Решение № 3659 от 26.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9743/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика /"ОДОП"/- гр. София при Централно управление на Национална агенция по приходите /ЦУ на НАП/, чрез процесуалния представител юрк. Зарева против Решение 5174 от 31.07.2023 г., постановено по адм. д. 7996/2022 г. по описа на Административен съд София - град, с което е по жалба на Триплекс ЕООД е отменен Ревизионен акт /РА/ Р-22002221004326-091-001 от 08.03.2022 г., издаден от органи по приходите на ТД на НАП София, потвърден и изменен с Решение 966/17.06.2022 г. на директора на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на дружеството са установени задължения по ЗДДС поради отказан данъчен кредит по фактури издадени от АЛВАЛЕЯ ЕООД, СТЕЙДЖБУЛ ЕООД, ИВАЯРА 78 ЕООД, РЕКСТ 33 ЕООД, ЕСКУЛАП 2002 ЕООД, СИТИ ЛАН ТРЕЙД I" ЕООД, ГАБОРИ 372 ЕООД, АНДАЛОР 43 ЕООД, АТАЛАЯ ЕООД в размер на 22 101, 16 лв. и начислена лихва за забава в размер на 8 773, 32 лв. за данъчни периоди м. 07. 2016 г.; м.09.2016 г.; м.06.2017 г.; м.08.2017 г.; от м.10.2017 г. до м.12.2017 г.; м.03.2018 г.; м.04.2018 г.; м.09.2018 г.; м. 03.2019 г.; от м. 05.2019 г. до м.07.2019 г., както и са определени задължения по ЗКПО общо в размер на 10 491.26 лв. и лихва в размер па 3 286.01 лв. за периодите от 2016 г. до 2019 г. Касаторът оспорва първоинстанционното съдебно решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага подробни доводи по същество на спора. Счита, че по процесните фактури не са налице реално осъществени доставки. Искането от съда е за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на жалбата на дружеството срещу ревизионния акт. Претендира разноски за две съдебни инстанции. В съдебно заседание подържа касационната жалба. Ответната страна - Триплекс ЕООД, [ЕИК], чрез процесуалния представител адв. Пеева оспорва касационната жалба като неоснователна в представен писмен отговор и моли съда да остави в сила оспореното решение като правилно. Претендира разноски за касационна инстанция. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София град е бил РА Р-22002221004326-091-001 от 08.03.2022 г., издаден от органи по приходите на ТД на НАП, потвърден и изменен с Решение 966/17.06.2022 г. на директора на дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице са установени задължения за ДДС в размер на 22 101, 16 лв. и начислена лихва за забава в размер на 8 773, 32 лв., вследствие отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури издадени от АЛВАЛЕЯ ЕООД, СТЕЙДЖБУЛ ЕООД, ИВАЯРА 78 ЕООД, РЕКСТ 33 ЕООД, ЕСКУЛАП 2002 ЕООД, СИТИ ЛАН ТРЕЙД I " ЕООД, ГАБОРИ 372 ЕООД, АНДАЛОР 43 ЕООД, АТАЛАЯ ЕООД в размер на 22 101, 16 лв. и начислена лихва за забава в размер на 8 773, 32 лв. за данъчните периоди м. 07. 2016 г.; м.09.2016 г. м.06.2017 г. м.08.2017 г. от м.10.2017 г., до м.12.2017 г., м.03.2018 г., м.04.2018 г., м.09.2018 г. м. 03.2019 г., от м. 05.2019 г. до м.07.2019 г., както и са определени задължения по ЗКПО общо в размер на 10 491.26 лв. и лихва в размер па 3 286.01 лв. за периодите от 2016 г. до 2019 г. От фактическа страна е установено, че основна дейност на дружеството през ревизираните периоди е монтаж и изработка на дограма, строително-монтажни работи. Във връзка с посочените доставки ревизираното дружество е представило оригинални фактури с касови бонове, приемо-предавателни протоколи и договори. Съгласно предмета на договорите възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши срещу възнаграждение изработка на дограма, стъклопакети, профили. Не са представени доказателства за налични търговски, складови и или други обекти, от които се извършва дейността на проверяваното дружество, както и съоръжения, транспортни средства и други доказателства, свързани с доставките. С оспорения РА не е признато правото на данъчен кредит по тези доставки, както следва: РЕКСТ 33 ЕООД- в размер на 1 850, 00 лв. по 2 фактури, с предмет доставка и монтаж на дограма и ролетни щори за м. 07.2016 г. ; АТАЛАЯ ЕООД- в размер па 2. 300, 00 лв. по 2 фактури с предмет доставка на ПВЦ профили и дограма ПВЦ за м. 08.2016 г.; ГАБОРИ 372 ЕООД- в размер на 1 160.00 лв. по 2 фактури с предмет доставка на дограма и стъклопакет за периода м. 06.2017 г.; .. АНДАЛОР 43" ЕООД- в размер на 2 333.00 лв. по 2 фактури с предмет изработка на дограма и троен стъклопакет за периода м. 10.2017 г.; ИВАЯРА 78 ЕООД- в размер на 2 648.51 лв.. по 3 фактури с предмет доставка на петкамерна дограма, изработка на дограма, изработка на стъклопакет за периодите м. 11.2017 г. им. 12.2017 г. ; СТЕЙНДЖБУЛ ЕООД- в размер на 3 651.40 лв. по 4 фактури с предмет на доставка: стъклопакети, ПВЦ, профили и дограма ПВЦ петкамерна за периодите м. 03.2018 г. и м. 04.2018 г.; АЛВАЛЕЯ ЕООД- в размер на 1 857, 25 лв. по 3 фактури с предмет на доставка: стъклопакет и дограма за периода м. 09.2018 г.; СИТИ ЛАН ТРЕЙД 1 ЕООД - в размер на 3 501.80 лв. по 4 фактури с предмет на доставка: стъклопакет, профили, дограма за периода м.03.2019 г., м. 05.2019 г. и м. 06.2019 г.; ЕСКУЛАП 2002" ЕООД- в размер на 2 744.60 лв. по 3 фактури с предмет на доставка: профили, стъклопакет и дограма за периода м. 07.2019 г. Изводът на органите по приходите е обоснован, въз основа на представените документи от ревизираното дружество и установените резултати от извършените проверки на доставчиците, при които те не са ангажирали доказателства за материално-технически и трудов ресурс. Констатирано е че цитираните доставчици не са представили изисканите документи за реалност на доставките по издадените от тях фактури, а ангажираните от ревизираното дружество /договори, фактури, протоколи, фискални бонове и други/ не са достатъчни да докажат реалността на доставките за ревизираните данъчни периоди. Сочи, че не е доказан транспортът на стоките, липсва материална и кадрова обезпеченост на документираните доставки. В хода на съдебното производство е прието неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, което е изготвено на база документите налични по административната преписка, както и такива представени от ревизираното лице. От заключението на вещото лице се установява, че процесните фактури, издадени от доставчиците на ревизираното лице са придружени с приемо-предавателни протоколи, като за всеки един доставчик има по един двустранно подписан такъв. Установено е, че счетоводството на дружеството е водено редовно и процесните фактури са осчетоводени. При тази фактическа обстановка, за да постанови решението си административният съд е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановения срок и в предвидената писмена форма. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е приел следното: След анализ на приобщените в хода на ревизионното производство доказателства, административният съд е приел, че незаконосъобразно с оспорения РА не е признато правото на данъчен кредит по спорните фактури, като изводите за липса на доставка са неправилни и необосновани. На първо място е приел за неправилен извода на приходната администрация за липса на реалност на доставките по процесните фактури поради липса на ангажирани доказателства във връзка с извършените проверки на доставчиците, за материално-технически и трудов ресурс. Прието е, че изискванията на чл. 32, ал. 5 ДОПК за изпращане на писмо с обратна разписка едновременно с поставяне на съобщението при връчване на насрещните проверки на доставчиците на ревизираното лице са спазени единствено по отношение на доставчиците АЛВАЛЕЯ ЕООД и АТАЛАЯ ЕООД. Предвид липсата на надлежно връчване не може да се приеме, че лицето е било надлежно уведомено и за него е възникнало задължение да представи тези документи. Счетено е, че са налице достатъчно писмени доказателства за обосноваване извода за извършване на спорните доставки, което се потвърждава и от заключението на приетата ССЕ. Прието е, че във фактурите и съпътстващите ги документи доставките са индивидуализирани в степен, че да може да се провери реалното им осъществяване и използването на резултата от тях от получателя за неговите облагаеми доставки. На следващо място решаващият състав на административния съд е посочил, че органите по приходите несъмнено не са установили наличието на обективни данни въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е извършило измама или е знаело, или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама. Констатациите на решаващия орган, че "липсата на достатъчна грижа да се изберат доставчици с утвърдена история, кадрова и материална обезпеченост и "формалното, според административният орган, съдържание на представените договори не би могло да се приемат за "обективни данни, с оглед европейската съдебна практика. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил спора от фактическа страна и е установил фактите, релевантни за възникване и надлежно упражняване на правото на данъчен кредит, обсъдил е доказателствата по делото като обосновано е приел, че ревизиращите орган незаконосъобразно са отказали приспадане на данъчен кредит по процесните фактури . Реалността на доставката е основно изискване за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит съгласно чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, в каквато насока са и изискванията на правото на ЕС, залегнали в Директива 2006/112/ЕО и решенията на СЕС, което правилно е съобразено от административния съд. Също така е необходимо доставката да бъде извършена именно от посочения в данъчния документ доставчик. Получателят на доставката, от своя страна, е този, който следва да докаже нейната реалност с всички допустими доказателства и доказателствени средства. Следователно, по силата на чл. 170, ал. 1 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, доказателствената тежест е на оспорващия, който следва по несъмнен начин да установи, че издадените от доставчиците му фактури обективират действителни стопански операции. Съдът подробно и конкретно е обсъдил всички събрани доказателства и в резултат на техния анализ поотделно и в съвкупност е достигнал до правилен извод, че съобразно тях като кореспондиращи помежду се установява реално извършване на фактурираните доставки. Установено е, че основната дейност на ревизираното дружество е изработка и монтаж на дограма, строително-монтажни работи. Правилно съдът е приел, че към издадените фактури са представени договори за изработка на стъклопакет и дограма, приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи по вид и количество предаване на дограма троен стъклопакет, профили, като в тях е посочена мярка, количество, единична цена, както към всички са налице и фискални бонове. Правилно е съобразено от административният съд, че са налице достатъчно доказателства доказващи реалното извършване на доставките от дружествата АЛВАЛЕЯ ЕООД, СТЕЙДЖБУЛ ЕООД, ИВАЯРА 78 ЕООД, РЕКСТ 33 ЕООД, ЕСКУЛАП 2002 ЕООД, СИТИ ЛАН ТРЕЙД I " ЕООД, ГАБОРИ 372 ЕООД, АНДАЛОР 43 ЕООД, АТАЛАЯ ЕООД. В подкрепа на изложеното е и заключението на вещото лице по ССЕ, съгласно което е установено, че процесните фактури са осчетоводени при доставчиците и ревизираното лице, включени са в дневниците за покупки/продажби и в СД по ЗДДС, както и че са налице разплащания по фактурите. Правилно първоинстанционният съд се е мотивирал и с обстоятелството, че по делото са налице и достатъчно подробно описани от експертизата доказателства за последваща реализация на доставените стоки и заготовки, като вещото лице подробно е обяснило в съдебно заседание защо фактурите по последващата реализация съдържат и допълнителни дейности. По същия начин вещото лице е дало отговор и относно транспортните документи - пътни листа, издавани от ТРИПЛЕКС ЕООД за собствен товарен автомобил, описани по дати в таблица 1 на ССЕ. Основателни са и мотивите на първоинстанционния съд относно допуснатите процесуални нарушения при връчване на изготвените ИПДПОЗЛ до доставчиците на ревизираното лице, като е стигнал до правилния извод, че при липса на такова връчване не може да се приеме, че лицето е било надлежно уведомено и за него е възникнало задължение да представи тези документи. На следващо място следва да се посочи, че трайната и последователна практиката на СЕС и даденото с нея тълкуване на Директива 112/2006/ЕО не допуска добросъвестният получател по реално осъществена облагаема доставка да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит по фактурата за тази доставка поради действия на своя доставчик. Съгласно тълкуването на СЕС липсата на кадрова и техническа обезпеченост на доставчика не е основание за отказ на субективното право на данъчен кредит, но само тогава, когато е доказана реалността на преките доставки. В случая тя е спорна, а фактическата преценка за осъществяването на този факт, според съдебната практика на СЕС, в съответствие с принципа на национална процесуална автономия, е в компетентността на националната юрисдикция, която следва да извърши тази преценка съобразно националните правила за доказване (решение на СЕС по дело С-285/11). В случая крайният извод за наличие на реални облагаеми доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС е формиран с оглед съвкупната преценка и анализ на доказателствата, като същевременно липсва доказаност, че лицето е знаело или е трябвало да знае, че участва в данъчна измама, поради което не следва да бъде санкционирано с отказ правото на данъчен кредит заради неизрядности на своите доставчици и на предходните по веригата, за които не би могло да му бъде вменявана отговорност. В частта по ЗКПО. Като се имат предвид мотивите, изложени от настоящия съдебен състав на касационната инстанция в частта по ЗДДС, следва да се приеме, че правилно съдът е приел, че при наличие на доказана реалност на доставките, не са обстоятелства за увеличението на финансовия резултат чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 10, ал. 1 ЗКПО с данъчните основи по доставките от АЛВАЛЕЯ ЕООД, СТЕЙДЖБУЛ ЕООД, ИВАЯРА 78 ЕООД, РЕКСТ 33 ЕООД, ЕСКУЛАП 2002 ЕООД, СИТИ ЛАН ТРЕЙД I " ЕООД, ГАБОРИ 372 ЕООД, АНДАЛОР 43 ЕООД, АТАЛАЯ ЕООД. С оглед на гореизложеното касационната инстанция счита, че при правилно установена фактическа обстановка първоинстанционният съд е достигнал до обосновани и съответни на материалния закон изводи. Съображенията за това са правилни, като касационната инстанция ги споделя, поради което и препраща към мотивите на Административен съд София град на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. По разноските: При този изход на спора е основателна претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационна инстанция в претендирания размер от 5 500 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение