Решение № 152 от 29.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 412/2012 г.

Решение № 152 от 29.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 412/2012 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Производството пред ВКС е образувано по искане на Главния прокурор за възобновяване на нохд № 1101/2011 г. на Шуменския районен съд и внохд № 576/2011 г. на Шуменския окръжен съд и изменяване на постановените по тези дела присъда и решение по отношение на затворническото заведение и първоначалния режим на изтърпяване от осъдения С. Е. А. /С. Р. Г./ на определеното му по чл. 23, ал. 1 НК общо наказание от една година лишаване от свобода. Посоченото в искането за възобновяване касационно основание е по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК: двете съдебни инстанции неправилно са приложили материалния закон като са определили наказанието на А. /Г./ да се търпи при строг първоначален режим в затворническо заведение от закрит тип вместо при общ режим в затворническо заведение от открит тип, налагащо се от чистото съдебно минало на осъдения с факта на настъпилата за предходното осъждане на А. /Г./ реабилитация по право. В съдебно заседание представителят на ВКПр поддържа искането, чиято основателност се споделя и от служебният защитник на осъдения. ВКС установи: С присъда № 1154 от 20.IХ.2011 г. по нохд № 1101/2011 г. на Шуменския районен съд, постановена след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 4 НПК, М. В. А., Р. Н. А. и С. Е. А. са признати за виновни в това, че действайки като съизвършители, при условията на продължавано престъпление /на 5 и 6.V.2011 г./, М. А. и Р. А. при опасен рецидив /по чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" НК/, а С. А. при повторност са извършили в гр. Шумен квалифицирана по чл. 195, ал. 1, т. 1 НК /след предварително сговаряне, взлом, използване на технически средства и на моторно превозно средство/ кражби на движими вещи за 1124.38 лв., собственост на Д. Б. Д., З. Я. И. и М. Х. Т. За тези им деяния и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5 и чл. 58а, ал. 1 НК М. А. и Р. А. са наказани с по 2 години и 8 месеца лишаване от свобода, а С. А., на основание чл. 195, ал. 1, т. 3, 4, 5 и 7 и чл. 58а, ал. 1 НК, е наказан с 1 г. лишаване от свобода. Тримата подсъдими са признати за виновни и в извършено по същото време и на същото място продължавано престъпление по чл. 216, ал. 5 НК, изразяващо се противозаконното унищожаване на чужди движими вещи, с което е причинена значителна имуществена вреда за 3608.22 лв., за които деяния и във вр. с чл. 58а, ал. 1 НК М. А. и Р. А. са наказани с по 2 години лишаване от свобода, я С. А. - с 1 г. лишаване от свобода. Наложените на основание чл. 23, ал. 1 НК общи наказания за съвкупността от престъпления е постановено да се изтърпят от всеки от подсъдимите при строг първоначален режим в затворническо заведение от закрит тип. С решение № 140 от 22.ХII.2011 г. по внохд № 576/2011 г. на Шуменския окръжен съд горната присъда е потвърдена. Искането за възобновяване е основателно. По отношение на С. А. първоначалният режим и затворническото заведение са определени в нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 2, предл. второ НПК. От приложените на л. 155-157 от досъд. разсл. справка за съдимост и два бюлетина се вижда, че А. има едно предходно осъждане на лишаване от свобода с одобрено споразумение по нохд № 1683/2005 г. на Шуменския районен съд. Лишаването от свобода за срок от 1 г. е било отложено от изтърпяване с 3-годишен изпитателен срок, изтекъл на 5.ХII.2008 г., 3 години след влизането на 5.ХII.2005 г. на споразумението в сила. Съгласно чл. 85, ал. 1 НК реабилитацията "заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците", свързани "със самото осъждане, освен ако ... със закон или указ е установено противното". ЗИНЗС няма разпоредби, установяващи изключение от благоприятните за осъдения последици от реабилитирането му и относими към конкретния случай, следователно А. се явява осъден за първи път на лишаване от свобода. Предвид срока на това наказание и липсата на предпоставките на чл. 59, ал. 2 ЗИНЗС първоначалният режим и мястото на изтърпяване се определят съобразно чл. 61, т. 3 и чл. 59, ал. 1 от този закон. Ето защо и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, ВКС в състав от трето н. о.