Решение № 6556 от 14.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9854/2012 г.

Решение № 6556 от 14.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9854/2012 г., VIII о., докладчик съдията Калин Куманов Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Варна при ЦУ на НАП срещу Решение № 1666 от 26.06.2012 г., постановено от Административен съд - гр. Варна по адм. д. № 2021 по описа на същия съд за 2011 г., с което по жалба на "Клиф инвест" ООД със седалище в гр. Варна и адрес на управление ул. "Васил Априлов" № 5, ап. 2, ЕИК по Булстат: 813154006, представлявано от Любомир Георгиев Костадинов, е отменен Ревизионен акт (РА) № 030900014/1.04.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 298/16.06.2009 г. на зам.-директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Варна при ЦУ на НАП, в обжалваната част относно преобразуване финансовия резултат на дружеството за 2004 г. в посока увеличение със сумата 652925,50 лв., формирана от непризнати разходи за възнаграждения на работници работещи в РГермания в размер на 532500,38 лв.; разходи за осигуряване и издръжка при старост и подпомагане в размер на 76684,12 и 43741 лв. - техническа грешка от преизчисляване на 39207,97 евро в лева от общото увеличение със сумата 702788,66 лв. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени в жалбата доводи касационният жалбоподател претендира отмяна на решението и решаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата срещу административния акт, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подателят на жалбата настоява, че решаващият съд не е изпълнил указанията на ВАС, дадени в отменителното му решение. В с. з. касационният жалбоподател не изпраща представител. Ответникът по касационната жалба - "Клиф инвест" ООД - в подаден писмен отговор оспорва жалбата, а в с. з. се представлява от адв. Сиракова, която моли за оставяне на касираното решение в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалбата и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд - гр. Варна е повторно и е в изпълнение на указанията, дадени в отменително решение № 7703 от 1.06.2011 г. на Върховния административен съд по адм. д. 13004/2010 г., с което е отменено Решение № 1725 от 6.08.2010 г. на Административен съд - гр. Варна по адм. д. 1723/2009 г. и делото е върнато на същия съд за разглеждане от друг състав. ВАС е дал указания жалбоподателя да бъде задължен да представи надлежно заверени от съответните данъчни власти на Германия доказателства за регистриране на работещите в Германия лица, надлежно заверени доказателства за внесени осигурителни вноски за съответните периоди, пълен доклад на германския експерт, надлежно заверен от съответна данъчни власти в Германия за достоверност, както и да се даде възможност на ответника да осъществи насрещна проверка в Германия по линия на международен обмен на представените доказателства в хода на съдебното производство. Административният съд подробно е описал фактическата обстановка по делото. Релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени и са последователно възпроизведени в мотивите на обжалваното решение. Възприетите за установени от Съда факти кореспондират със събраните по делото доказателства. С РА е увеличен финансовият резултат на ревизираното лице за 2004 г. въз основа на следната констатация: В подадена за 2004 г. ГДД ответникът по касация е декларирал отрицателен финансов резултат след данъчно преобразуване, в размер на 196474 лв., като е осчетоводил разходи в общ размер 702788,66 лв., от които: разходи за възнаграждения на работници работещи в Германия в размер на 532500,38 лв. (левова равностойност на 272263,12 евро); разходи за осигуряване и издръжка при старост и подпомагане в размер на 76684,12 лв. (левова равностойност на 39207,97 евро); техническа грешка от преизчисляване на 39207,97 евро в лева - 43741 лв.; други производствени разходи в размер на 49690 лв. (левова равностойност на 25406,09 евро); разходи за лихви в размер на 173,17 лв. (левова равностойност на 88,54 евро). Съгласно баланс за изпълняваните във ФР Германия строителни работи във връзка със строителните обекти към 31.12.2004 г. дейността на дружеството е осъществявана в гр. Мюнхен. Балансът е изготвен от дипломиран одитор - данъчен консултант въз основа на представени от дружеството документи. Дружеството е представило писмено обяснение, в което е посочило, че документацията във връзка с осъществяваната дейност се съхранява на място на обектите, където са временните офиси, както и че годишните отчети са отразени в счетоводството на дружеството като резултат от дейността във ФР Германия. Ревизираното лице е представила справка на работещите в Германия работници за периода от м. юли до м. декември 2004 г., съдържаща име, ЕГН и осигурителен доход, върху който са внасяни осигурителни вноски; както и справка за работещите в България лица за същия период. Ревизиращият орган е установил, че дружеството не е декларирало обекти с място на стопанска дейност в чужбина. Приел е, че за работещите в Германия работници са внасяни задължителни осигурителни вноски върху максималния осигурителен доход за 2004 г., т. е. върху 1200 лв. Вноските са внасяни месечно заедно с вноските за работещите в България. Поради непредставяне на платежни документи, ведомости и др. документи за отчетени разходи за обект в Германия, за заплати и възнаграждения в размер на 532500,38 лв., за осигуряване на издръжка при старост и подпомагане в размер на 120425,12 лв., за други производствени разходи в размер на 49690 лв. и за разходи за лихви в размер на 173,17 лв., ревизията е увеличила финансовия резултат по реда на чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.) със сумата 702788,66 лв. Така извършеното преобразуване е оспорено пред Административен съд - гр. Варна, който с Решение № 1725 от 6.08.2010 г. по адм. д. 1723/2009 г. е отменил РА в частта на увеличението със сумата 652925,50 лв., формирана от непризнати разходи за възнаграждения на работници в Германия в размер на 532500,38 лв.; разходи за осигуряване и издръжка при старост и подпомагане в размер на 76684,12 лв. и 43741 лв. - техническа грешка от преизчисляване на 39207,97 евро в лева, като е отхвърлил жалбата в останалата й част - до пълния размер на увеличението със сумата 702 788,66 лв. С Решение № 7703 от 1.06.2011 г. по адм. д. 13004/2010 г. ВАС е отменил изцяло решението на Административен съд - гр. Варна. Доколкото обаче в отхвърлителната част решението като необжалвано о влязло в сила, то правилно Съдът при новото разглеждане е приел, че предмет на спора пред него е РА в отменената му част. В изпълнение указанията на ВАС при новото разглеждане на делото са представени поименни списъци за кандидатстване за работна виза с данни за работодателя, строителния обект и договора за поръчка между работодателя и германския възложител; заявления за разрешение за работа и разрешителни за работа; уведомление от Фонд за отпуск на заетите в строителството лица (SOKA BAU); формуляр от същия фонд с данни за размера на минималната часова ставка за заплащане на работа в строителството; съобщения от (SOKA BAU) до всеки работник с данни за личните номера на наетите лица; задгранични паспорти с работна виза на всеки работник; известия за гарантиране на разрешителни за работа на чуждестранни наети лица от Федералната агенция по заетостта; доклад на данъчния консултант в превод, ведно с пълномощни за представителство пред данъчна служба и трудовата служба ULAK; ведомости за брутни и нетни приходи на работниците - фишове за изплатени работни заплати в строителството, приети в с. з. на 27.02.2012 г. и подробно описани в протокола от съдебното заседание. По делото е изслушана СИЕ, която е дала заключение за идентичност между заетите лица, заявленията за разрешения за работа, и издадените въз основа на тях разрешения; за съпоставимост на разходите за работни заплати и социални разходи съобразно данните от ведомостите за заплати и доклада на данъчния консултант. За да отмени административния акт, Съдът е приел, че събраните по делото доказателства сочат на осъществявана от ревизираното лице строителна дейност във ФР Германия през 2004 г., във връзка с която са направени и спорните разходи, счетоводно отчетени при него по сметка 604 - Разходи за заплати и 605 - Разходи за социални осигуровки и надбавки. Приел е, че разходите са обосновани документално, поради което не може да намери приложение разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.) в актуалната за 2004 г. редакция. Решението е правилно и законосъобразно. Съдът е спазил задължителните указания на касационната инстанция за попълване на доказателствения материал по делото. Освен че са представени в пълнота, в изпълнение на правилото по чл. 185 ГПК документите на чужд език са придружени с превод на български. На ответника е дадена възможност по линия на международния обмен да извърши насрещна проверка в Германия на представените и приети писмени доказателства. Обстоятелството, че не се е възползвал от нея, следва да се тълкува в негова вреда, тъй като ответникът не се е справил с указаната му още от ВАС в отменителното решение тежест на доказване. В становищата на ответната страна от 10.10.2011 и от 22.03.2012 г. личи процесуална пасивност и липса на енергичност за отстояване на поддържаната теза. Следва да се отбележи, че в разпоредбите на Глава шестнадесета ДОПК, раздел IV и V, които уреждат процедурата за обмен на информация с други държави и по-специално процедурата за административно сътрудничество с държавите - членки на Европейския съюз, в областта на данъците, не се съдържа изискване документите във връзка с които се инициира информационният обмен, да са били представени първо пред надлежните чужди власти. Същевременно такова изискване няма и в Директивата на Съвета от 19 декември 1977 г. относно взаимопомощта между компетентните органи на държавите-членки в областта на прякото данъчно облагане и облагане на застрахователните премии. Позоваванията на органа по приходите на законово нерегламентирани процедури и несъстоятелна. Според приложената от ревизиращия орган разпоредба на чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.) се предвижда увеличение на ФР за данъчни цели с разходите, довели до намаляване на същия, които са отчетени в нарушение на принципа за документална обоснованост. Понятието има легална дефиниция в § 1, т. 34 ДР на ЗКПО (отм.): документиране посредством счетоводни документи, съдържащи необходимите реквизити по ЗСч и отразяващи вярно и точно всяка стопанска операция документи. В случая са представени многобройни писмени доказателства, които еднопосочно обосновават извод за документална обоснованост на въпросните разходи по смисъла на чл. 4, ал. 3 от Закона за счетоводството. В списъците за кандидатстване за работна виза фигурират индивидуализиращи данни за работодателя и строителния обект, като е посочен и договорът за поръчка между работодателя-изпълнител и германския възложител. Подаденото уведомление от Фонда за отпуск на заетите в строителството лица (SOKA BAU) установява, че ревизираното лице е действало като работодател в областта на строителството, а формулярът от същия фонд съдържа съществена информация, сред която е размерът на минималната часова ставка за заплащане на работа в строителството. Във ведомостите и фишове за изплатени работни заплати в строителството се съдържат данни за полагане на труд в чуждата държава. Ведомостите се съставят от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения и в изпълнение на законово задължение за начисляване и изплащане на трудови възнаграждения, поради което доказват обективираните в тях факти. Неоснователно касаторът се оплаква във връзка с приемане доклада на немския данъчен консултант като доказателство. Правилно Съдът се е позовал и на СИДДО с ФРГ, според която не е налице място на стопанска дейност в Германия предвид продължителността й. Специално следва да се подчертае, че по делото не са оспорени нито ведомостите за заплати, нито издадените от съответните немски служби документи. Тяхното съдържание е било предмет на проверка от немския одитор, и е възприето като достоверно. Нещо повече - документите са проверени и от СИЕ, която не е установила нередности при водене на счетоводството. Напротив, експертът е дал заключение за идентичност между заетите лица, заявленията за разрешения за работа, и издадените въз основа на тях разрешения; за съпоставимост на разходите за работни заплати и социални разходи съобразно данните от ведомостите за заплати и доклада на данъчния консултант. Съвкупната преценка на събраните доказателства налага да се приеме, че направените от дружеството разходи за заплати и осигуровки са документално обосновани. Като е приел същото, административният съд е постановил правилен съдебен акт. Касираното решение не страда от пороците, посочени в жалбата, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора на ответника не следва да се присъждат разноски, тъй като пред първата съдебна инстанция са представени доказателства, за които не е имало пречка да бъдат представени в ревизионното производство вече. Така мотивиран, Върховният административен съд, Осмо отделение,