Решение № 518 от 15.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7037/2017 г.

Решение № 518 от 15.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7037/2017 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на ОТС "Фарма" АД, чрез представляващия и управляващия дружеството срещу решение № 2068/28.03.2017 г. по адм. д. № 9429/2016 г. на Административен съд С.-град. С. обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. В касационната жалба се претендира и отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз относно валидността на Регламент /ЕС/ № 380/2010 г. като противоречащ на Международната конвенция, която установява Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките, по която ЕС е страна, както и на "Общи правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура" от 2008 г. - приложение № 1 към Регламент 1214/2007 г. за изменение на Приложение № 1 към Регламент № 2658/1987 г. на Съвета относно тарифната и статическата номенклатура и общата митническа тарифа. Ответникът по касационната жалба началника на Митница "Столична" чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу Решение на началника на М. С. № РЗМ-5800-165/32-230522/17.08.2016 г., с което му е отказана промяна на декларирания тарифен код 21 06 90 09 26 за стока № 2 по ЕАД № 13BG005807Н0097950/30.7.2013 г. и възстановяване на платените за нея митни сборове в размер на 3 425.51 лева. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата, както и искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз относно валидността на Регламент /ЕС/ 380/2010 г. относно класирането на някои стоки в Комбинираната номенклатура. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Декларираната стока е № 2 - "Calcium 600 mg W vitamin D 400 iu tab 60 S". Първоинстанционният съд е приел, че процесната стока е хранителна добавка под формата на таблети, хранителен продукт, който следва да бъде класиран в глава 21 по КН, позиция 2106, код по КН 21069092. Претенцията на жалбоподателя е класиране в глава 28 от КН с тарифен код 283650 00. Според съда към датата на оформяне на продукта с посоченото ЕАД е приложима Комбинираната номенклатура /КН/ приета с Регламент за изпълнение 927/2012 г. за изменение на приложение № 1 към Регламент 2658/1987 г. относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, в сила от 01.01.2013 г. Прието е, че процесният продукт е хранителна добавка, реализирана под формата на таблетки, съдържащи 600 mg калций като калциев карбонат, витамин "Д" и помощни вещества и следва да се класира именно като хранителен продукт в код 21069092. Обсъжданият продукт не попада в глава 28 от КН, която е озаглавена "неорганични химични продукти, неорганични или органични съединения на благородни метали и други, свързани с химическата промишленост. Тарифната позиция, в която жалбоподателят претендира класиране на продукта по глава 28 от КН е 28 36 50 00-"калциев карбонат", който следва да представлява изолиран химичен елемент или съединение с определен химичен състав, представен самостоятелно. В случая калциев карбонат не е представен самостоятелно. Що се касае до Регламент /ЕС/ 380/2010 г., то стоките се класират по КН и кодът, в който следва да се класира стока, подобна на процесната по КН е 21069092. В случая има разлика, макар и незначителна, в теглото на таблетките и количественото съдържание на съставките. Поради това съдът е приел, че класирането на продукта не може да се извърши въз основа на прякото приложение на Регламент /ЕС/ 380/2010 г., но изложените в Регламента основания са допълнителни аргументи при разрешаването на спора за тарифното класиране - глава 21 по КН. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че с оглед предназначението му продуктът представлява ценно за организма вещество, което се набавя с храната и го характеризира като хранителна добавка. Поради това в позиция 2106 от КН се посочват неупоменати другаде хранителни препарати. А в обяснителните бележки към ХС за тази позиция е пояснено, че тя включва препарати, означени често като "хранителни добавки". Спрямо така установените факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът на първоинстанционния съд, че предметът на вноса следва да бъде класиран като хранителен продукт от позиция 2106 е обоснован. Не са налице основанията за промяна на кода по глава 28 от КН, тъй като калциевият карбонат на е представен самостоятелно, а самият продукт съдържа вещества, които не са включени в забележка 1 към глава 28, поради което той трябва да се изключи от същата. В подкрепа на този извод е и представеното пред касационната инстанция уведомление за пускане на пазара като хранителна добавка от касатора вх. № 658/2012 г. на същия продукт. Предвид изложеното обжалваното решение е обосновано и материално и процесуално законосъобразно и следва да се остави в сила. Решението е законосъобразно и в частта досежно отхвърленото искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз относно валидността на Регламент /ЕС/ № 380/2010 г. В случая първоинстанционният съд не се е позовал пряко на приложението на този регламент. Същият не е основният нормативен акт, въз основа на който е класиран продукта, тъй като в Регламента се съдържат пояснения за класирането на продукти, идентични на процесния, а основанието за извършеното класиране е КН. Настоящата инстанция намира и че предявеното и пред ВАС такова искане за отправяне на преюдициално запитване е неоснователно. Съмнение за валидността на Регламент 380/2010 г. би възникнало при мотивиран довод за противоречието му с акт на първичното общностно право, т. е. с акт от по-висок ранг. В случая такова не е налице, тъй като с Регламент № 380/2010 г. не се въвеждат изменения в кодовете по КН, а се цели само еднаквото прилагане на същата от всички страни на Европейския съюз. Поради това неоснователно е поддържаното от касатора, че с Регламента се променя и обхвата на Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките и Комбинираната номенклатура на Европейския съюз. Регламентът само установява къде трябва да се класират продуктите, описани в приложението му, без да се извършват промени в позициите и противоречие между тези актове не е налице. Следва да се подчертае и, че касаторът е имал възможност съгласно чл. 263, ал. 6 ДФЕС да предяви иск за оспорване на законосъобразността на Регламента, в посочените в тази разпоредба срокове, но не го е сторил. Поради това с отправеното преюдициално запитване се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 263 ДФЕС, според която не може да се претендира невалидност на общностен акт, ако е била допустима отмяната му в срока по чл. 263, ал. 6 ДФЕС. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба следва да се присъдят своевременно претендираните разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,