Решение № 5064 от 15.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13110/2008 г.

Решение № 5064 от 15.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13110/2008 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от кмета на район "Приморски" Община гр. Варна, срещу решение № 537 от 28.07.2008 г., постановено по адм. дело № 1733/2006 г. по описа на Варненския окръжен съд, административно отделение, V състав. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответниците по касационната жалба - Стоянка Христова Илиева, лично за себе си и като законен представител на непълнолетните Симона Христова Георгиева и Златомир Емилов Колев, всичките от гр. Варна, не взима отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, по съображения изложени в пледоарията му по делото. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите развити в касационната жалба, констатира, че тя е подадена от надлежна стара, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение, Варненският окръжен съд по жалбата на Стоянка Илиева е отменил заповед № 610 от 14.07.2006 г. на кмета на район "Приморски", община Варна, с която е било прекратено наемното правоотношение за общинско жилище намиращо се в блок 1 вх. А, ап. 4. Съображенията за това са били, че основанието за издаване на административния акт чл. 46, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗОС не било налице, тъй като липсвали конкретни данни да е било нарушавано спокойствието на съседите и да спазва реда в сградата. Прието е също, че не било налице и другото основание за издаването на обжалваната заповед - чл. 46, ал. 1, т. 4 ЗОС, изразяващо се в неполагане на грижи за общинския имот. Така постановеното решение е законосъобразно. Изложените мотиви за липса на условия за издаване на заповедта, респективно изводът, че е тя е незаконосъобразна се споделят от настоящия състав на Върховния административен съд - III отделение. От данните по делото е видно, че в обжалваната заповед са посочени като основание за издаването й - чл. 46, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗОС. Съгласно т. 3, за да бъде прекратено наемното правоотношение, наемателят следва да нарушава "добрите нрави". Действително законодателно липсва дефиниция за понятието "добрите нрави", но изводът на окръжния съд, че с поведението си наемателката, не е имала укоримо поведение са напълно обоснован. Това е така, защото този факт е бил констатиран от разпита на свидетелите, които са съседи на Илиева и имат непосредствени възприятия за това. Не са били представени категорични доказателства за наличието и на второто посочено в заповедта основание - чл. 46, ал. 1, т. 4 ЗОС, т. е. неполагане грижата на добър стопанин при ползването на жилището. Това обстоятелство е следвало да бъде установено с писмени доказателства от собственика. От заключението на приетата по делото техническа експертиза, неоспорена от страните се установява, че жилището е било нормално поддържано и стаите са били в добро техническо състояние. При тази фактическа обстановка, изводът на съда, че не е било налице и основание то чл. 46, ал. 1, т. 4 ЗОС е обоснован. От всичко изложено до тук, Върховният административен съд, трето отделение приема, че постановеното решение следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение