Решение № 13964 от 17.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10741/2016 г.

Решение № 13964 от 17.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10741/2016 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Монолит" АД, чрез пълномощника си адв. Каварджикова, срещу решение № 5022/14.07.2016 г., постановено по адм. д. № 4384/16 г., по описа на Административен съд -гр. С. /АС/. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение и по същество постановено ново, с което се отмени обжалвания Ревизионен акт /РА/. Претендира присъждането на разноски по представен списък. Ответникът - Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - гр. С. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Аврамова, излага становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховния административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, а по същество за неоснователна. Производството пред АС е повторно и в изпълнение указанията дадени в отменително решение № 4471/14.04.2016 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. д. № 3332/2015 г., с което е отменено решение № 194/12.01.2015 г. на Административен съд С. град, постановено по адм. д. № 4649/2013 г. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 2251200356/27.12.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП С., при ЦУ на НАП, потвърден с решение № 547/25.03.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП", при ЦУ на НАП, с който на "Монолит" АД е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 308 988, 10 лв., и са определени задължения за довнасяне в същия размер, ведно с лихви за забава. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. По същество на спора за установено съдът е приел, че за данъчен период м. 07.2011 г. на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура издадена от "Бизнес прим" ЕООД, с предмет на доставката разкривно-подготвителни работи кариера Връбница. ИПДПО е било връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, като е установено начисляване на данъка, при доставчика. За ревизирания периода в дружеството е имало назначени 8 лица по трудов договор - 1 строителен инженер и 7 работници строителство. Обсъдени са представените в хода на ревизионното производство от жалбоподателя фактура, договор от 01.07.2011 г. с предмет извършване на разкривно-подготвителни работи на обект кариера Връбница на стойност 67 500 лв., протокол от 28.07.2011 г. за установяване на завършването и за заплащане на натурални видове СМР, протокол за въвеждане в експлоатация на завършен обект, аналитичен дневник на сметка 401 доставчици, вносни бележки за платени 81 000 лв. За данъчен период м. 08.2011 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 170 000 лв. по фактура на "Симар строй" ЕООД с предмет на доставката изграждане на вътрешнокариерен път по кариера Връбница. ИПДПО е било връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, като е установено начисляване на данъка. За периода 01.04.2011 г. - 31.08.2011 г. в дружеството не е имало назначени лица по трудов договор. От жалбоподателя са представени фактура, договор от 01.04.2011 г. с посочен предмет изграждане на вътрешно-кариерен път по кариера Връбница на стойност 850 000 лв., протокол от 31.08.2011 г. за установяване на завършването и за заплащане на натурални видове СМР, протокол за въвеждане в експлоатация на завършен обект, аналитичен дневник на сметка 401 доставчици, вносни бележки за платени 500 000 лв. За данъчен период м. 08.2011 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 84 000 лв. по фактура издадена от "М. П. М. Груп" ЕООД с предмет на доставката изграждане на вътрешнокариерен път по кариера М.. ИПДПО е било връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, като данъка е начислен от доставчика., а за периода 01.04.2011 г. - 31.08.2011 г. в дружеството не е имало назначени лица по трудов договор. В хода на ревизионното производство от жалбоподателя са представени договор от 01.04.2011 г. с посочен предмет изграждане на вътрешно-кариерен път по кариера М. на стойност 420 000 лв., протокол от 29.08.2011 г. за установяване на завършването и за заплащане на натурални видове СМР, протокол за въвеждане в експлоатация на завършен обект, аналитичен дневник на сметка 401 доставчици, вносни бележки за платени 504 000 лв. За данъчен период м. 08.2011 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 41 400 лв. по фактура, издадена от "Сохо пропъртис" ЕООД, с предмет на доставката разкривно-подготвителни работи на обект кариера Г. К.. ИПДПО е било връчено на доставчика по реда на чл. 32 от ДОПК. Установено е начисляване на данъка, като за периода 01.06.2011 г. - 31.08.2011 г. дружеството не е имало назначени лица по трудов договор. От жалбоподателя е представен договор от 01.06.2011 г. с предмет извършване на разкривно-подготвителни работи на кариера Г. К., на стойност 207 000 лв., протокол от 30.08.2011 г. за установяване на завършването и за заплащане на натурални видове СМР, протокол за въвеждане в експлоатация на завършен обект, аналитичен дневник на сметка 401 доставчици, вносни бележки за платени 248 000 лв. Съдът е обсъдил приетите по делото СТЕ и ССЕ, както и съдържанието на представените договори и приемо - предавателни протоколи за установяването и завършването и за заплащане на извършени СМР и представените за първи път в хода на съдебното обжалване калкулация на цената на 1м3 - разкривно-подготвителни работи, с посочване на вида работи, които са били изпълнени и с посочване на цената за 1м3 /по отношение на "Бизнес прим" ЕООД/, калкулация на цената на 1м3 - разкривно-подготвителни работи, с посочване на вида работи, които са били изпълнени и с посочване на цената за 1м3 (по отношение на "Сохо пропъртис" ЕООД), количествено-стойностна сметка за направата на вътрешно-кариерен път кариера Връбница подписана от изпълнителя "Симар строй" ЕООД, с посочване на вида извършени СМР, количеството, единична цена и стойност, заедно с протокол № 1 за установяване на завършването и заплащането на натуралните видове работи (с посочване на наименованието на СМР, количеството, единичната цена и стойността), сметка за изплащане на СМР, анализ за направата на вътрешно-кариерен път в кариера Връбница. със собствен потенциал на жалбоподателя. Идентично са представени количествено-стойностна сметка за направата на вътрешно-кариерен път кариера М.. подписана от изпълнителя "М. П. М. Груп" ЕООД, с посочване на вида извършени СМР, количеството, единична цена и стойност, заедно с протокол № 1 за установяване на завършването и заплащането на натуралните видове работи (с посочване на наименованието на СМР, количеството, единичната цена и стойността), сметка за изплащане на СМР, анализ за извършване на същата доставка от жалбоподателя със собствен потенциал. Посочените доказателства са оспорени от ответната страна по реда на чл. 193 от ГПК, като с определение от 26.03.2014 г. е открито производство по оспорване тяхната автентичност и е указана доказателствената тежест на жалбоподателя. Съдът е приел, че споделя изводите на процесуалния представител на ответника, че оспорените писмените доказателства са новосъздадени, като дори и да се съобрази обстоятелството на направения извод от съда при първоначалното разглеждане на спора, че оспорването не е било доказано, то това не променя изводите, че от събраните по делото доказателства не се установява реалност на доставките по процесните фактури. С подробни, но малко хаотични и повтарящи се мотиви, съдът е приел, че не се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят е получател на услугите по процесните фактури, като същевременно е прието, че ако процесните услуги са били извършени, то не се установява да са извършени от доставчиците, посочени като такива във фактурите. Редовното счетоводно отразяване на фактурите не е доказателство за реалност на доставката, както и начисляването на ДДС в счетоводството на доставчика, поради което съдът е приел, че заключението на съдебно-счетоводните експертизи (основна и допълнително) не следва да бъдат обсъждани. Подробно са обсъдени приложимите разпоредби на ЗДДС и директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и отново е достигнал до извода, че законодателят не предпоставя признаването на разходите само с формалното им документално оформяне, ако то не е свързано с реални стопански операции, както е в процесния случай. Прието е, че само фактурите, и протоколи за установяване на извършването на СМР и количествено-стойностни сметки, не установяват, че услугите са извършени от процесните четири дружества, като не се установява кой е предоставил строителните материали за извършването на услугите.. Не е установено къде се е осъществило товаренето и разтоварването на строителните материали, как се е осъществявал транспорта до съответните обекти, документирани със складови/стокови разписки, доказателства за транспортирането на стоките - експедиционни бележки или товарителници, Липсва техническата и кадрова обезпеченост на доставчика за извършване на услугата, като не се установява какви са били изискванията на възложителя относно възложените услуги. Не на последно място съдът е приел, че значителна част от СМР, съгласно клаузите на договорите би следвало да се извършат въз основа на проекти, които не са представени по делото. Подробно досежно изискването за доказване реалността на доставките е обсъдена и практиката на СЕС. Решението е правилно, макар и с допълнителни мотиви. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Основният спорен момент е извършени и предадени ли са от доставчиците процесните услуги - СМР, респективно достатъчно ли са индивидуализирани, за да се определи вида на доставката. Предмет на процесните доставки са СМР по фактури издадени през м. 07 и м. 08.2011 г., с предмет - "разкривно-подготвителни работи" издадена от "Бизнес прим" ЕООД., "изграждане на вътрешно-кариерен път", издадена от "Симар строй" ЕООД, "изграждане на вътрешно-кариерен път", издадена от "М. П. М. Груп" ЕООД и "разкривно-подготвителни работи", издадена от "Сохо пропъртис". Вътрешнокариерните пътища са във връзка с обекти на кариера В., кариера М. и кариера Г. К., От събраните по делото доказателства се установява, че процесните фактури са издадени на основание сключени договори, които както е приел АС са с идентично бланкетно съдържание като различни са само кариерите и стойностите на пътя, който трябва да бъде изграден. Към всяка от фактурите е представен и протокол за въвеждане в експлоатация на завършения обект, с който се установява приемането на обектите. Представените протоколи за установяването и завършването и за заплащане на извършени СМР, също са бланкетни и в тях са посочени наименованието и стойността на извършените работи, на стойност съответстваща на уговорената в договорите. Представените в хода на първоначалното съдебно производство: калкулация на цената на 1м3 - разкривно-подготвителни работи, с посочване на вида работи, които са били изпълнени и с посочване на цената за 1м3 относно доставчиците "Сохо пропъртис" ЕООД), количествено-стойностна сметка за направата на вътрешно-кариерен път кариера Връбница подписана от изпълнителя "Симар строй" ЕООД, заедно с протокол № 1 за установяване на завършването и заплащането на натуралните видове работи (с посочване на наименованието на СМР, количеството, единичната цена и стойността), сметка за изплащане на СМР, Идентично са представени количествено-стойностна сметка за направата на вътрешно-кариерен път кариера М.. подписана от изпълнителя "М. П. М. Груп" ЕООД, с посочване на вида извършени СМР, количеството, единична цена и стойност, заедно с протокол № 1, неправилно е прието от съда, че са новосъздадени, като дори и да се съобрази обстоятелството на направения извод от съда при първоначалното разглеждане на спора, че оспорването не е било доказано, то това не променя изводите, че от събраните по делото доказателства не се установява реалност на доставките по процесните фактури. Настоящият състав намира, че по повод оспорване от ответната страна на конкретни писмени доказателства, представени от касатора /посочени по-горе/, административният съд при първоначалното разглеждане на делото е открил производство по реда на чл. 193 ГПК на автентичността на положените подписи на представляващите "Симар строй" ЕООД, "М. П. М. Груп" ЕООД, "Сохо пропъртис" и "Бизнес прим" ЕООД. Съдът е указал, че доказателствената тежест е на жалбоподателя, който може да установи истинността на документите с всички допустими доказателства. Жалбоподателят в откритото производство по чл. 193 ГПК е поискал назначаване на СТЕ и ССЕ/първоначални и допълнителни/, Съдът е приел, че документите са новосъздадени, но дори да бъдат обсъдени не променят крайния извод за липса на реална доставка на услуги. Тези мотиви на административния съд не могат да бъдат споделени, тъй като са вътрешно противоречиви. При оспорване авторството на документ, той се изключва от доказателствения материал, ако не бъде установено същото с надлежни доказателства. В случай, че приходната администрация излага съображения, че частен диспозитивен документ не е автентичен, то изцяло в доказателствена тежест на лицето е да докаже тази автентичност. За да прецени, дали да открие производство по чл. 193 и сл. ГПК, съдът следва да съобрази доказателствената сила на оспорените документи. Документите могат да бъдат истински или неистински: с оглед истинността на съдържанието им те са верни или неверни, а с оглед истинността на автора - автентични или неавтентични. Всеки автентичен подписан документ има формална доказателствена сила - установява, че материализираното в документа волеизявление е направено от лицето, подписало документа. Материална доказателствена сила имат само официалните свидетелстващи документи - обвързват съда да приема, че фактите са се осъществили така, както удостоверява документа. Частният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила, но тя не е обвързваща съда. Производство по оспорване по реда на чл. 193 и сл. ГПК се открива в зависимост от обвързващата съда доказателствена сила на документа. Смисълът на производството по чл. 193-194 ГПК е една от страните да се противопостави на доказателствената сила на документ, който ползва другата страна. Предмет на производството е именно доказателствената сила на документа, която оспорващият се домогва да преодолее. Затова производство се открива по отношение на автентичността на частни и официални документи - те имат формална доказателствена сила и по отношение на съдържанието (вярност с действителните факти) на официалните свидетелстващи документи - те имат обвързваща съда материална доказателствена сила. При оспорване съдържанието на частни документи производство не се открива, тъй като няма обвързваща доказателствена сила, която да бъде оборена в това производство. Съдът ги преценява по вътрешно убеждение, съобразно всички останали данни по делото, като не е обвързан от тяхната материална доказателствена сила. Част от съдържанието на документа е и неговата дата на съставяне, поради което за установяване на достоверността й също не се открива производство по оспорване, още повече, че достоверността на датата на документа се преценява съобразно законовата разпоредба на чл. 181 ГПК. В административното производство, в което се поддържа липса на реалност на доставките, наличието на фактура и счетоводното й отразяване при получателя не е достатъчно, за да обоснове реалност на доставките. Установяването на автентичността на подписа на частните документи е от значение за спорния въпрос относно реалността на доставките, Въпросът дали е извършено предаване и приемане на услугите и между кои лица е от съществено значение за спора относно реалността на доставките. От друга страна знанието у получателя за лицата, с които е договарял и които реално са изпълнили договора чрез подписване на приемо-предавателни протоколи и други документи е от съществено значение за добросъвестността на участниците в търговския оборот в светлината на практиката на СЕС. В изпълнение на легитимната по Директива 2006/112/ЕО цел за борба срещу данъчните измами, правните субекти не могат с измамна цел да се позовават на правото на Съюза и от друга страна - административните и съдебни органи следва да откажат правото на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба /т. 37 от решение на СЕС по дело С-285/11/. Това е така, както когато самото ДЗЛ извършва данъчна измама /в такъв случай не са изпълнени обективните критерии, на които се основават понятията за доставка на стоки или услуги/, както и когато ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че с придобиването на стоките или услугите участва в сделка, която е част от данъчна измама /т. 38 и т. 39 от решение на СЕС по дело С-285/11 и т. 27 от решение на СЕС от 13.02.2014 г. по дело № С-18/13 - последното постановено по процесното производство/. Мерките, които ДЗЛ трябва да вземе, за да се увери, че сделките му не са част от данъчна измама, зависят главно от обстоятелствата по конкретния случай /т. 59 от решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11/. Преценката за наличието на подобни обстоятелства следва да се извърши по "обективни данни" - фактически установявания, които са специфични за всеки конкретен случай и са изцяло от компетентността на националния съд. В същия смисъл са и тълкуванията дадени в т. 30 от решение от 13.02.2014 г. по дело С-18/13 г. В светлината на цитираната практика представянето от касатора на неистински документи и заявеният отказ да представи или инициира събиране на доказателства, за да докаже истинността им, свидетелстват за знанието му относно тяхната неистинност. Това както и обстоятелството, че всички документи за установяване реалността на доставките, са представени след приключване на ревизията, доказват, че се касае за документация, съставена и оформена за целите на обжалване на РА. След обсъждане с останалите документи по делото, макар и представени след приключване на ревизионното производство, няма процесуална пречка частните документи да бъдат ценени като годни доказателства. В тази насока следва да се отчете обстоятелството, че основната част от документите съставяни в стокооборота между дружествата са именно частни диспозитивни или свидетелстващи, но когато те са оспорени по надлежен процесуален ред, не следва да бъдат кредитирани, при липса на допълнителни доказателства ангажирани от ползващото се от тях ДЗЛ. След разпоредената от съда проверка по смисъла на чл. 193, ал. 2 ГПК посредством доказателствата по чл. 194, ал. 1 ГПК съдът следва да посочи дали оспорването е доказано или не, което може да направи и с решението по делото (чл. 194, ал. 3 ГПК). При липса на ангажирани доказателства от страната, която носи доказателствената тежест в производството по оспорване, съдът е следвало да приеме оспорването за доказано, респ. че документите не изхождат от посоченото в тях за автор лице. Вместо това съдът неправилно е приел, че дори и да се съобрази обстоятелството на направения извод от съда при първоначалното разглеждане на спора, че оспорването не е било доказано, то това не променя изводите, че от събраните по делото доказателства не се установява реалност на доставките. Жалбоподателят не е доказал, че оспорените частни документи са подписани от посочените в тях лица, или от друго лице без представителна власт, което е от значение за добросъвестността на получателя. Останалите доказателства: договори и приемо-предавателни протоколи не установяват конкретизация относно вида на доставката. В случая се касае за доставки с определена специфика - изграждане на пътища и разкривно-подготвителни работи, включващи изкопи и натоварване и извозване на скална и земна маса, с помощта на тежкотоварни автомобили и специализирана техника. Представените към договорите протоколи за приемане и актове за въвеждане в експлоатация са идентични по съдържание и не дават представа за това, как точно е извършено строителството - с какви технически средства, по какви проекти и в какво количество. Реалността на доставките е основополагаща за законосъобразното възникване и упражняване на правото на данъчен кредит, тъй като получателят черпи права от доставката чрез претенцията му за приспадане право на данъчен кредит, поради което и негово е задължение да притежава документи за реалното предаване на стоката. Доказателствената тежест в този процес пада върху ревизираното лице, което трябва с всички допустими от ДОПК доказателства и доказателствени средства да установи реалното осъществяване на фактурираните доставки, като не е достатъчно само издаването на фактури и отразяването на тези документи в счетоводствата на получателя и доставчиците му. В решението си по дело С - 271/12 Съдът на ЕС изрично е посочил, че правото на приспадане може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение на последните след приемането на решението за отказ, е предоставена информация с цел доказване на действителното им извършване, естеството и стойността им. Въз основа анализ на т. 27 - 36 от това решение на СЕС, се обосновава аргумента, че изначалната непълнота на фактурата, (чиито параметри в настоящия случай са изчерпателно посочени в Директивата и ЗДДС), препятства приспадането на ДДС (в този смисъл е приетото в т. 43 от решение по дело С-368/09). Посочените изисквания към фактурата не са формални, а представляват такива по същество. Действително, от практиката на СЕС следва, че национална практика (мярка), която основно подчинява признаването на определено данъчно предимство на спазването на формални задължения (каквото е изискването за фактуриране с определени параметри), без да вземе предвид материалноправните изисквания, надхвърля необходимото за правилното събиране на данъка, освен когато нарушаването на формалните изисквания възпрепятства предоставянето на сигурно (решително) доказателство за изпълнението на материалноправните изисквания - аргумент от решение на СЕС по дело С - 273/11. Именно последното е налице в изследвания случай, тъй като естеството на престацията до степен, която да я индивидуализира като точни параметри, не е установено в процесните фактури (която е решителното доказателство, обуславящо приспадането). Не са представени допълващи документи, от които да се установи конкретния предмет на престацията. Неустановените престации не могат да са предмет на ДДС. С. да се отбележи, че не всеки дължим ДДС подлежи на приспадане, както и не всеки отказ за приспадане на ДДС, който е евентуално дължим от доставчика, е израз на нарушаване на принципа на неутралността на косвения данък. Извън случаите, когато ДДС не е приспадаем само поради вписването си във фактура при неяснота относно отстраняването на риска от данъчни загуби (вж. решение на СЕС по дело С-342/87), следва да се посочи, че дори и евентуално дължимият поради наличие на облагаема доставка ДДС не подлежи на безусловно приспадане. В случая към фактурите са представени приемо-предавателни протоколи и договори, но както беше посочено в мотивите на настоящото решение, тези данни са недостатъчни за да се определи конкретния вид дейности, т. е. конкретизация на услугите, респективно начина на определяне на цената на същите. Този факт се установява и от заключението на допълнителната СТЕ, съгласно която, не се установява, какви разходни норми на видовете работи са използвани от доставчиците, както и какви елементи на разходи за видовете работи са използвани при образуване на цената на услугата /разходи за труд, за материали, за строителна механизация, режийни, рентабилност или печалба, коефициент на утежнени условия/. С оглед на изложеното не се установява конкретизация на услугата по вид, количество и съдържание. Не е извършена проверка на коректността на воденото счетоводство от доставчиците. Във фактурите услугата е посочена само бланкетно, като в договорите за СМР, така и в протоколите липсват съществени елементи, от които да се направят изводи за това каква е била истинската воля на страните. С оглед на изложеното е неоснователен довода на касатора, че допълнителни документи /проекти, доказателства за налична тежкотоварна техника при доставчиците и др./, следва да бъдат представени от доставчиците, а не от него. Установява се, че касаторът е възложител на обектите и следва да притежава всички относими към строителството документи, вкл. пътни листи или двустранно подписани протоколи за броя на извършените курсове от превоза на скалната маса, както и относно дейностите /изкоп и натоварване/ с багер. Няма данни и от кого е предоставен камъка за основата на пътя. Неснователен е довода за допуснати нарушения в хода на ревизионното производство, тъй като съгласно чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът следва да се произнесе по същество относно спорното материално право, т. е. за него не съществува процесуална възможност да отмени РА поради допуснати в хода на ревизията съществени процедурни нарушения на ДОПК. В случая твърдяните нарушения при извършени насрещни проверки на доставчиците не са констатирани, но дори и да са установени такива, то ревизираното лице има възможност да представи допълнително доказателства, която възможност е реализирана от касатора. Принципно е основателен довода на касатора, че липсата на работници при доставчика не е самостоятелно основание за отказ на правото на данъчен кредит на получателя по доставка на СМР и такава е практиката на СЕС и ВАС. В случая е установено издаване на непълна фактура от която не може да се установи вида и характера на процесната услуга, респективно и възможността на доставчиците да я извършат. Цитираната подробно практика на СЕС е относима при други фактически констатации, различни от процесните. С оглед на изложеното и като е достигнал до същите правни изводи, съдът е постановил правилно решение което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, основателна е претенцията на Директора на Дирекция "ОДОП" - С. за присъждане на разноски и за касационното производство на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК в размер на 5530 лева, юрисконсултско възнаграждение. Предвид на изложеното и на основание основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,