. Колипаткова, срещу решение 516 от 19.01.2024 г., постановено по адм. дело 6951/2023 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изразява несъгласие с изводите на съда, че са налице основанията на § 7 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния служител (ПЗР на ЗДСл), а намира за приложим Закона за митниците (ЗМ) и разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от този закон, които се явяват специални. Излага и други разсъждения за незадължителност на възстановяването на предишна длъжност на основание § 7 от ПЗР на ЗДСл. По изложените съображения иска отмяна на съдебното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение платено от другата страна. Ответникът - П. Б. П., чрез пълномощника адвокат Н. Киркова, в представен писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва жалбата. Пледира за отхвърлянето й по подробно изложени съображения. Претендира разноски, съгласно представен списък. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството и в срок, е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С атакуваното съдебно решение е отменен отказ на директора на Агенция Митници", обективиран в писмо peг. 32-454936 от 28.06.2023 г., постановен по заявление на П. П. от 16.06.2023 г. да бъде възстановен на длъжността директор на Дирекция Последващ контрол" в Централно митническо управление (ЦМУ) на Агенция Митници" и преписката е върната на органа за ново произнасяне при спазване на дадените указания. За да постанови обжалвания правен резултат, първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че П. е служител на Агенция "Митници" от 01.10.1999 г. Със заповед 4404/29.10.2021 г. на директора бил назначен на длъжност директор на Дирекция Последващ контрол" в ЦМУ. На 17.08.2022 г. П. отправил искане до директора на Агенция Митници" за прекратяване на служебното му правоотношение на тази длъжност поради назначаване на длъжност заместник- директор на Агенция Митници. Искането му било удовлетворено и със заповед от същата дата, служебното правоотношение на П. като директор на Дирекция Последващ контрол" в ЦМУ било прекратено по взаимно съгласие на страните. Съгласно трудов договор от 17.08.2022 г., сключен с министъра на финансите, П. бил назначен на длъжност заместник-директор на Агенция Митници, а със заповед П-196/15.06.2023 г. трудовото му правоотношение на тази длъжност е било прекратено, считано от 16.06.2023 г. На същия ден П. депозирал заявление до директора на Агенция Митници", с което на основание § 7 от ПЗР на ЗДСл поискал да бъде възстановен на заеманата предишна длъжност - директор на Дирекция Последващ контрол" в ЦМУ. С оспореното пред АССГ писмо peг. 32-454936 от 28.06.2023 г., директорът на Агенция Митници" отказал да удовлетвори искането. В мотивите си органът цитирал нормите на чл. 9, ал. 5 ЗМ и чл. 2 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията (НПКДА), посочил, че разпоредбите касаещи правоотношения възникнали на основание ЗМ, са специални и изключват общите разпоредби на ЗДСл, приел, че П. не попада в хипотезата на § 7 от ПЗР на ЗДСл, поради което молбата му не може да бъде удовлетворена. От правна страна съдът е приел, че отказът е постановен от компетентен орган, съответства на изискванията за форма и съдържание, но противоречи на материалния закон. Изложил е, че смисълът на § 7 от ПЗР на ЗДСл е да обезпечи правото на лицата, след изтичане на мандата или пълномощията им, да бъдат възстановени на заеманите преди това длъжности или да им бъде предложена друга подходяща в същата администрация, ако тези длъжности са били закрити. Обсъдени са мотивите на органа на постанови отказа и възраженията му, направени в хода на съдебното производство. Посочено е, че задължението да бъде възстановен служителя на заеманата длъжност или да му предложи друга равностойна, ако предишната е била закрита, е императивно разписано в § 7 от ПЗР на ЗДСл и не зависи от волята на органа, нито от наличието или липсата на специфичните изисквания по чл. 9, ал. 5 ЗМ. Поради това и при наличието на всички предпоставки за приложение на § 7 от ПЗР на ЗДСл, административният орган е следвало да удовлетвори искането на П. и да го възстанови на предходно заеманата длъжност при липса на данни и доказателства, че тя е била закрита. При тези мотиви първоинстанционният съд е постановил атакуваното решение. Решението е правилно. Изводът на АССГ за незаконосъобразност на отказа на директора на Агенция Митници" да възстанови П. на длъжността директор на Дирекция Последващ контрол" в ЦМУ е правилен, като касационната инстанция споделя изцяло мотивите, изложени от съда в тази насока, към които препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. Налице са всички законови предпоставки на § 7 от ПЗР на ЗДСл. Цитираната разпоредба е императивна и представлява гаранция за правото на държавния служител след прекратяване на мандата или пълномощията да продължи да упражнява предишната държавна служба или да му бъдат предложени други подходящи в същата администрация. В хипотезата на § 7 от ПЗР на ЗДСл, във връзка с чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията, законовото задължение на административния орган да възстанови служителя на заеманата длъжност или да предложи друга равностойна длъжност в същата администрация е императивно формулирано и не зависи нито от преценката на административния орган, нито от наличието или липсата на свободни, незаети позиции в длъжностното разписание. Неоснователно касационният жалбоподател се позовава на чл. 9, ал. 5 ЗМ и чл. 2 от НПКДА, които не се явяват специални по отношение разпоредбата на § 7 от ПЗР на ЗДСл. Първата от тези норми предвижда, че главните директори на главни дирекции и директорите на дирекции от специализираната администрация в ЦМУ се назначават от директора на Агенция Митници", съгласувано с министъра на финансите, без да се изисква лицата да имат положителен резултат от изследване за професионална и психологическа пригодност. Втората - че длъжностите се заемат въз основа на определени изисквания и критерии, свързани с конкретен вид дейност на лицето, което я заема. Никъде в тези две разпоредби не се предвижда различно третиране на служителите по § 7 от ПЗР на ЗДСл, след прекратяване на мандата или пълномощията. Това обосновава извода, че нормите уреждат различни правни отношения и не са в съотношение на обща към специална. В контекста на изложеното настоящият касационен състав намира, че не са налице основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и то следва да бъде оставено в сила. При този резултат на делото право на разноски има ответната страна, която е заплатила адвокатско възнаграждение от 2400 лева с ДДС, или 2000 лева без ДДС, съгласно представените договор за правна защита и съдействие и фактура. Същото следва да й бъде възстановено на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 3 АПК. Неоснователно е направеното от касационния жалбоподател възражение за неговата прекомерност, макар същото да е над размера определен в разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на 1000 лева. Липсата не прекомерност се обосновава от обема и естеството на осъществената правна защита, съчетани с прецизността на възприетите тези от процесуалния представител на ответника в отговора на касационната жалба и в съдебно заседание. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение