Решение № 2698 от 17.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9991/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Председателя на Държавната Агенция за бежанците против Решение 12855 от 25.07.2024г. по адм. д. 6302/2024г. по описа на Административен съд - София-град /АССГ/. С посочения съдебен акт е отменено Решение 6403/27.05.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците, с което е отхвърлена молбата за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, подадена от А. М. Б., гражданка на Сирия, лично и като законен представител на малолетните си деца К. К. Х. и Н. К. Х., и двете деца граждани на Ирак, и преписката е изпратена на Председателя на Държавната агенция за бежанците за ново произнасяне по молбите за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Касаторът, чрез процесуалния си представител твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. По същество се оспорват фактическите и правни изводи на съда, като се твърди, че бежанската история не е обстойно анализирана и висшия интерес на децата не е отчетен. В извод изтъква, че най-добрият интерес на децата не е въведен от законодателят като задължителна предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9 ЗУБ, нито е въведен като условие за предоставяне на субсидиарна закрила по глава 5 от Директива 2011/95/ЕС. Ответниците - А. М. Б., гражданка на Сирия, лично и като законен представител на малолетните си деца К. К. Х. и Н. К. Х., и двете деца граждани на Ирак, чрез процесуалния си представител оспорват касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна, като счита, че са налице релевираните касационни отменителни основания и решението следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Върховният административен съд, Трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Производството пред административния съд е било образувано по жалба, подадена от А. М. Б., гражданка на Сирия, действаща лично за себе си и като законен представител на малолетните си деца К. К. Х. и Н. К. Х., против Решение 6403 от 27.05.2024г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 във вр. с чл.8 и във вр. с чл.9 от ЗУБ е отказано на от А. М. Б. и нейните деца предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваната част от решението на първоинстанционния съд е Решение 6403 от 27.05.2024г. на председателя на ДАБ в частта му, с която на търсещата закрила и малолетните ѝ деца е отказано предоставяне на хуманитарен статут и преписката е върната на председателя на ДАБ за ново произнасяне, след изпълнение на указанията, дадени с мотивите на решението. С другата необжалвана в настоящото производство част от същото съдебно решение е отхвърлена жалбата на Б. и нейните деца срещу решението на председателя на ДАБ, в частта му, с която е постановен отказ за предоставяне статут на бежанец. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, както и че, съдържа фактически и правни основания за постановения отказ за предоставяне на международна закрила. При произнасянето относно наличието на основания за предоставяне на хуманитарен статут обаче съдът е приел, че административният орган не е изяснил и обсъдил всички относими факти и обстоятелства. Прието е, че не са установени всички относими факти и обстоятелства във връзка с искането за предоставяне на хуманитарен статут, в т.ч. не е анализирана подробно бежанската история. Освен това представеното за първи път в съдебно заседание писмено доказателство, а именно заповед за арест на съпруга на Б., не е обсъдено от административния орган. Съдът е направил извод и че при постановяване на процесното решение административния орган не е изследвал дали висшия интерес на децата, зачитане на правата на човека и човешкото достойнство ще бъдат съхранени при връщане в Ирак. Съдът е приел също, че не е обсъден социален доклад изх. ПР/Д-С-КС/496-001/08.07.2024г., а вместо това административният орган е изложил общи мотиви по отношение на най-добрия интерес на децата, кандидати за закрила. Решението е валидно, допустимо и правилно. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на която съдът е формирал обосновани и верни изводи и правилно е приложил материалния закон. Правилно съдът е счел, че в решението на административния орган не е извършена преценка, съобразена с висшия интерес на децата, включително във връзка с тяхната лична ситуация и възможността за благоденствието им при евентуално връщане в страната на произход Ирак/ където са родени двете деца и където А. Б. е живяла последните 10 години/. Предвид възрастта на децата, тази преценка е следвало да бъде извършена и подробно мотивирана, още повече и при данните за конкретното място на произход. Законосъобразен е изводът на съда, че административният орган не е обсъдил относимите факти и обстоятелства. Безспорно ЗУБ съдържа правни норми относно приложимостта на Закона за защита на детето /ЗЗДет/ по отношение на защитата на правата на децата, търсещи бежански или хуманитарен статут. Децата се причисляват към категорията на уязвимите лица по смисъла на чл. 30а ЗУБ. Многократно Върховният административен съд в съдебните си решения е приемал, че нарушаването на Закона за закрила на детето води до незаконосъобразност на постановения административен акт, когато са констатирани съществени нарушения на процесуалните правила, засягащи правото на защита на търсещите закрила деца. Съгласно чл. 6а ЗУБ при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето. Преценката относно най-добрия интерес на детето следва да се извършва в съответствие с изискванията на Закона за закрила на детето и по-конкретно да се съобрази, че в т. 11 от § 1 ДР на ЗУБ в сила от 16.10.2015 г., е предвидено, че "най-добрият интерес на детето" е понятие по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето. Тълкувана логически, нормата задължава органите, които се разпореждат с права и интереси на деца да спазват и стриктно да изпълняват императивните норми на ЗЗДет., което на първо място означава, че същите следва незабавно да уведомят органите за тяхната закрила, което в настоящия случай административния орган несъмнено е изпълнил. Съгласно § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето, най-добрият интерес на детето е преценка на желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето. В конкретния случай обаче, независимо от представените доказателства пред касационната инстанция, настоящият съдебен състав приема, че касаторът следва не само формално да предприеме изпълнението на разпоредбите на ЗЗДет., но и да обоснове актовете си по отношение на представените доказателства от специализираните органи на закрила на детето. Съгласно съображение 18 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, "Висшият интерес на детето" следва да има първостепенно значение за държавите-членки при изпълнението на настоящата директива, в съответствие с Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето от 1989 г В същия смисъл е съображение 33 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила, съгласно което висшите интереси на детето следва да имат първостепенно значение за държавите-членки при прилагането на настоящата директива, в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз ("Хартата") и Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето от 1989 г. При оценка на най-висшия интерес на детето държавите-членки следва по-специално да вземат надлежно под внимание благополучието и социалното развитие на непълнолетното лице, в т.ч. неговия произход. Първостепенното значение на висшите интереси на детето е още веднъж подчертано и в чл. 25, § 6 от тази директива. Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила в съображение 9 прогласява, че при прилагането на настоящата директива държавите членки следва да гарантират пълно спазване на принципа на висшия интерес на детето и на единството на семейството в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз, Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 г. и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Разпоредбата на чл. 23 от тази директива, озаглавена "Ненавършили пълнолетие" гласи, че 1. Висшият интерес на детето представлява първостепенен аргумент за държавите членки при прилагането на разпоредбите на настоящата директива, които се отнасят до ненавършили пълнолетие. Държавите членки гарантират стандарт на живот, подходящ за физическото, умственото, духовното, моралното и социалното развитие на ненавършилите пълнолетие. 2. При преценяването на висшия интерес на детето държавите членки обръщат особено внимание на следните фактори: а) възможностите за събиране на членовете на семейството на едно място; б) благосъстоянието и социалното развитие на ненавършилия пълнолетие, като се обърне особено внимание на неговата лична ситуация; в) съображенията за безопасност и сигурност, особено когато съществува риск ненавършилият пълнолетие да е жертва на трафик на хора; г)мнението на ненавършилия пълнолетие в съответствие с неговата възраст и зрялост. Въз основа на изложеното, настоящата инстанция намира, че административният орган не е изпълнил задълженията си за пълно проучване на бежанската история и обосноваване неприложимостта на забраната за връщане по отношение на малолетните кандидати за закрила. След уведомяване на Дирекция Социално подпомагане за съдебното производство, на основание чл. 15, ал.5 от ЗЗДет., по настоящето дело е представен социален доклад изх. ПР/Д-С-КС/496-001/08.07.2024г., според който в интерес на децата е да се отглеждат в сигурна и спокойна среда, без да се притесняват за живота и здравето си; връщането на семейството в Ирак застрашава живота им; в интерес на децата е да останат в България и да могат да продължат образованието си; връщането на родителите и децата в Ирак ще се отрази негативно върху емоционалното състояние на децата; родителите и децата са се адаптирали успешно в страната. Правилен е и изводът на съда, че в административния акт липсва преценка от административния орган за евентуалните рискове при връщане на майката и деца ѝ в страната им по произход. От доказателствата по делото не може да се формира правно заключение, че висшият интерес на децата, зачитане на правата на човека и на човешкото им достойнство ще бъдат съхранени при тяхното връщане в Ирак. Поради това, правилно съдът е отменил решението на административния орган и е върнал преписката за ново разглеждане на председателя на ДАБ, с указания за приложението на закона при новото произнасяне. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от релевираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд