Решение № 958 от 27.1.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Ж. Спасов от гр.Ямбол, чрез пълномощник адв.Д.Ников против решение 49 от 17.03.2022 г., постановено по адм. д. 327/2021 г. по описа на Административен съд - Ямбол. С обжалваното решение съдът е отхвърлил като неоснователни предявените от Спасов искове да бъдат осъдени при условията на солидарна отговорност Военновъздушните сили и Министерство на отбраната на Република България да му заплатят сумата 73 443,57 лв., представляваща претърпени имуществени вреди, вследствие на неполучено брутно трудово възнаграждение за периода от 29.04.2015 г. до 24.03.2020 г., през който период незаконосъобразно не е бил допускан до работа, след като е обявена за нищожна Заповед ЛС-19/16.04.2015 г. на Командира на военно формирование 26030-[населено място], област Ямбол, мораторна лихва върху тази сума в размер на 16 733,04 лв. и законна лихва върху тях считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, както и искането на Спасов да бъдат осъдени Военновъздушните сили и Министерство на отбраната на Република България да му заплатят направените по делото разноски. Съдът е осъдил Спасов да заплати на Военновъздушните сили гр.София, сумата 104,10 (сто и четири лева и десет ст.) лева., представляваща разноски за явяване в съдебно заседание. Касационният жалбоподател поддържа, че атакуваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяната по чл.209, т.3 от АПК. Посочва, че решаващият съд не е съобразил, че към момента на издаване на нищожната заповед, срока на Договор 30 от 26.05.2010 г. не е изтекъл и същият не е бил прекратен с валиден акт на административния орган до издаване на Заповед КВ-116/17.03.2020 г. на Министъра на отбраната на РБ, получена от Спасов на 25.03.2020 г. след депозиране на исковата молба по делото на 24.03.2020 г.. Сочи, че съдът не е коментирал обстоятелството, как без наличието на договор за военна служба Спасов е бил взет на разпореждане от Министъра на отбраната по специален щат А-918 и че и към момента е в този щат, тъй като със Заповед КВ-116/7.03.2020 г. на Министъра на отбраната е отменена само т.3 от Заповед КВ-288/13.07.2017г. на Министъра на отбраната, но не и т.2, съгласно която Спасов е взет в този щат и е разпоредено да се води на работа и доволствие във Военно формирование 26030-[населено място]. По изложените съображения се твърди, че е неправилен и извода на съда за неоснователност на исковата претенция спрямо Министерство на отбраната, след като за част от процесния период ищеца е бил в щата на Министерство на отбраната. В заключение се обобщава, че по отношение на Договор 30 от 26.05.2010 г. приложима се явява разпоредбата на чл.170, ал.1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на РБългария /ЗОВСРБ/, като ретроактивното действие на чл.170, ал.1, т.3 от ЗОВСРБ се разпростира до 09.12.2016 г., когато е влязла в сила тази разпоредба. Иска отмяна на оспореното решение и постановяване на решение, с което се уважат в пълен размер предявените от Спасов, солидарно срещу ответниците Министерство на отбраната и Военновъздушните сили, искове. Ответната страна - Военновъздушните сили на РБългария, не взема становище по касационната жалба. Ответната страна Министерство на отбраната, чрез гл.експерт юрист Маркова, в писмено отговор и в съдебно заседание пред настоящия съд оспорва касационната жалба и излага подробни съображения за правилност на оспореното решение. Иска обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото, обосновал е извод за липса на причинна връзка между обявените за нищожни административни актове и сочения за настъпил вредоносен резултат, вследствие на което не са налице кумулативните предпоставки за реализиране отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила и правилно е приложил материалния закон, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е по реда на чл.226 АПК. С решение 55/22.03.2021 г. по адм. дело 276/2020 г., Административен съд-Ямбол е осъдил Военно формирование 26030-[населено място], област Ямбол да заплати на Спасов сумата от 970,53 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - размера на брутното му трудово възнаграждение, за периода от 29.04.2015 г. до 26.05.2015 г., през който незаконосъобразно не е бил допускан до работа, в резултат на обявена за нищожна заповед ЛС-19/16.04.2015 г. на Командира на военно формирование 26030- [населено място], област Ямбол, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, като е отхвърлил иска до пълния му размер от 73 443,57 лв. и за останалата част от периода от 16.04.2015г. до 24.03.2020 г.. Решението в осъдителната му част не е обжалвано и е влязло в законна сила, а в частта, с която е отхвърлен предявения иск за присъждане на обезщетение в размер на 73 443,57 лв., представляващо брутното трудово възнаграждение за периода от 16.04.2015 г. до 24.03.2020 г. е обжалвано пред ВАС, който с решение 12703/14.12.2021г. по адм. дело 5134/2021 г. е обезсилил решението в тази част, поради неконституиране като ответник на юридическото лице, в състава на което е органът, издал отменения административен акт и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото, като ответници, при условията на солидарна отговорност са конституирани Военновъздушните сили на Република България и Министерство на отбраната на Република България и първоинстанционния съд повторно е разгледал предявените от Спасов искове за присъждане на сумата 73 443,57 лв., представляваща претърпени имуществени вреди, вследствие на неполучено брутното трудово възнаграждение за периода от 29.04.2015 г. до 24.03.2020 г., през който период незаконосъобразно не е бил допускан до работа, след като е обявена за нищожна Заповед ЛС-19/16.04.2015 г. на Командира на военно формирование 26030-[населено място], област Ямбол, мораторна лихва върху тази сума в размер на 16 733,04 лв. и законна лихва върху тях считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. Съдът е установил, че с Договор за военна служа 30/26.05.2010 г. ищецът Спасов е назначен на длъжност завеждащ хранилище в секция Авиационно-артилерийско въоръжение ( ААВ ) на отделение Логистика във Военно формирование (ВФ) 26030-[населено място] за срок от пет години - до 26.05.2015 г. Със Заповед К-518/17.08.2012 г. на Командира на ВВС, поради наложено дисциплинарно наказание Уволнение , е прекратен договора за военна служба на ищеца, който е освободен от длъжност и от военна служба и зачислен в резерва. Тази заповед е отменена с Решение 4089/18.06.2013 г. по адм. дело 8958/2012 г. на Административен съд-София град, оставено в сила с Решение 7047/27.05.2014 г. по адм. дело 12168/2013 г. на ВАС. Със Заповед ЛС-25/24.07.2014 г. на Командира на военно формирование 26030-[населено място], Спасов е възстановен на длъжност завеждащ хранилище в секция ААВ в отделение Логистика , считано от 27.05.2014 г. Поради това, че на 18.09.2014 г. Държавна агенция Национална сигурност (ДАНС) е отнела разрешението на Спасов за достъп до класифицирана информация с ниво на класификацията Поверително , което отнемане е потвърдено с Решение 21-11/19.03.2015 г. на Държавна комисия по сигурността на информацията (ДКСИ), със Заповед ЛС-19/16.04.2015 г. командира на ВФ 26030-[населено място] е прекратил договора за военна служба, освободил от длъжност и военна служба и зачислил в запаса ищеца. Тази заповед, с Решение 64/28.04.2017 г. по адм. дело 51/2017 г. на АС-Ямбол, влязло в законна сила на 10.06.2017 г., е обявена за нищожна. Със Заповед КВ-288/13.07.2017 г. на Министъра на отбраната, считано от 10.06.2017 г. сержант Спасов е възстановен на заеманата преди освобождаването му длъжност във ВФ 26030-[населено място], освободен е от заеманата длъжност и е взет в разпореждане на министъра на отбраната по специален щат А-918, като със същата заповед е оправомощен командира на ВФ 26030-[населено място] да назначи сержант Спасов на заеманата преди освобождаването му длъжност, след издаване на изискващото се разрешение за достъп до класифицирана информация на ниво Поверително . Последвала е Заповед ЛС-22/12.09.2017 г. на командира на ВФ 26030-[населено място], с която договора за военна служба на Спасов е прекратен, същият е освободен от длъжност и от военна служба и зачислен в запаса, считано от 26.05.2015 г. Заповедта е мотивирана с изтекъл срок на договора за военна служба и обстоятелството, че в законоустановения срок нито една от страните не е отправила предложение до другата за удължаването му. Заповед ЛС-22/12.09.2017 г. на командира на ВФ 26030 - [населено място] също е обявена за нищожна от съда с Решение 98/15.05.2019 г. по адм. дело 57/2019 г. по описа на АС-Ямбол. Със Заповед КВ-116/17.03.2020 г. на Министъра на отбраната по т.І е обявено Решение 98/15.05.2019 г. по адм. дело 57/2019 г. на АС-Ямбол, по т.ІІ е отменена т.3 от Заповед КВ-288/13.07.2017 г. на МО, с която е оправомощен командира на ВФ 26030-[населено място] да назначи сержант Спасов на заеманата преди освобождаването му длъжност, след издаване на изискващото се разрешение за достъп до класифицирана информация на ниво Поверително и по т.ІІІ е прекратен договора за военна служба на ищеца, освободен е от военна служба и е зачислен в запаса, като считано от 26.05.2015 г. сержант Спасов е взет в разпореждане по специален щат А-918 на министъра на отбраната, на работа и доволствие във ВФ 26030-[населено място]. Като мотив на заповедта е посочено, че срокът на договора за военна служба на Спасов е изтекъл на 26.05.2015 г., след като в законоустановения срок по чл.66, ал.1 ППЗОВСРБ до 26.02.2015 г. нито една от страните не е отправила предложение до другата за удължаване на срока му. Като правно основание за разпореденото в т.ІІІ на заповедта са посочени разпоредбите на чл.146, т.3, чл.161, т.3, чл.162, т.1а и чл.170, ал.1, т.3 ЗОВСРБ, чл.66, ал.1 и ал.4 и чл.75, т.2 ППЗОВСРБ и във връзка с Решение 98/15.05.2019 г. на АС-Ямбол по адм. дело 57/2019 г. Заповед КВ-116/17.03.2020 г. на Министъра на отбраната е обжалвана от Спасов и с Решение 95/25.06.2020 г. по адм. дело 88/2020 г. по описа на Административен съд-Ямбол е отменена. С решение 1798/11.02.2021 г. по адм. дело 9274/2020 г., ВАС обезсилва Решение 95/25.06.2020 г. по адм. дело 88/2020 г. на АС-Ямбол в частта му, с която се отменя Заповед КВ-116/17.03.2020 г. на министъра на отбраната в частта ѝ по т. І и ІІ и прекратява производството по делото, отменя Решение 95/25.06.2020 г. по адм. дело 88/2020 г. на АС-Ямбол в частта му, с която се отменя Заповед КВ-116/17.03.2020г. на министъра на отбраната в частта ѝ по т.ІІІ и отхвърля жалбата на Спасов срещу Заповед КВ-116/17.03.2020 г. на министъра на отбраната в частта ѝ по т.ІІІ. По делото е назначена и съдебно-икономическа експертиза, заключението по която не е оспорено от страните. При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна е приел иска спрямо Военновъздушните сили на Р България за допустим, а по същество за неоснователен. Посочил е, че за времето от 29.04.2015 г. до 26.05.2015 г., с влязло в сила решение 55/22.03.2021 г. по адм. дело 276/2020 г. Административен съд-Ямбол е осъдил Военно формирование-26030-[населено място], област Ямбол да заплати на Спасов сумата от 970,53 лв. - размера на брутното му трудово възнаграждение, представляващо обезщетение по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, за периода от 29.04.2015 г. до 26.05.2015 г., през който незаконосъобразно не е бил допускан до работа, в резултат на обявена за нищожна заповед ЛС-19/16.04.2015 г. на Командира на военно формирование 26030-[населено място], област Ямбол, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, и за този период ищеца не търпи имуществени вреди, за които да бъде повторно обезщетяван. Приел е, че за останалия претендиран период не са налице всички елементите от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно: не е налице причинна връзка между административните актове, обявени за нищожни със съдебните решения, и сочения за настъпил вредоносен резултат, след като към момента на постановяване на решението за обявяване нищожност на заповед ЛС-19/16.04.2015 г. на Командира на военно формирование 26030-[населено място], област Ямбол ищецът не може да бъде възстановен на заеманата длъжност, поради прекратяване на договора му за военна служба на 26.05.2015 г. изтекъл срок на същия. По отношение на ответника Министерство на отбраната на Р България решаващият съд е приел иска за неоснователен, тъй като вредите се претендират от нищожен акт на орган, който не е в състава на Министерство на отбраната, а на Военновъздушните сили. По изложените съображения съдът отхвърлил предявените искове и на основание чл.10, ал.2 от ЗОДОВ осъдил Спасов да заплати на Военновъздушните сили на Р България сумата 104,10 лева, разноски за явяване в съдебно заседание. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд, в съответствие с разпоредбата на чл.205, ал.1 от АПК, съгласно която искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите и чл. 60д, ал.1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на РБългария, правилно е приел че материално-правно легитимиран ответник е юридическото лице - Военновъздушните сили на Р България, а не Министерство на отбраната. По тези съображения, правилен е и изводът че исковата претенция срещу Министерство на отбраната е неоснователна, тъй като Военно формирование 26030-[населено място], чийто командир е издал прогласената за нищожна заповед, от която се претендират настъпилите за ищеца вреди, не е включено в състава на Министерство на отбраната. Ето защо и Заповед КВ-288/13.07.2017 г. на министъра на отбраната, с която Спасов е взет в разпореждане на министъра на отбраната по специален щат А - 918 не променя този извод. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността в нейните съставни елементи, така както са посочени в чл.1 ЗОДОВ не се презюмира от закона. В тежест на ищеца е да установи, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за реализирането й незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред или незаконосъобразно действие/бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. В случая първоинстанционният съд е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи като правилно е приел, че за периода от 16.04.2015 г. до 29.04.2015 г. и от 26.05.2015 г. до 24.03.2020г. не се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а за периода от 29.04.2015 г. до 26.05.2015 г., исковата претенция е неоснователна, тъй като ищецът вече е обезщетен и не търпи вреди, предвид влязлото в сила решение 55/22.03.2021 г. по адм. дело 276/2020 г. по описа на Административен съд-Ямбол. Настоящият състав счита, че първоинстанционният съд правилно е съобразил Решение 1798/11.02.2021 г., постановено по адм.д. 9247/2020 г. по описа на ВАС, тъй като нормата на чл.235, ал.3 от ГПК във връзка с чл.144 АПК го задължава да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. След като с влязло в сила съдебно решение е прието, че Договора за военна служба 30/26.05.2019 г. на Спасов е прекратен от датата на изтичане на уговорения срок 26.05.2015 г. и Заповед КВ-116/17.03.2020г. на министъра на отбраната има констативно, а не конститутивно действие, ищецът не може да бъде възстановен на длъжност по несъществуващо правоотношение и в случая не е налице причинна връзка между обявената за нищожна заповед ЛС-19/16.04.2015 г. на Командира на военно формирование 26030-[населено място], област Ямбол и соченият за настъпил вредоносен резултат. При наличие на влязъл в сила съдебен акт относно прекратяването на договора за военна служба ирелевантни към предмета на настоящия правен спор са въпросите относно провеждането на процедурата за удължаване срока на договора за военна служба, по чл.66 от ППЗОВСРБ, молбите за възстановяване на длъжност по чл.172, ал.2 от ЗОВСРБ и приложимостта на разпоредбата на чл.170, ал.1 от ЗОВСРБ, а не на чл.170, ал.1, т.3 от същия закон, в сила от 09.12.2016 г. Наред с горното не може да се наложи и извода, че е налице претърпяна от ищеца имуществена вреда, под формата на пропусната полза, от неполученото брутно трудово възнаграждение за периода от 26.05.2015 г. до 24.03.2020 г., при положение че срочното правоотношение е било прекратено на 26.05.2015 г., с изтичането на срока на Договора за военна служба. Липса на две от кумулативно предвидените предпоставки за реализиране на отговорността на ответника Военновъздушни сили на Р България по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ обосновава неоснователност на предявените искове. В тази връзка съдът е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата касационна инстанция и не е необходимо да се преповтарят. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на ответната страна Министерство на отбраната за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.10, ал.4 ЗОДОВ, които настоящата инстанция определя в размер на 100 лв., съгласно чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,