Решение № 113 от 7.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4120/2012 г.

Решение № 113 от 7.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4120/2012 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационни жалби на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП и "Владини Трейдинг" ЕООД - гр. София чрез процесуалния си представител Петър Узунов срещу решение № 243/13.01.2012 г., постановено по адм. дело № 113/2011 г. по описа на Административен съд, София-град.

Директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП обжалва решението в отменената част на РА № 2000907959/5.03.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1588/22.10.2010 г. на директора на същата дирекция за непризнато право на приспадане от "Владини Трейдинг" ЕООД - гр. София на данъчен кредит по фактури, издадени от "П - П" ЕООД в размер на 20 479,68 лв., както и по фактури, издадени от "Интер Пласт" ЕООД в размер на 13 644,40 лв., по фактури, издадени от "Руми - 60" ЕООД в размер на 5 414,73 лв., по фактури, издадени от "Руми - 60" ЕООД в размер на 242 081,93 лв., по фактури, издадени от "Форестър Криейшън" ЕООД в размер на 161 144,88 лв. за данъчен период от месец юли 2007 г. до месец декември 2007 г. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът е изложил оплаквания, че съдът безкритично и безрезервно е възприел счетоводната експертиза в нарушение изискванията на чл. 202 ГПК, поради необсъждането й с останалите доказателства по делото. Неправилно според касатора съдът е счел, че е налице доказване на реални доставки, като в тази връзка съдът се е позовал на свидетелските показания на Стефан Стефанов, Камен Борисов и Стилиян Симеонов. При съпоставката на гласните доказателства с писмените такива според касатора съдът е установил несъответствия, но не ги е взел предвид и напълно ги е игнорирал. Съдът не бил се съобразил с неговите възражения и с това е допуснал нарушения на чл. 236, ал. 2 ГПК. Според касатора съдът е пренебрегнал обстоятелството, че по делото липсват писмени документи, от които да е видно приемане на фактурираните стоки. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът по тази касационна жалба "Владини Трейдинг" ЕООД - гр. София чрез адв. Узунов я оспорва.

"Владини Трейдинг" ЕООД - гр. София чрез адв. Узунов обжалва решението в отхвърлената част на жалбата срещу РА № 2000907959/5.03.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1588/22.10.2010 г. на директора на същата дирекция за непризнато право на приспадане по фактури, издадени от "Интер Пласт" ЕООД в размер на 21 560 лв. Не са конкретизирани точно отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, но от изложението на касационната жалба може да се направи извод, че съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като били представени множество писмени доказателства, както и гласни, а и от съдебно-счетоводната експертиза се установява реалността на доставките по процесните фактури - 6 бр. за данъчни периоди на месеците февруари и март 2007 г. Иска отмяна на решението в обжалваната част и отмяна на ревизионния акт. От адв. Узунов е направено искане за присъждане в полза на дружеството на направените по делото разноски пред настоящата инстанция, за което е представим списък с разноските.

Ответникът по тази касационна жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Кръстева я оспорва по подробни съображения, изложени в депозирания по делото писмен отговор. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура застъпва становище за неоснователност и на двете касационни жалби.

Върховният административен съд, I отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежно легитимирани страни и в срока, предвиден в чл. 211, ал. 1 ДОПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество касационната жалба на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София е частично основателна, а жалбата на "Владини Трейдинг" ЕООД е неоснователна поради следните съображения:

По касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил РА № 2000907959/5.03.2010 г. за непризнато право на приспадане от "Владини Трейдинг" ЕООД на данъчен кредит по фактури, издадени от "П - П" ЕООД в размер на 20 479,68 лв., както и по фактури, издадени от "Интер Пласт" ЕООД в размер на 13 644,40 лв., по фактури, издадени от "Руми - 60" ЕООД в размер на 5 414,73 лв., по фактури, издадени от "Руми - 60" ЕООД в размер на 242 0181,93 лв., по фактури, издадени от "Форестър Криейшън" ЕООД в размер на 161 144,88 лв. за данъчен период от месец юли 2007 г. до месец декември 2007 г.

1. По фактурите, издадени от "Интер Пласт" ЕООД първоинстанционният съд е възприел констатациите на приходните органи за липса на доказателства за реалност на доставките на зърно, както и в тежест на ревизираното дружество било задължението да установи, че доставките са реални. В същото време обаче съдът е констатирал, че неправилно в ревизионния акт е посочен размерът на данъчния кредит, чието приспадане не се признава. Съдът е установил, че неправилно приходните органи са приели, че е издадена от посочения доставчик и фактура № 46/31.07.2007 г., а всъщност е издадено с този номер данъчно-кредитно известие (ДКИ) към фактури № 43/9.03.2007 г. и № 44 от 9.03.2007 г., с което са намалени данъчните основи на тези фактури съответно с 15 884 лв. и 3 176,80 лв. Установена е от съда и грешка в данъчната основа, респ. ДДС по фактура № 40/20.02.2007 г., като приходните органи са приели, че основата е в размер на 54 681 лв., а ДДС - 10 936,20 лв., а според съда те са съответно 18 227 лв. и 3 645,40 лв. Поради тези съображения съдът е отменил ревизионният акт за непризнато право на приспадане на данъчен кредит от "Интер Пласт" ЕООД общо в размер на 13 644,40 лв., но е приел, че за ревизираното дружество не възниква право на приспадане на данъчен кредит, тъй като то би било ако се установи, че упражняването му е отказано незаконосъобразно, а не че установеното данъчно задължение се основава на погрешни изчисления от страна на органите по приходите.

1. В отменената част на ревизионния акт по фактурите, издадени от "П - П" ЕООД в размер на 20 479,68 лв., първоинстанционният съд е приел за реални доставките на пшеница, реколта 2007 г. по издадените 2бр. фактури № 17 ОТ 13.08.2007 г. с ДДС 9 949,68 лв. и № 20/15.08.2007 г. с ДДС 10 530 лв. Съдът се е позовал на заключението на вещото лице - икономист по назначената и изслушана в съдебното производство експертиза и е установил, че материалните запаси от същия вид - пшеница със съответните количества са заприходени при доставчика по с/ка 304 "Стоки", както и че ДДС по процесните фактури е начислен в неговото счетоводство. Пак от заключението съдът е установил, че към 29.08.2007 г. доставчикът е закрил задължението си към неговия доставчик "Агропродукт" ЕООД, а относно отношенията с доставчика му "Мартрейд" ЕООД са оформени различни задължения за прихващане, както и че за цялата 2007 г. по с/ка 304 - 1 е заприходен материален запас и е осчетоводена продажба на пшеница на обща стойност 744 458,26 лв. В тази връзка съдът е възприел констатациите на вещото лице, че доставчикът "П - П" ЕООД е осчетоводил материални запаси - пшеница по вид и количество, съответстващи на фактурираните на жалбоподателя. Съдът е кредитирал заключението, че е извършено и разплащане по фактурите по банков път, както и че закупената пшеница е заприходена в счетоводството на "Владини Трейдинг" ЕООД. Реалността на доставките според съда се доказва и от събраните по делото писмени и гласни доказателства, като независимо от факта, че представените пътни и товарителни разписки и кантарни бележки са частни документи, е прието от съда, че при неоспорването им от приходната администрация, тяхното съдържание не може да бъде игнорирано. Съдът е обсъдил и свидетелските показания, които също според него доказвали, че процесните доставки реално са извършени

Въз основа на данните от експертизата съдът е приел, че незаконосъобразно с ревизионният акт е отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС по процесните фактури от "П - П" ЕООД.

1. За доставките на царевица и пшеница от "Руми - 60" ЕООД по 27 бр. фактури, издадени в периода от месец август 2005 г. до месец май 2007 г., за да приеме, че правилно е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит съдът отново се е позовал на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която е установила счетоводно заприходяване на стоките по с/ка 304, които са постъпили при доставчици от множество други доставчици. Установено е от съда от експертизата, че количествата зърно при прекия доставчик са в повече от тези, които е продал на "Владини Трейдинг" ЕООД, тъй като една част са продадени на други клиенти на доставчика. Установено е от вещото лице, че стоките са отчетени и натурално и стойностно, а при реализацията им са постъпили парични средства, които са отразени с дебитиране на с/ка 503 и кредитиране на с/ка 411 "Клиенти". Съдът се е позовал и на свидетелските показания на Камен Борисов и Стефан Стефанов, които са превозвали процесните стоки, тъй като Борисов е работил при ЕТ "Дар - Даринка Великова", а Стефанов е собственик на ЕТ "Рак", като последният е обяснил, че карал зърно за завод "Провими" - с. Бранище, при който "Владини Трейдинг" ЕООД е имал наети помещения.

1. За доставките от "Форестър Криейшън" ЕООД съдът е установил, че са издадени на "Владини Трейдинг" ЕООД 7 бр. фактури с ДДС в общ размер от 161 144,88 лв. за данъчни периоди на месеците юли, август, ноември и декември 2007 г. Съдът отново се е позовал на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която не била оспорена от представител на приходната администрация, тъй като вещото лице е установило точно водено счетоводство от доставчика, осчетоводяване на материалните запаси по вид и количество, а несъответствието, открито от ревизията според съда се дължи на това, че от същите стоки доставчикът е продавал и на други клиенти, освен на "Владини Трейдинг" ЕООД. Съдът е установил, че и получателят по доставките "Владини Трейдинг" ЕООД също е осчетоводил получените стоки по вид и количество, като операциите по осчетоводяване са с ефективна дата, която съответства на датата на издаване на документите за възникване на задължения по доставени активи. Съдът е приел, че е доказано и транспортиране на стоките от превозвача ЕТ "Дар - Даринка Великова", като за това свидетелстват и пътно-прехвърлителните разписки, товарителници и пътни листове, като в тази връзка е разпитал и свидетели, които са установили, че са превозвали зърното до наетите от "Владини Трейдинг" ЕООД складови бази в с. Ситово и до завода за фуражи на ревизираното дружество в гр. Чирпан. Относно кантарните бележки, които са съставени на бланки на "Провими" ЕАД, съдът е обсъдил, че "Владини Трейдинг" ЕООД е имал там наети складови помещения и затова е използван кантара на собственика на базата.

За да се произнесе по същество по касационната жалба на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София настоящият съдебен състав на ВАС, I отделение установи следното:

I. В частта, в която ревизионният акт е отменен за непризнато право на приспадане на данъчен кредит на "Владини Трейдинг" ЕООД по фактури, издадени от "Интер Пласт" ЕООД в размер на 13 644,40 лв., правилно първоинстанционният съд е приел, че не е издавана от този доставчик фактура с 46/31.07.2007 г., а че това е ДКИ, с което е намалена данъчната основа по 2 бр. фактури - № 43/9.03.2007 г. и № 44/9.03.2007 г., с което са намалени данъчните основи на тези фактури съответно с 15 884 лв. и 3 176,80 лв. Касаторът директорът на дирекция "ОУИ" - гр. София обжалва съдебното решение в частите, в които ревизионният акт е отменен като незаконосъобразен, но е изложил конкретни оплаквания само досежно доставките от "П - П" ЕООД, "Руми - 60" ЕООД и "Форестър Криейшън" ЕООД. Това означава, че в посочената обжалвана част настоящият съдебен състав ще следва да извърши проверка на решението на първоинстанционния съд само относно спазване изискванията на материалния закон, предвид правомощията на касационният съд по чл. 218, ал. 2 АПК. При установено по категоричен начин от доказателствата по делото, че е издадено ДКИ, а не фактура, правилно съдът е отменил ревизионния акт за сумата от 13 644,40 лв.

Предвид изложеното по-горе в тази обжалвана част решението е правилно и не са налице основания за отмяната му поради нарушение на материалния закон и в тази част следва да бъде оставено в сила като правилно - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.

II. В отменената част на ревизионния акт по 2 бр. фактури от месец август 2007 г. за доставки на пшеница от "П - П" ЕООД за непризнато право на данъчен кредит в размер на 20 479,68 лв., по фактури, издадени от "Руми - 60" ЕООД в размер на 5 414,73 лв., по 27 бр. фактури, издадени от "Руми - 60" ЕООД за периода от месец август 2005 г. до месец май 2007 г. в размер на 242 0181,93 лв., по 7 бр. фактури, издадени за периода от месец юли 2007 г. до месец декември 2007 г. от "Форестър Криейшън" ЕООД в размер на 161 144,88 лв. неправилно първоинстанционният съд направил изводи за реалност на процесните доставки само въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Правилно съдът е приел, че правото на приспадане на данъчен кредит винаги е предпоставена от реалността на доставката, тъй като законът свързва възникването на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 64 ЗДДС (отм.) и чл. 68, ал. 1 във връзка с чл. 69, ал. 1 ЗДДС само С реално осъществени доставки. В процесния случай се касае за родовоопределени стоки - пшеница и царевица, за които обаче не са налице достатъчно доказателства, от които се установява по категоричен начин, че са предадени от доставчика на получателя по смисъла на чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Приемателно-предавателни протоколи, удостоверяващи прехвърлянето на собствеността върху стоките са били изисквани от ревизията, но не са представени. Представянето им впоследствие пред първоинстанционният съд не може да доведе до извод, че те доказват реалността на доставките. На първо място те представляват частни свидетелстващи документи, които не се ползват с доказателствена сила. Освен това представянето им едва в съдебното производство, като се има предвид, че неколкократно са били изисквани от ревизията, показва, че те не съдържат достоверна дата и не могат да служат като безспорни доказателства, установяващи реалността на процесните доставки. Обстоятелството, че не са били оспорени от ответника, не може автоматично да доведе до извод, че те установяват реално предаване на стоката, тъй като съдът е длъжен да направи правните си извод в съвкупност, обсъждайки всички доказателства по делото и преценявайки тяхната достоверност. Наличието на пътно-прехвърлителни разписки и кантарни бележки, не водят до извод, че са доказателства за прехвърляне на стоките. Относно приемните бележки като приемател не е посочен ревизирания субект, а "Провими Добрич" ЕАД. Необосновано съдът е възприел доводите на задълженото лице, че изписаното наименование на тази фирма означава само, че стоката е взета от складове на "Провими Добрич" ЕАД, но са предназначени за "Владини Трейдинг" ЕАД. При твърдения, че последният е имал наемни правоотношения с посочената фирма, неизяснен е останал въпроса защо "Провими Добрич" ЕАД е вписан в тези приемни бележки. Няма спор по делото, че всички доставчици и получателя "Владини Трейдинг" ЕООД извършват търговия със зърно и са регистрирани търговци за тази дейност, но не са налице безспорни доказателства, че реално процесната стока е предадена на получателя от неговия пряк доставчик. Съдът не е отчел и обстоятелството, че експертизата се е произнесла за редовно осчетоводяване на всички първични и вторични счетоводни документи, както при получателя на доставките, така и при неговите доставчици, без обаче да посети счетоводството на прекия доставчик. Изрично в съдебно заседание на 29.06.2011 г. вещото лице е заявило, че е посетило само счетоводството на касатора, но не и на доставчиците. Съдът е пренебрегнал и установеното от ревизията, че счетоводството не е могло да бъде проверено, тъй като посочената счетоводна къща в гр. Добрич, която е обслужвала "П - П" ЕООД, вече не обслужва счетоводно този доставчик. Освен това съдът не е обсъдил установеното от ревизията, че данъчните основи на двете фактури са платени по банков път, както е установило и вещото лице, но че по фактура № 20 от 15.08.2007 г. процесната сума още същия ден е изтеглена от банката, което косвено доказва, че няма реална доставка. Нееднократно ВАС в своята практика е посочвал, че без извършване на проверка в счетоводствата на доставчиците, не може да се установи редовното осчетоводяване, а най-малко въз основа на това да се прави извод за реалност на доставките. Наред с това осчетоводяването на фактурите при доставчиците не представлява самостоятелно основание да се признае реалността на доставките. При неустановяване по категоричен начин, че прекият доставчик е предал родовоопределени вещи по смисъла на чл. 24, ал. 2 ЗЗД, без значение е дали са налице данни предходните доставчици да са ги доставили на прекия доставчик, още повече че ЗДДС, в сила от 1.01.2007 г. не въвежда изискване реалността на пряката доставка, да е предпоставена от предходните такива.

Позоваването на съда на свидетелските показания, при непредставяне на безспорни писмени доказателства, също не води до извод, че процесните доставки по фактурите, издадени от "П - П" ЕООД са реално осъществени. В тази връзка неправилно съдът е преценил представените пътни листове, кантарни бележки и пътно-прехвърлителни разписки, които освен, че не съдържат достоверна дата, е пренебрегнато от съда съществуването в тях на несъответствия и грешки. Необоснован е изводът на съда, че тези несъответствия и грешки в посочените частни документи могат да бъдат кредитирани само при възникнали съмнения за пълна липса на доставка или прикриване на друг вид отношения между страните. Неизвършването на преценка на доказателствата в тяхната съвкупност, респ. непредставянето на писмени доказателства по време на ревизията въпреки, че са били изисквани от приходните органи е довело до незаконосъобразен извод на съда само въз основа на съдебно-счетоводната експертиза и свидетелските показания, че доставките са реално осъществени, т. е. правото на собственост е прехвърлено от прекия доставчик на касатора.

В тази обжалвана част решението е неправилно и подлежи на отмяна, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата на "Владини Трейдинг" ЕООД срещу ревизионния акт бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

III. В отменената част по фактурите, издадени от "Форестър Криейшън" ЕООД - 7 бр. отново неправилно съдът е направил извод за реално осъществени доставки само въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Не е отчел обстоятелството, че този доставчик не е бил намерен по време на ревизията, както и че е установено, както при доставчика "П - П" ЕООД, че сумите по данъчните основи по фактурите са платени по банков път и още същия ден са изтеглени, а за част от фактурите въобще няма плащане, което представлява индиция, че реална доставка не е извършена. Както беше посочено за доставчика "П - П" ЕООД и за "Форестър Криейшън" ЕООД следва да се посочи, че по време на ревизията са изискани документи за предаване на стоката, но такива не са депозирани пред ревизиращите органи. Впоследствие пред първоинстанционният съд са представени такива, които неправилно съдът е приел, че доказват по категоричен начин реалното предаване на стоката. Както се посочи вече, касае се за родовоопределени стоки, за които трябва да се докаже съгласно чл. 24, ал. 2 ЗЗД реалното им предаване. Частните документи, които са представени пред съда не се ползват с материална доказателствена сила и не притежават достоверни дати и като се има предвид, че и вещото лице не е извършило проверка в счетоводството на този доставчик, незаконосъобразни са изводите на съда за реалност на доставките. На практика изводите си съдът е изградил изцяло въз основа на експертизата, като е пренебрегнал установеното от ревизията. Свидетелските показания също не установяват реалното предаване на стоките, за които трябва да са налице убедителни писмени доказателства. Те представляват допустими доказателства по смисъла на ДОПК, но не може въз основа само на тях да се изгради извод за реалност на процесните доставки, поради което те винаги следва да се кредитират и обсъждат с останалите писмени доказателства. Не е обсъдено от съда и установеното от приходните органи, че "Форестър Криейшън" ЕООД не притежава собствени или наети складови бази, нито кадрови потенциал за извършване на процесните доставки на царевица.

Предвид изложеното и тази обжалвана част решението е неправилно и подлежи на отмяна, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата на "Владини Трейдинг" ЕООД срещу ревизионния акт бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

IV. В отменената част на ревизионния акт по доставките от "Руми - 60" ЕООД по 27 бр. фактури, издадени в периода от месец август 2005 г. до месец май 2007 г. важат мотивите, изложени за доставчиците "П - П" ЕООД и "Форестър Криейшън" ЕООД. И за този доставчик ревизията е установила, че плащането на стойността по доставките е извършено по банков път и още същия ден сумите са изтеглени. Непредставянето на изисканите от ревизията документи за предаване на стоката, което да удостовери реалното прехвърляне на нейната собственост от доставчика на получателя, но могат да доведат до извод за реалното й осъществяване. Отново съдът се е позовал само на съдебно-счетоводната експертиза, която не е извършила проверка в счетоводството на доставчика и не може да бъде доказателство за реалното прехвърляне на собствеността на стоките. Наличието на представени пред съда документи - приемателно- предавателни протоколи, кантарни бележки, пътно-прехвърлителни разписки и др. неправилно са възприети безкритично от решаващия съд. Неправилно в този смисъл е и позоваването на съда на свидетелските показания, тъй като при липса на безспорни писмени доказателства за предаване на стоките съгласно чл. 24, ал. 2 ЗЗД, гласните доказателства не могат да докажат това обстоятелство, което е основополагащо за възникване правото на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС. Нещо повече съдът не е обсъдил и отграничил несъответствията на свидетелските показания с установеното от ревизията относно транспортирането на процесните количества стоки.

С оглед на горните мотиви и в тази обжалвана част решение е неправилно постановено и на визираните от касатора основания следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата срещу ревизионния акт в тази част бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

По касационната жалба на "Владини Трейдинг" ЕООД.

За да отхвърли частично жалбата срещу РА № 2000907959/5.03.2010 г. по фактурите, издадени от "Интер Пласт" ЕООД за сумата 21 560 лв. поради непризнато право на приспадане на данъчен кредит, първоинстанционният съд е приел, че не са ангажирани от жалбоподателя доказателства, които да опровергаят констатациите на ревизионния акт за липса на реалност на доставките. Съдът не е приел доводите на жалбоподателя, че издадените фактури са достатъчно доказателство за прехвърляне собствеността на стоките - зърно, както и обусловил направените изводи за липса на реалност с установената от ревизията липса на данни за дейността на доставчика през процесния период, вкл. и за наети или собствени помещения за съхранение на зърно, документи, доказващи превози др.

В тази обжалвана част решението на първоинстанционния съд е правилно.

Правото на приспадане на данъчен кредит винаги е предпоставено от реалността на доставката, обективирана във фактурата (е). Наличието на фактури, правилно е прието от съда, че не е достатъчно за да се установи реалността на доставката (е). Нееднократно ВАС в свои решения е приемал, че фактурата, респ. договорът са само доказателства за възникнали облигационни взаимоотношения между страните по тях, но не са доказателства за реалното осъществяване на доставката - прехвърляне право на собственост върху стока, респ. извършване на услуга. Като се има предвид, че са касае за родово определени вещи, то съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗЗД реалността на тази доставка се доказва с предаване на съответните стоки. При липсата на тези доказателства, то и не възниква за получателя по фактурата правото на приспадане на данъчен кредит.

Сочената в касационната жалба на "Владини Трейдинг" ЕООД причина за непредставяне на доказателства, поради образувано друго дело № 14963/2011 г. на ВАС, VIII отделение е неоснователна. Цитираното дело е било образувано по касационна жалба на "Владини Трейдинг" ЕООД срещу РА № 2000805739/9.3.3009 г., за който касационният съдебен състав е установил, че е бил отменен с решение № 1101/12.08.2009 г. от решаващия орган - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. София и е върната преписката за нова ревизия, по повод на която е издаден и процесният РА № № 2000907959/5.03.2010 г., който е бил оспорен пред първоинстанционния съд, чийто решение е на касационна проверка пред настоящия съдебен състав на ВАС, I отделение. Задължение на касатора е било да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията му, че са налице реални доставки, по които той правомерно е упражнил право на приспадане на данъчен кредит. При липса на такива, правилно първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата. Решението е правилно постановено в тази обжалвана част и следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.

По разноските, поискани и от двете страни: На дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП съобразно уважената част на касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 9 463,62 лв. На "Владини Трейдинг" ЕООД - гр. София се дължат разноски в размер на 282,10 лв. или по компенсация на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 9 181,52 лв.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,