Решение № 1585 от 6.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4169/2017 г.

Решение № 1585 от 6.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4169/2017 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Г. Г. пълномощник на З. П. Й. от гр. П., против решение № 8 от 13.01.2017 г., постановено по адм. д. № 723/2016 г. на Административен съд-П. С него съдът е отхвърлил жалбата на касаторката в настоящото производство против заповед № 1860 от 9.08.2016 г. на заместник-кмета на община П. и я е осъдил да заплати на общината разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевира необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон, касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените съображения в касационната жалба и представените писмени бележки касаторката моли, съдебното решение да се отмени, като делото се реши по същество. Претендира присъждане на направените разноски. От ответната страна по касация кметът на община П. е постъпил отговор, подаден от процесуалния му представител юрисконсулта Караджов, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт. По изложените съображения ответникът по касация моли, съдебното решение да се остави в сила и претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че заповедта на заместник-кмета на община П. по правната си същност е индивидуален административен акт. В хода на съдебното производство са били представени доказателства от НАП за съществуващи задължения по чл. 162, ал. 2 ДОПК от спечелилия търга участник. Съдът не е съобразил решението си с представените писмени доказателства, което е довело до постановяване на незаконосъобразен съдебен акт. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна, по следните съображения: Производството пред Административния съд-П. е започнало по жалба на З. П. Й. от гр. П., против заповед № 1860 от 9.08.2016 г. на заместник-кмета на община П. С нея заместник-кметът, в изпълнение на заповед на кмета на общината за заместване, е обявил А. Ф. Н. от с. Б., община П. за купувач на недвижим имот, частна общинска собственост, актуван с Акт за частна общинска собственост № *** от **** г., подробно индивидуализиран в акта и заповедта на заместник-кмета. Жалбоподателката е твърдяла, че заповедта на заместник-кмета е незаконосъобразна, поради това, че участникът, определен за купувач, е имал публични задължения към държавата. За това тя е представила и писмени доказателства. Съдът е приел жалбата за неоснователна, а заповедта за законосъобразна, поради което я е отхвърлил. За да постанови този резултат съдът е приел, че А. Н. е попълнил декларация образец № 1 (част от тръжната документация), в която е декларирал, че няма задължения по смисъла на чл. 162, ал. 2 ДОПК към държавата и общината, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган. Жалбоподателката е представила документ, издаден от НАП, ТД-П., за задължения от страна на А. Н. за здравно осигуряване. Твърдяла е, че А. Н. е попълнил декларация с невярно съдържание. Въпреки това, съдът е приел, че няма данни за образувано и проведено досъдебно производство, относно невярното съдържание на декларацията. Освен това е приел, че не е твърдян и посочен акт на компетентен орган, с който да са установени тези задължения нито е доказано, че ако такива задължения са налице, то за тях да е допуснато или отказано разсрочване или отсрочване. Поради това е приел, че твърденията на жалбоподателката са били неоснователни и недоказани, поради което е отхвърлил жалбата й. Решение е неправилно и е постановено в нарушение на материалния закон, което налага неговата отмяна. От данните по делото се установява, че за продажбата на недвижимия имот е бил обявен публичен търг с явно наддаване. За него са се явили двама участници, които са били допуснати до участие от тръжната комисия, поради съответствието им с обявените тръжни условия. А. Ф. Н. е предложил по-висока цена в сравнение с предложената от жалбоподателката, поради което е бил обявен за купувач на имота. Между страните спор по фактите относно процедурата за проведения търг не е имало. Спорът се е концентрирал върху попълнена и представена декларация от страна на А. Н. по чл. 162, ал. 2 ДОПК., представляваща образец № 1 към тръжната документация. В нея участникът декларира, че няма задължения по смисъла на чл. 162, ал. 2 ДОПК към държавата и към общината, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган. Изискването за попълване на тази декларация е визирано в т. 11, б. "д" от тръжните условия. В т. 13 от тръжните условия е посочено, че при наличие на публични задължения по т. 11, б. "д", декларирани по б. "в" от образеца, както и наличието на публични задължения към община П., комисията декласира участника. Декларацията по предвидения образец, за доказване на липсата на публични задължения към общината и държавата, представлява частен документ, който изхожда от лицето, попълнило образеца, в който е декларирало съответните данни. Нейното съдържание може да бъде оборено, както това е сторила З. Й., с представеното удостоверение от НАП, ТД-П. В него са посочени задълженията за здравно осигуряване на А. Н. за периода от 1.07.2011 г. до 25.09.2016 г. общо в размер на 931,47 лв. и начислена лихва върху тях - лист 85-87 от делото. Според чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК публични са общинските и държавни вземания за данъци, включително акцизи, както и мита, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета. Следователно задължителните осигурителни вноски са публични държавни вземания. От друга страна в чл. 209, ал. 2, т. 2 е посочено, че декларация, подадена от задължено лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски представлява изпълнително основание. Не е необходимо издаването на изричен акт от компетентен за това орган, който да установи публичното държавно вземане по основание и по размер. Събирането на съществуващи публични вземания, установени с предвидени от закона изпълнителни основания, не е недължимо. Поради това е необоснован правният извод на съда, че след като задължението на А. Н. не е установено с акт, издаден от компетентен орган, то той няма публично държавно задължение, поради което правилно е допуснат до участие в тръжната процедура. В случая не е без значение и обстоятелството, че в проведеното съдебно заседание на 22.11.2016 г. А. Н. е признал, че има неплатени здравни осигуровки и е с прекъснати осигурителни права. При наличието на това фактическо установяване неправилни са изводите на съда, че заповедта на кмета е законосъобразна. В тръжната процедура е бил допуснат участник, който не е имал право да участва в търга. Той е попълнил декларация с невярно съдържание, която е оборена по съответния ред, което влече и незаконосъобразност на крайния акт на заместник-кмета, заповедта му с която е обявил участника спечелил търга. Това налага отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, по съществото на спора, тъй като не се налага събирането на нови доказателства, с което заповедта на заместник-кмета като незаконосъобразна следва да се отмени, по изложените вече съображения. С оглед на крайния изход на спора, искането на З. Й. за присъждане на направените разноски следва да се уважи. От данните по делото се установява, че при първоинстанционното разглеждане на спора тя е направила разноски в размер на 10 лв. за държавна такса и 300 лв., платено адвокатско възнаграждение. В касационното производство З. Й. е направила разноски от 5 лв. за държавна такса и 300 лв. платено адвокатско възнаграждение. Общо дължимите й се разноски са в размер на 615 лв., които на основание чл. 143, ал. 1 АПК община П. следва да й заплати. Искането на кмета на община П. за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без уважение. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение