Решение № 6890 от 26.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14344/2009 г.

Решение № 6890 от 26.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14344/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано по касационна жалба на Митница Аерогара София, чрез гл. юрисконсулт Ани Недялкова против решение от 9.06.2009 г. на Софийски градски съд, постановено по адм. дело № 278 по описа на 2008 г., с което по жалба на "Дару Кар" АД е отменено постановление за принудително събиране на митни сборове № В2/22.01.1999 г., издадено от началника на митница "Аерогара - София", потвърдено с решение № Д-1/10.09.1999 г. на началника на РМУ - гр. София. В жалбата се прави оплакване за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че градският съд неправилно е приел, че по учреденият временен внос на три броя леки автомобили марка "BMW", незакрит по законоустановеният ред и в предвидения срок, дължимите митни сборове, установени в процесното ППС по силата на сключен договор за финансов лизинг, са за сметка на митническо задълженото лице - в случая лизингополучател и вносител на процесната стока. Неправилно съдът приел, че доколкото собствеността на автомобилите била прехвърлена на "Булгарлизинг" АД, който оформил и режима "временен внос" той следва да заплати и митническите задължения, възникнали в резултат на нередовното приключване на режима. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на постановлението. Ответникът - "Дару Кар" АД, чрез адв. Карайчев, оспорва жалбата по съображения в писмено становище. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски. Заинтересованата страна "Булгар лизинг" АД не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура, изразява становище за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. За да отмени постановлението за принудително събиране на митни сборове градският съд е приел, че временно внесената чуждестранна стока на територията на Република България, надлежно оформена като такава в ЕАД съответно от 5, 15 и 16.12.1994 г., са леки автомобили марка "BMW". В цитираните документи, по сключени договори за финансов лизинг, като декларатор е посочен "Булгарлизинг" АД, представлявано от процесуалния му представител - Румен Генов, а като получател - "Дару Кар" АД (ответник в настоящето производство). В същото време в опростените митнически декларации, с които автомобилите са внесени като получател, вносител и декларатор е вписано "Булгарлизинг" АД. Учреденият временен внос е съответно до 14.08, 16.09. и 28.06.1997 г. и тъй като не е приключил по нито един от посочените начини в чл. 53 ППЗМ (отм.), правилно СГС е приел, че задължението за плащане на вносни митни сборове за процесната стока, тежи върху митническо задълженото лице, поискало разрешение за временния внос. В конкретния случай това е "Булгарлизинг" АД. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Безспорно е установено, че между "Булгарлизинг" АД и "Дару Кар"през 1994 г. са сключени договори за финансов лизинг. Съгласно, раздел трети от тези договори, срокът на лизинговия период е 33 месеца от датата на подписването на договора. В оформените пред митническата администрация декларации № № 0100/8-2510/94; 0100/8-2526/94 и 0100/8-2399/94 в графата получател /вносител е посочено името на лизингополучателя (ответник в производството), а в графата декларатор това на "Булгарлизинг" АД. Правилно съдът е приел, че липсват доказателства за надлежно упълномощаване от страна на "Дару Кар"АД "Булгарлизинг" АД да декларира внесените стоки. Съдът с основание се е позовал на удостоверението, издадено от служба по вписванията при Софийски районен съд, съгласно което пълномощно № 31/19.07.1994 г., вписано в кл. 50 на две от трите процесни декларации не е вписано по регистъра на II-ри нотариус. При липса на доказано упълномощаване, митните сборове са дължими от притежателя на подлежащата на обмитяване стока. Специфична черта на митническия режим временен внос е възможността чуждестранни стоки да останат за определен срок на територията на страната без оформянето на режим внос и без заплащане на вносни митни сборове. Когато на стоката не е дадено ново митническо направление преди изтичане на временния внос, означава, че е изгубена възможността за приключване на митническия режим. В този случай неприключването на временния внос се счита за осъществено в момента, следващ изтичането на срока на режима, както е в случая. След като временният внос не е приключен, е налице отклоняване на стоките, поставени под този режим. При отклоняване на стоки, поставени под режим временен внос, както е в този случай, възниква вносно митническо задължение за стоката, подлежаща на облагане с вносни митни сборове. Длъжник за заплащане на митническото задължение е деклараторът, поискал да получи митническия режим временен внос, в процесния случай това е "Булгарлизинг" АД. Митническата облагаема стойност и дължимите митни сборове се определят съобразно законодателството на датата, когато временният внос се закрива по установения в ППЗМ (отм.) ред с внос за потребление в страната. Ако временният внос не е закрит по този ред, се издава постановление за принудително събиране на митни сборове и както е в настоящия случай прилага се законодателството към датата, когато стоката е била отклонена от митнически надзор поради действие на митническото задължено лице, изразяващо се в това, че то като притежател на подлежащата на обмитяване стока не е закрило временния внос по установения в ППЗМ ред. Това е датата, когато е изтекъл срокът за временния внос. Върху така определените митни сборове се начислява лихва по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания, когато не бъдат платени в сроковете за доброволно плащане на държавните вземания. С оглед на изложеното, Върховният административен съд, тричленен състав, не приема за основателни възраженията, изложени от касатора, че дължимите митни сборове по ППСМС са задължение на получателя на стоката - а в конкретния казус "Дару кар" АД. В същия смисъл по аналогичен случай има произнасяне на ВАС по адм. д. № 6041/2003 г. По изложените съображения, като е уважил жалбата на дружеството - лизингополучател против постановлението за принудително събиране на митни сборове, Софийски градски съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касаторът дължи на ответника по касационната жалба деловодни разноски в размер на 5 030 лв. за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд - първо отделение,