Решение № 13114 от 10.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1999/2013 г.

Решение № 13114 от 10.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1999/2013 г., VIII о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Братанов Билд" ЕООД, подадена чрез процесуален представител против решение № 3049 от 17.12.2012 г., постановено по адм. дело № 780/2012 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 251103405/8.11.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, частично потвърден и изменен с Решение № 944/7.02.2012 г., на директора на Дирекция ОУИ при ЦУ на НАП Варна, сега с променено наименование дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика". В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отмени процесният ревизионен акт, както и да бъдат присъдени разноските по делото. Ответникът - директорът на дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, осмо отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил ревизионен акт № 251103405/8.11.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, в потвърдената част с Решение № 944/7.02.2012 г., на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП Варна относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 98469.62 лв., от които 90 644.00 лв. главница и лихва в размер на 7825.62 лв., по фактури, издадени от "Старт - строй - Д" ЕООД с предмет СМР и от "Соло инвест 07" ЕООД с предмет външни услуги. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав на съда е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Приел е, че в хода на ревизията и на административното и съдебно производство не са били представени необходимите доказателства - писмени, гласни и експертно заключение, въз основа на които да може да бъде направен категоричен извод, че в случая са осъществени облагаеми доставки с предмет строително-монтажни работи. В мотивите си съдът е посочил, че не е установена безспорна кореспонденция между издадените от доставчиците фактури и извършените СМР. Стопанските операции, предмет на фактурите не са достатъчно конкретизирани. Жалбоподателя не е ангажирал безспорни доказателства, че услугите са действително състояли се и са породили резултат, т.е. обектите, в които са осъществявани СМР са въведени в експлоатация. Въз основа на тези съображения, съдът е приел, че ревизиращият орган законосъобразно е отказал приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Така постановеното решение е неправилно. Предмет на спора пред административния съд е било наличието на реалност на процесните доставки по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, и съответно на хипотезата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за непризнаване на право на данъчен кредит. При постановяване на съдебното решение съдът изцяло е възприел констатациите на приходните органи и е потвърдил като законосъобразен оспорения ревизионен акт. Този извод на съда не се споделя от касационната инстанция. От данните по делото се установява, че доставчикът "Старт - строй - Д" ЕООД е издал 17 фактури с № № 34/20.08.2010 г., 35/21.08.2010 г., 36/23.08.2010 г., 60/10.09.2010 г., 62/13.09.2010 г., 63/15.09.2010 г., 66/18.09.2010 г., 69/22.09.2010 г., 74/28.09.2010 г., 76/29.09.2010 г., 82/11.10.2010 г., 92/28.10.2010 г., 111/25.11.2010 г., 119/02.12.2010 г., 121/3.12.2010 г., 124/8.12.2010 г и 132/22.12.2010 г. с предмет на доставките "СМР по договор" и "Извършени СМР по Протокол обр. 19", а от доставчика "Соло инвест 07" ЕООД са издадени две фактури с № 305/7.02.2011 г. и № 309/17.02.2011 г. с предмет "СМР по договор и образец акт 19". По делото не е спорно, че между касатора "Братанов Билд" ЕООД и доставчиците "Старт - строй - Д" ЕООД и "Соло инвест 07" ЕООД са били сключени договори за извършване на строително-монтажни работи от последните като подизпълнители в обекти на Технически университет - Варна. Наред с това още при започване на ревизията са били представени актове обр. 19 за приемане на извършените СМР, както и количествено-стойностни сметки, в които подробно са описани вида на строителните работи, тяхната стойност и количеството ползвани материали, с посочен обект, в който се извършват, като тези документи не са били оспорени от ответника по предвидения в чл. 193 ГПК ред. Протокол обр. 19 е приложен по всяка една от процесните фактури, като датите на подписването му предхожда издаването на фактурата. Наличието на извършени услуги от "Старт - строй - Д" ЕООД се подкрепя и от заключението на вещото лице по назначената ССЕ, което е извършило съпоставка между издадените от доставчика фактури и приложените към тях протоколи обр. 19 /количествено-стойностни сметки/, като е констатирало съответствие между отразените между тях стойности. В хода на съдебното производство е опровергана и констатацията на органа по приходите за липса на кадрова обезпеченост на доставчиците, тъй като вещото лице е установило, че и при двамата доставчици са били наети работници както по трудови, така и по граждански договори. Видно от заключението по ССЕ, при доставчика "Старт - строй - Д" ЕООД за процесния период са били назначени 6 работника на различни длъжности в строителството, както и са били изплатени и възнаграждения на 8 лица, упражняващи свободна професия или занаят, а от счетоводните регистри на "Соло инвест 07" ЕООД вещото лице е установило отразени разходи за възнаграждения по граждански договори, сключени между дружеството и физически лица, като са отразени и здравни осигуровки за сметка на същите лица. От разпита на свидетеля Анна Димова, която през процесния период е работила като завеждащ отдел "Строителна дейност" в Технически университет - Варна, се установява, от една страна, че жалбоподателят е бил в договорни отношения с висшето училище за извършване на СМР на целия институт, а от друга - че територията на голяма и са налице множество сгради. По тази причина е логично жалбоподателят да е ползвал подизпълнители при извършването на СМР в някои от обектите в ТУ - Варна. В реда на изложените мотиви следва да се посочи, че касационният състав споделя тезата на касатора, че поради сходство на фактическия състав при разрешаването на настоящия правен спор следва да бъдат съобразени и мотивите на СЕС, обективирани в тълкувателно приложимото Решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11. При установеност на надлежното фактуриране на процесните доставки, начисляване на ДДС и редовно счетоводство, върху органът по приходите лежи задължението да осъществи необходимите проверки по отношение на данъчнозадължените лица и да установи нарушения и измами. В ревизионния акт няма конкретни констатации за такива, а единствено се излагат съображения за недостатъчност на доказателствата относно извършените доставки. По тези съображения, фактическите изводи на първата инстанция се явяват неправилни, а правните такива - незаконосъобразни. Налице са законовите предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит. Тъй като не са налице процесуални нарушения в съдебното производство, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане няма пречка настоящата инстанция да се произнесе по същество на спора и РА, издаден в нарушение на законови разпоредби, да бъде отменен. Въз основа на гореизложеното, решението на административния съд като неправилно следва да бъде отменено, включително и в частта на присъдените в полза на Дирекция "ОУИ" - Варна разноски в размер на 2419.40 лв., а вместо него следва да бъде постановено друго, с което да бъде отменен РА като незаконосъобразен. С оглед изхода на спора на касатора не следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция, тъй като такива не са присъдени. Доказателства за направени разноски пред първата инстанция - плащане по банков път, не са представени. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, приложение 2, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,