Решение № 16997 от 21.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2340/2011 г.

Решение № 16997 от 21.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2340/2011 г., V о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1470 от 20.12.2010 г., постановено по адм. д. № 1111/10 г. Административен съд-Бургас, осми състав, е отхвърлил жалбата на Александър Живков Жеков от гр. Варна против Заповед за полицейско задържане рег. № 24 от 31.03.2010 г., издадена от полицейски инспектор в РУП - Приморско, издадена на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и е осъдил жалбоподателя да заплати на ОДМВР-гр. Бургас юрисконсулско възнаграждение в размер на 150 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Александър Живков Жеков от гр. Варна чрез пълномощника му адв. Мариана Пушева. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд-Бургас е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - Бургас и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени обжалваната заповед за задържане. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции Ответникът по касационната жалба полицейски орган при Районно управление "Полиция"-гр. Приморско не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, три членен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си административният съд е отхвърлил жалбата на Александър Живков Жеков от Варна против заповед за полицейско задържане рег. № 24 от 31.03.2010 г., издадена от полицейски инспектор в РУП - Приморско, издадена на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. . След като е описал накратко фактическата обстановка по издаване на обжалваната заповед, както и събраните доказателства по делото, административният съд е пристъпил към изграждане на своите правни изводи по нейната законосъобразност. В тази насока са изложени мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на процесуално-правните материално-правните изисквания на закона. Административният съд е посочил, че заповедта съдържа предвидените в чл. 63 от ЗМВР реквизити, дал е тълкуване на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР в смисъл, че за прилагането й законът не е изисква да са събрани всички доказателства, установяващи по категоричен начин вина на задържаното лице, а е необходимо само наличие на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление. Съобразявайки събраните по делото писмени и гласни доказателства първоинстанционният съд е приел, че към момента на издаване на заповедта са били налице достатъчно данни, които да обосновават прилагането на принудителната административна мярка спрямо жалбоподателя, от което следва, че заповедта е издадена при спазване на материалния закон. Постановеното решение на административния съд е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се правят оплаквания за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навеждат се доводи, че административният съд не е обсъдил наведените от жалбоподателя доводи, че не са доказани фактическите основания, изложени в оспорения административен акт. Твърди се още, че е налице нарушение на материалния закон, като неправилно административният съд е приел, че при издаване на обжалваната заповед са налице предпоставките на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Направените оплаквания са не основателни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от първоинстанционния съд. Основният спорен въпрос пред страните е наличието на условията на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за издаване на заповедта. Даденият положителен отговор от страна на административния съд е логически обосновани на фактите по делото и при правилно тълкуване на процесуалния и материалния закон. В съдебната практика се приема, че нормата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не поставя изискването т. н. "данни" да са пълни или категорични, като същите следва да са достатъчно, те. да са от такова естество, че позволяват да се направи извод за връзка между задържаното лице и съпричастността му към извършено престъпление. В конкретния случая от доказателствата по делото се установява, че в РУП-Приморско е образувано досъдебно производство за извършена кражба на движими вещи от частен дом - престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, като са съществували подозрения, че жалбоподателят е един от извършители на същото, респективно, че е свързан с извършителите, което само по себе си е достатъчно основание за прилагане на задържане по смисъла на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Изложените в жалбите /първоначална и касационна/ доводи относно задържането са относими за правния институт на мярката за неотклонение "задържането под стража" по смисъла на чл. 56, ал. 1, чл. 58, т. 4 и чл. 63 от НПК, която е различен правен института на задържането по смисъла на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, съставляващ принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН. Обстоятелството, че няма условия за задържане под стража и повдигане на обвинение за извършено престъпление в рамките на образуваното досъдебно производство, не означава, че не са налице условия за задържане на лицето по реда на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, след като същевременно са налице достатъчно данни за съпричастност на същото в извършването на престъпление. Поради това при правилно тълкуване на закона и съобразявайки фактите по делото административният съд е направил обоснован извод, че заповедта за задържане е издадена в съответствие с материалния закон. Изложените твърдения, че лицето е било задържано поради отказ да дава обяснения не съответстват на обстоятелствата по делото. При изграждане на своите изводи за спазване на материалния закон административният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства и оплакванията за допуснато съществено процесуално нарушение се явява неоснователно. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че обжалваното решение на Административен съд -Бургас не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,