Решение № 145 от 6.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14628/2014 г.

Решение № 145 от 6.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14628/2014 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на председателстващия Висшия съдебен съвет против решение от 28.07.2014 г., постановено по адм. дело № 12158/2013 г. на Административен съд София - град. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. По делото е постъпила и частна жалба от Национална асоциация за обществена защита, със седалище град София против определение № 4943 от 13.10.2014 г. по същото дело, с което е изменено решение от 28.07.2014 г., постановено по адм. дело № 12158/2013 г. на Административен съд София - град, с което касаторът е осъден да заплати на Национална асоциация за обществена защита направените по делото разноски в размер на 217 лева. Оплакванията са за неправилност на определението, като се иска отмяната му и присъждане на действителния размер на направените разноски по делото. Ответникът - председателят на Управителния съвет на Национална асоциация за обществена защита чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на оспореното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и частна жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение АС е оставил без разглеждане искането на Национална асоциация за обществена защита, представлявана от председателя на Управителния съвет - Валери Даскалов да му бъде предоставен достъп до обществена информация по т. 1 от заявление вх. № 96-00-155/20.06.2013 г., като приема, че са налице предпоставките на чл. 159, т. 8 от АПК, тъй като с молба от 23.05.2014 г. приобщена по делото оспорващият оттегля жалбата против административния акт в тази част и е отменил мълчаливия отказ на председателстващия Висшия съдебен съвет, да се произнесе по т. 2 от заявление за достъп до обществена информация с вх. № 96-00-155/20.06.2013 г. на Национална асоциация за обществена защита и е върнал преписката на административния орган за произнасяне по подаденото заявление, съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона в мотивите на решението. Първоинстанционният съд е установил, че със заявление вх. № 96-00-155/20.06.2013 г. на Национална асоциация за обществена защита е поискано от председателстващия Висшия съдебен съвет да бъде предоставен достъп до обществена информация, като в т. 1 и т. 2 на заявлението изчерпателно са изброени исканията. В срока по чл. 28, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/ административният орган не се е произнесъл по заявлението. Липсва разпореждане за удължаване на срока в хипотезите на чл. 30 и чл. 31 от ЗДОИ. В мотивите на решението е прието, че по т. 1 от заявление вх. № 96-00-155/20.06.2013 г. са налице предпоставките на чл. 159, т. 8 от АПК, тъй като с молба от 23.05.2014 г. приобщена по делото оспорващият оттегля жалбата против административния акт в тази част, а оспореният мълчалив отказ по т. 2 заявление вх. № 96-00-155/20.06.2013 г. на Национална асоциация за обществена защита е незаконосъобразен. Заявлението за достъп до обществена информация е адресирано до компетентния орган, който е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, поради което същият е дължал изрично произнасяне по това заявление в предписаната в чл. 34, ал. 1 от ЗДОИ форма на акта, който следва да съдържа изрично изброените в закона реквизити, като изложи ясни и конкретни мотиви съгласно изискването на чл. 38 от ЗДОИ и чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК. По тези съображения, мълчаливият отказ по т. 2 от заявление с вх. № 96-00-155/20.06.2013 г. на Национална асоциация за обществена защита е отменен и преписката е върната на административния орган за произнасяне по същество с нарочно и мотивирано решение. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби досежно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задължения субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 - изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и чл. 39 - въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Непроизнасянето по т. 2 от заявлението, представляващо оспорения пред първоинстанционния съд мълчалив отказ е в нарушение на ЗДОИ, подлежащ на отмяна, както обосновано и законосъобразно е постановил съдът. Касаторът навежда доводи в касационната жалба, че поисканата от него информация не представлява обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, поради което той не е задължен субект да предостави тази информация. Твърди, че дори и търсената информация по т. 2 от заявление с вх. № 96-00-155/20.06.2013 г. на Национална асоциация за обществена защита да представлява обществена информация то същата има характера на обработка на лични данни. Тези аргументи са относими към т. 2 от подаденото заявление, но те касаят съществото на спора и биха били предмет на обсъждане само в случай, че представляват мотиви на изричен административен акт, постановен от административния орган. Мотивите дават възможност на контролната инстанция да прецени законосъобразността на отговора, а това е още по - наложително при отказ да се предостави исканата информация. Липсата на произнасяне от страна на задължения орган по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, какъвто е касаторът, води до невъзможност да бъде извършена преценка от страна на съда дали поисканата информация е официална или служебна и дали достъпът до тази обществена информация може да бъде ограничаван от органа, който е длъжен да я съхранява. Подадената от Национална асоциация за обществена защита молба в която жалбоподателят изрично заявява, че оттегля жалбата си против мълчалив отказ на председателстващия Висшия съдебен съвет, да се произнесе по т. 1 от заявлението му за достъп до обществена информация с вх. № 96-00-155/20.06.2013 г., десезира съда от разглеждането на спора. С това волеизявление отпада правото и задължението на съда да постанови решение по направеното оспорване. Поради това правилно от страна на административния съд е преценено, че са налице предпоставките на чл. 159, т. 8 от АПК и жалбата на Национална асоциация за обществена защита против мълчалив отказ на председателстващия Висшия съдебен съвет, да се произнесе по т. 1 от заявлението му за достъп до обществена информация с вх. № 96-00-155/20.06.2013 г. следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото да бъде прекратено. Частната жалба срещу определение № 4943 от 13.10.2014 г. по същото дело, с което е изменено решение от 28.07.2014 г., постановено по адм. дело № 12158/2013 г. на Административен съд София - град, с което касаторът е осъден да заплати на Национална асоциация за обществена защита направените по делото разноски в размер на 217 лева е също ОСНОВАТЕЛНА. Съгласно приложения по делото договор за правна помощ от 29.07.2013 г., НАОЗ е заплатила авансово и изцяло в брой сумата от 500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение на пълномощника си адвокат Маринов при подаване ва първоначалната жалба срещу оспорения административен акт. Административният орган не е направил възражение за прекомерност на разноските, поради което същите се дължат в пълния им размер. С частната си жалба срещу определение № 434/27.01.2014 г., постановено по адм. дело № 12158/2013 г. на АССГ е представен договор за правна помощ за сумата от 200 лева адвокатско възнаграждение, както и са поискани 5 лева заплатена държавна такса. По посочената частна жалба се е произнесъл Върховния административен съд с влязло в сила определение № 9930/15.07.2014 г., като е отхвърлил искането за присъждане на разноски, по съображения, че разноските се определят с крайния съдебен акт. Поради това на частния жалбоподател сладва да бъдат присъдени разноските, направени от него в пълен размер или общо сумата от 717 лева. При положение, че са присъдени с оспореното определение 217 лева, определението следва да бъде оставено в сила, като разликата от 500 лева се присъжда допълнително от настоящата инстанция. Следва да се отбележи, че се касае за оспорване на административен акт без имуществен интерес, с оглед на което е недопустимо да се определя размера на разноските в зависимост от уважената част от жалбата, както неправилно е приел първоинстанционния съд. Предвид на изложеното, оспореното решение на първоинстанционния съд като обосновано, постановено в съответствие с разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника, касаторът следва да бъде осъден да заплати 300 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав