Решение № 586 от 13.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12414/2010 г.

Решение № 586 от 13.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12414/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Овергаз Изток" АД, гр. Бургас, (универсален правоприемник на "Газоснабдяване Нови пазар" АД, гр. Нови пазар) срещу решение № 10505 от 25.08.2010 г. по адм. дело № 7668/2009 г. на Върховния административен съд, пето отделение. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Държавна комисия за енергийно и водно регулиране моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Съдът, въз основа на извършена служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон и като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания, я счете за неоснователна по същество. С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд, пето отделение, е отхвърлил жалбата на "Газоснабдяване Нови пазар" АД, гр. Нови пазар, против решение № Ц-13/30.04.2009 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) за утвърждаване на цени за лицензионните дейности на газоразпределителното предприятие. Съдът е приел, че решението е взето от компетентен орган, по заявление на газоснабдителното дружество до ДКЕВР с искане да му бъдат утвърдени за територията на община Нови пазар цени за пренос на природен газ през газоразпределителната мрежа, цени за снабдяване с природен газ от краен снабдител и цени за присъединяване на потребители към газоразпределителната мрежа на територията на община Нови пазар. Приел е, че административният акт е издаден при спазване на административнопроизводствените правила, като заявлението е анализирано от работна група при административния орган, в чийто доклад е посочено, че в цените за разпределение на природен газ дружеството включва недовзет приход в размер на 597 964 хил. лева, който е образуван за периода 2003 - 2006 г. Приел е за установено, че докладът на работната група е публикуван на основание чл. 28, ал. 3 от Наредбата за регулиране на цените на природния газ (НРЦПГ) на страницата на ДКЕВР в интернет, след което е проведено открито заседание за обсъждане на приетия доклад; на 30.04.2009 г. ДКЕВР е приела обжалваното решение, с което на "Газоснабдяване Нови пазар" АД, считано от 01.05.2009 г. при продължителност на регулаторния период до 2011 г. включително, са одобрени, приложими на територията на община Нови пазар, цени без ДДС за пренос на природен газ през газоразпределителната мрежа, цени без ДДС за снабдяване с природен газ от краен снабдител и цени без ДДС за присъединяване на потребители към газоразпределителната мрежа, като цените са одобрени при прилагането на метода "горна граница на цените" и комисията не е признала недовзет приход, включен в бизнес плана на газоразпределителното дружество и претендиран от същото. За неоснователно е счетено възражението на жалбоподателя за незаконосъобразно невключване на недовзетия приход при ценообразуването, тъй като правното основание, на което е издадено обжалваното решение, са разпоредбите на чл. 21, ал. 1, т. 6, чл. 30, ал. 1, т. 6а, т. 7 и т. 8 от Закона за енергетиката и чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "а", чл. 19, чл. 20 и чл. 24 НРЦПГ, а ДКЕВР не се позовава на чл. 4, ал. 3 от същата наредба с оглед признаване на недовзетия приход. Счел е, че прилагането на последната цитирана норма от НРЦПГ е предоставено на преценката на регулаторния орган, поради което не е допуснато нарушение на чл. 7, ал. 1 и 2 АПК. Счетено е, че съгласно чл. 26, ал. 1 НРЦПГ (изм., ДВ, бр. 64 от 7.08.2007 г.) за извършване на регулаторен преглед, към заявлението за утвърждаване на необходими приходи, цени и тарифни структури лицензиантите следва да представят информация за предходен 12-месечен отчетен период, наречен базисна година, а съгласно легалната дефиниция по § 1, т. 1 ДР НРЦПГ, "базисна година" е предходната календарна година или 12-месечен период, предхождащ внасянето на предложението за цени, за който енергийното предприятие счита, че е оправдано да бъде използван при изчисленията за целите на ценообразуването за следващия регулаторен период. Приел е, че информацията, предоставена от "Газоснабдяване Нови Пазар" АД относно недовзет приход за 2003, 2004, 2005, 2006 г., не се включва в обхвата на преценката на регулаторния орган преди произнасяне на оспореното решение. Счел е, че чл. 4, ал. 3 НРЦПГ не се прилага в случая, тъй като възприетият метод "горна граница на цени" се прилага за първи път с административния акт към новия регулаторен период, а нормата е относима при корекции на цените след последователното му прилагане поне за два регулаторни периода. Обжалваното решение е правилно. Неоснователни са оплакванията за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, тъй като съдът не е обсъдил и възприел изводите в експертното заключение. Основният спор по делото е относно приложимостта на чл. 4, ал. 3 НРЦПГ в конкретния случай, при който методът на регулиране чрез стимули се използва за първи път, а предходният използван метод на регулиране на цените е бил "нетна настояща стойност". В тази връзка въпросът за съществуването на института за корекция на цените въз основа на надвзет или недовзет приход с приемането на НРЦПГ през 2004 г. (преди изменението й от 2007 г.) е правен, а не фактически. Съдът правилно е възприел даденото от вещото лице заключение относно установените факти и фактически анализ, в частност за близостта на двата метода и икономическата обоснованост на отчитането на недовзетия приход. Икономическата обоснованост на назначената експертиза обаче не обвързва съда при тълкуването и прилагането на релевантните за казуса правила, поради което доводите в тази насока са неоснователни. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Съдът правилно е приел, че в случая не се прилага разпоредбата на чл. 4, ал. 3 НРЦПГ и недовзетият приход за периода 2003-2006 г. не може да се коригира по реда на посочената разпоредба, по следните съображения: Нормата на чл. 4, ал. 3 НРЦПГ е нова и е в сила от 11.08.2007 г. (приета с измененията на чл. 4 НРЦПГ, обн., ДВ, бр. 67 от 07.08.2007 г.). Предвид липсата на изрична разпоредба, уреждаща действието й, се приема, че същата се прилага занапред, към възникналите към момента на действието й юридически факти. Това означава, че касаторът, като лицензиант във връзка с извършваните дейности, може да се ползва и предявява претенции за признаване на недовзет/надвзет приход въз основа на предвидения в тази норма правен способ след датата на влизането й в сила, а не за предходен период и назад във времето, и то при прилагане на методите по чл. 4, ал. 1, т. 2 НРЦПГ в действащата редакция. Основателен е доводът в касационната жалба, че методът за корекция на разликите в прогнозни и фактически обеми природен газ и прогнозно и фактическо изпълнение на инвестиционната програма, терминологично означени понастоящем като "недовзет/надвзет приход", е съществувал и в първоначалната редакция на НРЦПГ, но способът за коригиране е бил посредством ежегодното актуализиране на цените, както е описано в чл. 4, ал. 1, т. 2 (редакция, ДВ, бр. 55 от 2004 г.) при прилагането на метода на ценово регулиране "нетна настояща стойност", за който се предвижда цените да се актуализират ежегодно с разликите между прогнозни и фактически обеми природен газ и прогнозно и фактическо изпълнение на инвестиционната програма. Методът "нетна настояща стойност" е отменен едновременно с приемането на чл. 4, ал. 3 НРЦПГ, където е употребена терминологията "недовзет/надвзет приход", който се дължи на разлики между прогнозни и действителни ценообразуващи елементи от предходния ценови или регулаторен период. С оглед действието на разпоредбата занапред във времето и употребената в нея терминология, че се касае до корекция на необходимите годишни приходи и/или цените с оглед прилагането именно на методите по чл. 4, ал. 1, т. 2 НРЦПГ (в настоящата редакция) предвид разлики между прогнозни и действителни ценообразуващи елементи за предходен ценови или регулаторен период, следва, че е необходимо, за да се приложи цитираният способ, да е било извършено регулиране на цените поне за един предходен ценови или регулаторен период именно чрез метода на регулиране чрез стимули ("горна граница на цени"/"горна граница на приходи"). Предвид изложеното, следва да се приеме, че към датата на издаване на обжалваното решение разпоредбата на чл. 4, ал. 3 НРЦПГ е неприложима, тъй като не може да урежда недовзет приход, възникнал преди датата на влизането й в сила, т. е. за периода 2003 - 2006 г. Натрупаните разлики между прогнозни и фактически обеми природен газ и прогнозно и фактическо изпълнение на инвестиционната програма и формирането на недовзет приход за този период е следвало да бъде предявен при ежегодното актуализиране на цените, както е било допустимо и приложимо съгласно метода на ценово регулиране, приложен през този период, а именно "нетна настояща стойност", в това число и по искане на газоразпределителното дружество. Предвид горното, претенцията за прилагане на способа по чл. 4, ал. 3 НРЦПГ към миналия период 2003-2006 г. назад във времето е неоснователна и първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че недовзетият приход не следва да се взема предвид при извършването на регулаторният преглед за първоначално регулиране на цените чрез метода на регулиране чрез стимули. Основателен е доводът в касационната жалба за незаконосъобразност на становището на съда по същество, че коригирането на цените въз основа на недовзет/надвзет приход е предоставено на преценка на ДКЕВР, но тъй като този извод не е сред решаващите мотиви на обжалваното решение, допуснатото неправилно тълкуване на материалния закон не се отразява на правилността на съдебния акт. Предвид изложеното, не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,