Решение № 557 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5804/2018 г.

Решение № 557 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5804/2018 г., VIII о., докладчик съдията Емил Димитров Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Фуражен завод" ООД, ЕИК *********, чрез процесуален представител, против решение № 415/02.03.2018 г. на Административен съд Варна, постановено по адм. д. № 2773/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) №P-03002516007606-091-001/20.06.2017 г., на органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 311/07.09.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП"–Варна при ЦУ на НАП, с който на дружеството са установени допълнителни задължения за ДДС за д. п. м. 08. 2011 г. в размер на 805. 92 лв. и за д. п. м. 11. 2013 г. в размер на 23553. 04 лв. и съответните лихви. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба – директор на дирекция "ОДОП"-Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на ВАП дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционния съд е приел за установено, че предмет на обжалване е РА №P-03002516007606-091-001/20.06.2017 г., на органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 311/07.09.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП"–Варна при ЦУ на НАП, с който на дружеството са установени допълнителни задължения за ДДС за д. п. м. 08. 2011 г. в размер на 805. 92 лв. и за д. п. м. 11. 2013 г. в размер на 23553. 04 лв. и съответните лихви, в следствие отказано право за приспадане на данъчен кредит поради липса на доказателства за реално осъществени доставки по фактури, както следва: А/ за д. п. м. 08. 2011 г., фактура с издател "Вентори тръст"ЕООД: -фактура № 88/08.08.2011 г. с данъчна основа 4029. 60 лв. и ДДС 805. 92 лв., с предмет 11. 68 т. ечемик реколта 2011 г. Б/ за д. п. м. 11. 2013 г., 4 бр. фактури, с издател "Валко-71"ЕООД -фактура № 17/12.11.2013 г. с данъчна основа 35500 лв., ДДС 7100 лв., с предмет 100000 кг. пшеница, реколта 2013 г., с включен транспорт. -фактура № 19/14.11.2013 г. с данъчна основа 447. 30 лв. и ДДС 89. 46 лв., с предмет 1260 кг. пшеница, реколта 2013 г., с включен транспорт. -фактура № 20/14.11.2013 г. с данъчна основа 74500 лв. и ДДС 14900 лв., с предмет 100 т. пшеница, реколта 2013 г. и 150 т. царевица реколта 2013 г., с включен транспорт. -фактура № 23/22.11.2013 г. с данъчна основа 7317. 90 лв. и ДДС 1463. 58 лв., с предмет 4. 340 т. пшеница, реколта 2013 г. и 22. 220 т. царевица реколта 2013 г. Съдът е счел, че процесния РА е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата материална законосъобразност, решаващият състав след анализ на приобщените в хода на ревизията и съдебното производство доказателства и изясняване на релевантните факти, включително обсъждане на доказателствата, възраженията на страните, заключението на ВЛ по ССч експертиза и приложимата правна уредба, е приел, че по отношение фактура № 88/08.08.2011 г. с издател "Вентори тръст"ЕООД не са установени от жалбоподателя определените в закона предпоставки, при които възниква правото на данъчен кредит. Касателно фактурите с издател "Валко-71"ЕООД съдът е приел за правилни изводите на органите по приходите, че данъкът по тези фактури е начислен без основание и правото на данъчен кредит следва да бъде отказано на жалбоподателя. Обосновал е заключение, че дружеството не е разполагало със стока, собствеността върху която да прехвърли върху "Фуражен завод" ООД, като не е установено по делото предходните доставчици "Агрокорпо 2013"ЕООД и ЕТ"С. Великов 61" да са разполагали със стока, която да доставят на "Валко-71"ЕООД, и съответно да са извършили доставка на стоката, предмет на фактурите издадени на "Фуражен завод" ООД. Решението на АС-Варна е валидно, допустимо и правилно. Не са налице касационните основания, сочени от касатора. Споделят се изводите на съда, че относно доставката по фактура № 88/08.08.2011 г. при възложената доказателствена тежест върху ревизираното лице да докаже наличието на предпоставките на ЗДДС за възникване право на приспадане на данъчен кредит, не са представени доказателства относно предаване на стоката между предходни доставчици на дружеството, а доставчикът "Вентори тръст"ЕООД няма действащи трудови договори за периода на издаване на фактурата, не е подавал ГДД по ЗКПО за 2011 г., не са декларирани и изплатени доходи на ФЛ, не разполага с обекти, не е представил в хода на извършените му проверки документи относно доставката и не е осигурил достъп до счетоводството си. Не са налице доказателства за материална и ресурсна обезпеченост на предходен доставчик- ЗП К. Маринов, за същия не е установено наличие на складови помещения и търговски обекти. От събраните по делото доказателства не е установено, че стоката, предмет на процесната фактура е предадена между страните, и съответно че доставчика е разполагал със стоката предмет на визираната доставка към дата на издаването на процесната фактура. Законосъобразни в контекста на посочената от съда приложима норма на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, и формулирания основен въпрос за реалност на процесната доставка, са изводите на съда, че формалното изпълнение на изискванията по ЗДДС от ревизираното лице чрез съставяне на счетоводни документи, включително данъчна фактура и извършването на счетоводни записвания, след като тези документи и записвания не удостоверяват и не се отнасят за обективно осъществена стопанска операция, не пораждат целените правни последици, свързани с признаване право на данъчен кредит. По отношение на останалите фактурирани доставки на зърно- пшеница и царевица с доставчик "Валко-71"ЕООД, в ревизионното производство и в производството пред административния съд не са представени доказателства, обосноваващи извод, че дружеството-пряк доставчик и предходните доставчици по веригата-"Агрокорпо 2013"ЕООД и ЕТ"С. Великов 61" са разполагали с количества пшеница и царевица, които да доставят на "Фуражен завод" ООД. При насрещните проверки в цитираните доставчици не са установени назначени лица по трудови правоотношения към момента на издаване на фактурите, доставчиците не разполагат с обекти, материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на процесните доставки, като същевременно не са представили достъп до счетоводната си документация или относими съпроводителни документи към доставките. Няма данни търговското дружество да е земеделски производител, от който пряко да произхожда зърното, а касателно едноличния търговец е установено, че същия има единствено заявени намерения за производство на зеленчуци през 2013 г. но липсва информация за произведена от лицето каквато и да е земеделска продукция. Правилно решаващия съд е отчел и обстоятелството, че на "Валко-71"ЕООД е извършена ревизия за определяне задължения по ЗДДС за периода 01.10.2013 г. -30.11.2013 г. /т. е включваща процесния период м. 11. 2013 г. /, имаща за резултат отказано право за приспадане на данъчен кредит на осн. чл. 70, ал. 5 от ЗДДС по фактурите, издадени от -"Агрокорпо 2013"ЕООД и ЕТ"С. Великов 61", с констатации в издадения РА, че за извършените продажби на зърно не са представени документи, удостоверяващи извършването на доставките и фактическото предаване на стоките. В този смисъл съответни на приложимите материалноправни разпоредби и практиката на СЕС са изводите на решаващия съд, че по фактурите, издадени от "Валко-71"ЕООД липсват реално извършени доставки на стоки по см. на чл. 6 от ЗДДС и не е възникнало данъчно събитие съгласно нормата на чл. 25 от ЗДДС. Както се отбеляза по-горе не се установява по делото "Валко-71"ЕООД да е разполагал с процесните стоки, съответно да е прехвърлил собственост по процесните 4 бр. фактури. Не се кредитират доводите в касационната жалба. С пространно цитираната съдебна практика на СЕС относно неограничаването по принцип на правото на приспадане на дължимия или платения ДДС за закупени от задълженото лице стоки, вр. с чл. 167 и сл. от Директива 2006/112, както и с изложените принципи на общностния правен ред- на пропорционалност, на неутралността, на правната сигурност и принципът на защита на оправданите правни очаквания, се стреми да докаже, че в качеството му на данъчно задължено лице не е следвало да бъде санкциониран чрез непризнаване правото му да възстанови ДДС, тъй като същия в конкретния случай не е знаел и не е могъл да знае, че процесните сделки са част от извършена от доставчика данъчна измама или друга сделка по веригата преди или след осъществените от него в качеството му данъчнозадължено лице сделки, опорочени поради измама с ДДС. Така наведените доводи /сочени и в жалбата пред АС-Варна/ са неотносими към процесното правно основание за отказ на приходните органи на упражненото право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, а именно чл. 68, ал. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, при липса на данъчно събитие, респ. на реална доставка. Анализът на приложимите правни норми и изводите на първоинстанционния съд се споделя от настоящия състав по съображенията изложени по-горе, включително относно даденото от съда тълкуване на относимите норми към реалността на доставката като едно от задължителните условия/ материалноправна предпоставка/ за възникване на правото на данъчен кредит. Това тълкуване е съобразено с установената съдебна практика на националните съдилища и с практиката на СЕС, част от която е посочена и в обжалваното първоинстанционно решение. В допълнение следва да се отбележи, че нормите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит при наличието в кумулативна даденост на елементите от сложния фактически състав, регламентирани в ЗДДС, изискващ освен притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, и установяване на реалното получена стока или извършване на услуга по съответната облагаемата доставка /арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС/. Осъществяването на конкретната преценка на събраните в производството пред съда доказателства и формирането въз основа на тези доказателства на изводи за наличието или липсата на реална доставка е в компетенцията на националния съдия, а отказът на получателя по фактура на право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка по съображения, че липсва действително извършена облагаема сделка не противоречи на принципите на данъчен неутралитет, правна сигурност и равно третиране/ в този см. съединени дела С-80/11 и С-142/11 и дело С-643/11/. Предвид изложеното, съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и да остане в сила. С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 1526. 94 лв., съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение