Решение № 13561 от 9.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3038/2017 г.

Решение № 13561 от 9.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3038/2017 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. А. А., чрез неговия пълномощник адв. В. М., срещу решение № 9 от 02.02.2017 г., постановено по адм. дело № 69/2016 г. по описа на Административен съд - С.. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението. Иска се неговата отмяна. Ответникът - кметът на община Д., в писмено становище, оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - С. е образувано по жалбата на Д. А. А. срещу заповед № 286/04.05.2016 г. на кмета на община Д., с която е одобрил проект за изменение на подробен устройствен план (ПУП) - план за застрояване на урегулиран поземлен имот I-969, квартал 60, в град Д.. С решение № 69/04.11.2016 г. по адм. дело № 69/2016 г. на Административен съд - С., цитираната заповед е отменена и на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 620 лева. С обжалваното решение съдът се е произнесъл по молба вх. № 1126/09.12.2016 г., с която е поискано съдът да постанови допълнително решение, тъй като е налице противоречие между мотиви и диспозитив, по отношение на присъдените разноски в решението от 04.11.2016 г. Приел е, че в молбата кумулативно се съдържат основания по смисъла на чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, чл. 175 и чл. 176 от АПК и с доводи за недопустимост, в частта по чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 176 от АПК е оставил същата без разглеждане, а в останалата част я е отхвърлил като неоснователна. Решението е правилно. Решение № 69/04.11.2016 г. по адм. дело № 69/2016 г. на Административен съд - С. е връчено на процесуалния представител на жалбоподателя на 07.11.2016 г. Правилно съдът е преценил, че сроковете чл. 248 от ГПК и чл. 176 от АПК са изтекли. В първия случай изменение на решението в частта за разноските може да се иска в срока за обжалване, който е изтекъл на 21.11.2016 г. Във втория случай искане на страна по делото за постановяване на допълнително решение се предявено в едномесечен срок. Този срок започва да тече от деня на връчването на решението - 07.11.2016 г. и е изтекъл на 07.12.2016 г., съгласно правилото на чл. 60, ал. 3 от ГПК. Процесната молба е подадена на 09.12.2016 г., което е след преклузивните срокове по чл. 248 от ГПК и чл. 176 от АПК и правилно е оставена без разглеждане като просрочена в тази й част. Правилни са съображенията на съда и по отношение на обстоятелствата относно приложението на чл. 175 от АПК. В случая не е налице очевидна фактическа грешка. Не е налице противоречие между мотиви и диспозитив. Правилно съдът е посочил, че в такова производство е недопустимо да се извършва преоценка на доказателствата по делото. Доколкото съдът не е изчислил коректно дължимия адвокатски хонорар, то това е следвало да се поправи по реда на чл. 248 от ГПК, тъй като тази норма е специална по отношение на чл. 175 от АПК. С оглед горното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,