Решение № 10762 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14840/2012 г.

Решение № 10762 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14840/2012 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Иванка Михнева, Вера Иванова-Спасова, Емил Вучков и Йордан Георгиев от гр. София, подадена от адв. Димова-Навущанова срещу решение № 3664 от 29.06.2012 г. по адм. д. № 3715/2010 г. на Административен съд - София град. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество със законните последици. Излагат се доводи и за недопустимост на решението, поради липса на активна процесуална легитимация на жалбоподателя в производството пред Административен съд - София град и се иска обезсилване на решението и прекратяване на производството. Постъпила е и частна жалба от "Фалоу" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София срещу определение № 4600 от 12.10.2012 г. по делото, с което в производство по чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК е отхвърлено искането за присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба "Фалоу" ЕООД, в писмено възражение ангажира становище за неоснователност на жалбата и моли за оставянето й без уважение. Останалите ответници не ангажират становище по касационната жалба. Ответниците по частната жалба Иванка Михнева, Вера Иванова-Спасова, Емил Вучков и Йордан Георгиев от гр. София, в писмено възражение, оспорват същата и молят за потвърждаване на определението като законосъобразно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и частична основателност на частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същото за недопустимо по следните съображения: С обжалваното решение, административният съд е отменил като незаконосъобразна заповед № КД-14-22-104/14.04.2010 г. на началник Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/-София, с която на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКИР и чл. 57, т. 4 от Наредба № 3/2005 г. е одобрено изменение на КК и КР на гр. София, район "Младост", одобрена със заповед № РД-18-15/06.03.2009 г. на изп. директор на АГКК за имоти с идентификатори 68134.4082.744, 68134.4082.522 и 68134.4082.747 с нанасяне на нови обекти в съответствие с границите на УПИ II-522,кв. 26 по РП на м. "Младост 1", одобрен с решение № 551/29.07.2009 г. на СОС. Решението е мотивирано с неизпълнение процедурата по чл. 53, ал. 2 и 3 ЗКИР във вр. с чл. 62, ал. 3 от Наредба № 3/2005 г., тъй като не е съставен Акт за непълноти и грешки в кадастъра, който е следвало да бъде изготвен и предявен за подпис на "Фалоу" ЕООД, тъй като се засяга прилежащата към сградата с идентификатор 68134.4082.744.1 тераса. Изложени са подробни мотиви за вещните права на страните върху имоти с идентификатори 68134.4082.522 и 68134.4082.744.1 във връзка с приетите по делото първоначално и допълнително заключения на съдебно-техническата експертиза. Решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, но в недопустимо съдебно производство и подлежи на обезсилване по реда на чл. 221, ал. 3 АПК. Производството пред административният съд е образувано по жалба на "Фалоу" ЕООД срещу заповед № КД-14-22-104/14.04.2010 г. на началник СГКК - София, като жалбоподателят претендира, че е заинтересовано лице по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР във вр. с чл. 54 ЗКИР, тъй като с новото нанасяне на имоти с нови идентификатори се засяга прилежащата към сградата с идентификатор 68134.4082.744.1 /супермаркет/ тераса. Това обстоятелство е установено и от заключението на експертизата, с точно цифрено означение на конкретните участъци от терасата, попадащи в три от имотите в нови идентификатори. Не е взето предвид обаче безспорно установеното по делото обстоятелство, че с оспорената заповед не се променят границите на имота, собственост на жалбоподателя /68134.4082.744.1/, което сочи на липса на качеството "заинтересована страна" по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР във вр. с чл. 54 ЗКИР. Видно от приложената по административната преписка документация и представените от страните скици, сградата /супермаркет/ е отразена в първоначалната КК, одобрена със заповед № РД-18-15/06.03.2009 г. на изп. директор на АГКК с идентификатор 68134.4082.744.1 и записана в регистъра на "Фалоу" ЕООД, в имот с идентификатор 68134.4082.744, който е с площ от 2052 кв. м и е собственост по КР на Столична община, район "Младост". Обща граница между имота на жалбоподателя "Фалоу" ЕООД с идентификатор 68134.4082.744.1 и имота, предмет на изменението /с идентификатор 68134.4082.522/ няма, а последния граници с имот с идентификатор 68134.4082.744, който е общинска собственост. Следователно в оспорената част на заповедта не е налице изменение на кадастралната карта, поради което липсва предмет на производството, а твърдяното "засягане" на съществуващата тераса е възникнало още към момента на влизане в сила на КК, одобрена със заповед № РД-18-15/06.03.2009 г. на изп. директор на АГКК. В този смисъл е и допълнителното заключение на експертизата /т. 1/, изрично потвърдено в открито съдебно заседание, проведено на 17.10.2011 г. - "имотната граница на имот 68134.4082.744 и сградата с идентификатор 68134.4082.744.1 не се засягат от изменението, предмет на оспорената заповед". Единствената промяна за имота на жалбоподателя, видно от текста на процесната заповед, е новия номер на обекта, а именно: идентификатор 68134.4082.6003.1. Предвид това производството пред административният съд е недопустимо, като образувано по недопустима жалба, поради което произнасяйки се по същество, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено по реда на чл. 221, ал. 3 от АПК и производството по делото следва да се прекрати. Предвид изложеното следва да се обезсили и постановеното в производство по чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК определение № 4600 от 12.10.2012 г., с което е отхвърлено искането на "Фалоу" ЕООД за присъждане на разноски. С оглед изрично заявената от пълномощникът на Иванка Михнева, Вера Иванова-Спасова, Емил Вучков и Йордан Георгиев от гр. София претенция за разноски и изхода на делото, такива се дължат и за двете съдебни инстанции. Следва да бъде присъдена сумата от 270 лв. /20 лв. - внесена държавна такса по касационната жалба и 250 лв. - депозит за допълнителна СТЕ/, тъй като няма данни за други реално направени разноски - договорения адв. хонорар по приложения Договор за правна защита и съдействие от 01.12.2010 г. в размер на 400 лв. не е внесен. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение