Решение № 9475 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 666/2014 г.

Решение № 9475 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 666/2014 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по жалбата на "Българска телекомуникационна компания" АД със седалище в гр. София, представлявана от пълномощника на дружеството, срещу решение № 889 от 28.11.2013 г., постановено от Комисията за регулиране на съобщенията. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на административния акт поради постановяването му в противоречие с материалноправните разпоредби. Твърди, че информацията, изискана от дружеството съгласно Приложението към решението, не попада в обхвата на правомощието на Комисията по чл. 40, ал. 1 от Закона за електронните съобщения, тъй като тя не притежава регулаторни функции да контролира обхвата на мрежите над минимално определения първоначален такъв обхват. Сочи, че мотивирането на акта с разпоредбите на чл. 235а и чл. 236 от ЗЕС е в противоречие с конкретните правомощия на регулатора, тъй като качеството на предоставяните услуги е различно от техния териториален обхват. Иска отмяна на решението. "Космо България Мобайл" ЕАД със седалище в гр. София, представлявано от пълномощника си, също обжалва решение № 889/28.11.2013 г. на Комисията за регулиране на съобщенията с твърдения, че същото е незаконосъобразно поради поради допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила и противоречие с материалноправните разпоредби - чл. 40, ал. 1 от ЗЕС, чл. 235а и чл. 236 от ЗЕС, чл. 5 от ЗЕС. Моли да бъде отменено. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Комисията за регулиране на съобщенията, чрез пълномощника си, оспорва жалбите като неоснователни. Заинтересованата страна "Мобилтел" ЕАД, чрез пълномощника си, не оспорва подадените жалби. Върховният административен съд, след като обсъди отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено следното: С оспореното решение № 889 от 28.11.2013 г. на Комисията за регулиране на съобщенията, "БТК" АД, "Космо България Мобайл" ЕАД и "Мобилтел" ЕАД са задължени да предоставят информация за осигуреното покритие по население, чрез изградените GSM и UMTS наземни мрежи, позволяващи предоставяне на електронни съобщителни услуги, посочена в приложението към решението. Определен е срок за изпълнение, като дружествата са предупредени да отбележат изрично информацията, представляваща търговска тайна. Според Комисията за регулиране на съобщенията тази информация е необходима, за да могат крайните потребители да имат информиран избор за своя доставчик на услуги, като им се предостави подходяща и сравнима информация за този качествен параметър. След извършен преглед на уеб страниците на мобилните оператори е констатирала, че предоставените данни не осигуряват на потребителите достатъчно ясна и пълна информация относно осигуреното мрежово покритие на оператора. Регулаторът се е позовал на разпоредбите на чл. 235а и чл. 236 от ЗЕС, като е приел, че може да изисква от тези предприятия да посочват сравнима, актуална и подходяща информация относно качеството на услугите си, която да бъде използвана от съответните групи потребители, с цел по-ясния им и мотивиран избор на оператор на електронни услуги. Според приложението към оспореното решение КРС е задължила трите дружества да предоставят в табличен вид информация за населените места, в които няма покритие за всяка една от изградените GSM и UMTS мрежи; таблица на населените места, в които има такова покритие; електронни карти за осигуреното покритие, съдържащи конкретна визуализация, населените места и селищните образувания, пътищата от републиканската пътна мрежа и ниво на постигнатото покритие с определяне нивото на сигнала за двете мрежи. Съдът приема, че оспореното решение е издадено от компетентен административен орган, в писмена форма, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗЕС Комисията може да отправя до предприятията, които осъществяват електронни съобщения, обосновани писмени искания за предоставяне на информация в съответен обем, срок и подробности, необходима за изпълнението на регулаторните й функции. Следователно КРС има правомощия да изисква писмено информация от предприятията, осъществяващи електронни съобщения в посочени от нея обем, подробности и да определя срок за предоставяне. В чл. 40, ал. 1 от ЗЕС не е предвидена нарочна процедура за приемане на решение, с което се изисква определена информация от операторите. Жалбоподателите са уведомени за издаденото решение, като видно от съдържанието на същото, им е предоставена възможност да преценят характера на исканата информация и ако считат, че съставлява търговска тайна, да поискат да бъде защитена. Предвид предоставения избор на поведение на операторите, не може да се счете, че липсата на предварително уведомяване и съответно - предоставяне на възможност да изрази становище пред регулатора относно необходимостта от търсената информация, е застрашила или накърнила правата и интересите им по толкова съществен начин и в степен, която да обоснове незаконосъобразност на административния акт. В оспореното решение са изложени съображения за причините и целите, за които се иска информацията, съобразно предписанието на чл. 40, ал. 1, изр. 2 от ЗЕС. Искането за получаване на информация е пропорционално на целта, за която е направено и е обективно обосновано - чл. 40, ал. 1, изр. 3 от ЗЕС. Целта на административния акт е получаване на информация за териториалния обхват на мрежовото покритие на дружествата-адресати на акта и нивото на предоставяния сигнал, като безспорно това са елементи, определящи качеството на предоставяната услуга. Тази информация е в обществен интерес, поради което е спазено изискването на чл. 40, ал. 1, т. 1, б. "в" и чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЕС. Решението на регулаторния орган, с което той иска предоставяне на информация, има значение както за осъществяване на правомощията на регулатора, за правата и законните интереси на предприятията, също и за защита интересите на потребителите. Регулирането на пазарните отношения в областта на електронните съобщителни мрежи и услуги за постигането на визираните в чл. 2 от ЗЕС цели - създаване на условия за развитие на конкуренцията, подпомагане развитието на вътрешния пазар и подкрепа интересите на потребителите, не може да се осъществява от регулатора без цялостен мониторинг на пазара. Въпросът за предоставяне на информация е заложен и в чл. 5 на Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7.03.2002 г. относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуга. А в р. 13 на Директивата изрично е записано, че националните регулаторни власти е необходимо да събират информация от участниците на пазара, за да изпълняват ефективно своите задачи. Информацията, която КРС изисква, може да бъде както обобщавана, анализирана, сравнявана, както и да се проучва пазара, да се следи неговото състояние, да се отчитат неговите тенденции, също и да се гарантира по-пълното упражняване правата на потребителите на електронни услуги. За да обезпечи възможността регулаторът да изпълнява правомощията си, законодателят е създал правото да изисква информация и задължението на предприятията да предоставят търсената информация. Регулаторната намеса в случая се осъществява в рамките, позволяващи на КРС да изпълнява заложените в закона цели. Видно от характера на търсената информация, с нея не се осъществява намеса в дейността на икономическите субекти извън рамките на необходимото. В случая КРС е спазила изискването за пропорционалност, обективна обоснованост и съответствие с посочените в закона цели. Неоснователно е възражението за неправилно приложение на чл. 235а и чл. 236 от ЗЕС. Комисията е мотивирала решението си с осигуряване равнопоставеност на различни групи крайни потребители при предоставянето на сравнима, надеждна, изчерпателна, разбираема и актуална информация относно качеството на предоставяните услуги, а мрежовото покритие и нивото на сигнала са елементи от качеството на предоставяните услуги. Неоснователно и недоказано е възражението за нарушение на принципа на равнопоставеност между предприятията, предоставящи визираните електронни услуги, заложен в чл. 5 от ЗЕС. "Космо България Мобайл" ЕАД не е ангажирал доказателства във връзка с релевантните факти за извършвана от посочените дружества "Макс Телеком" ООД и "Булсатком" АД дейност по предоставяне на електронни съобщителни услуги по изградени GSM и UMTS наземни мрежи. Още повече, че регулаторът има право на самостоятелна преценка от кого да изисква информация, което правомощие не е упражнено своеволно, а е свързано с изпълнение на заложените в закона цели. Предвид изложеното, оспореното решение е законосъобразно издадено, то не страда от наведените от дружествата пороци, поради което жалбите на "Българска телекомуникационна компания" АД и "Космо България Мобайл" ЕАД като неоснователни следва да се отхвърлят. С оглед изхода на правния спор разноски в полза на "Космо България Мобайл" ЕАД не се дължат. Воден от горното, Върховният административен съд