Решение № 4340 от 28.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11762/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Р. Г. от гр. София, чрез адв. Герджиков, срещу решение 18481/01.10.2024 година на Административен съд София-град (АССГ) по адм.д. 2551/2024 година. Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК неправилно приложение на материалния закон. Съдът установил съответстваща на доказателствата по спора фактическа обстановка, но направил неправилен извод от правна страна за липса на фактическо бездействие от кмета на Столична община по смисъла на чл. 256, ал.1 от АПК. Не бил налице идентитет между правомощията на кмета на общината по Закона за пътищата (ЗП) и тези на органите на МВР по Закона за движение по пътищата (ЗДвП) във връзка с организацията на движението по общинските пътища, отворени за обществено ползване. Законът за пътищата (ЗП, арг. чл. 19, ал.1, т.2) възлагал на кметовете на общините управлението на общинските пътища, като им предоставял правомощие да определят длъжностни лица, които да съставят актове за нарушения по общинските пътища (чл. 56, ал.2, т.2 ЗП), за които те или упълномощени от тях длъжностни лица имали компетентност (чл. 56, ал.3, т.2 ЗП) да издадат наказателни постановления (НП) по реда на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). По делото било безспорно установено увреждането на общински път в нарочно посочен пътен участък поради нарушение на забрана за движение. Кметът бил уведомен с подадени до него жалби/сигнали. Последният нито извършил проверка по жалбите/сигналите, нито съставил наказателни постановления по реда на ЗАНН във връзка със ЗП. Като анализира изводите на първоинстанционния съд, касаторът претендира неправилност и иска отмяна на обжалваното съдебно решение, вместо което да се постанови друго, с което да се уважи искането му. Претендира разноски. Ответникът, кметът на Столична община, не изразява становище. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес. Производството пред Административен съд София-град е образувано по молба, наречена жалба, на Р. Р. Г. от гр. София срещу незаконосъобразно бездействие на кмета на Столична община по изпълнение на негово задължение, произтичащо пряко от закона за поддържането и защитата на общинските пътища и за инициирането на административнонаказателни производства в случаите на извършени административни нарушения. Съдът въз основа на анализ на доказателствата е установил съответстваща им фактическа обстановка. След като е изяснил използваните институти, понятия и изрази като пътищата, отворени за обществено ползване, забраната за движение на ППС с маса над 3,5т по конкретна улица обозначена с пътен знак В18, участъци от уличната мрежа с наложена забрана за движение на определени видове ППС - тежкотонажни и едрогабаритни, бавнодвижещи се ППС (селскостопански и строителни машини, електро- и мотокари, ППС с животинска тяга), както и на двуколесни превозни средства (мотоциклети, мотопеди и велосипеди) или ППС, които оказват негативно влияние по смисъла на ал.1, т.2 такива, които причиняват недопустим шум, вибрации, замърсявания и др., както и характера и целта на производството по чл. 256 АПК, първоинстанционният съд е направил обоснован извод за неоснователност на претенцията на Р. Р. Г.. Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Страните не спорят, че с Протокол 5/07.02.2023г., утвърден от заместник-кмета на Столична община по Направление Транспорт и градска мобилност, е въведена забрана за движение на МПС с допустима максимална маса над 3,5 тона по [улица]в участъка между [улица]и [улица], съгласувана по Протокол 3/22.01.2019г. на ПКТОБД при СО. Въпреки това, по улицата преминава строителна техника камиони, бетоновози и бетон помпи с маса над 3,5т. Уличната настилка е компрометирана, налице са повреди по канализационната система, изпълнена под уличното платно. Живущите в района са подали множество жалби и сигнали до кмета на Столична община и директора на Дирекция Управление и анализ на трафика. Спорът пред касационната инстанция се състои в това, представлява ли фактическо бездействие по смисъла на чл. 256, ал. 1 от АПК неизпълнението на задължението на кмета на Столична община да издаде или да възложи издаването на наказателни постановления (по подадени жалби/сигнали) за нарушения на движението по общинските пътища в нарушение на поставения знак В18? Касационната инстанция дава отрицателен отговор на така поставения въпрос, при следните изводи от правна страна: Правилен е изводът на АССГ в насока, че защитата срещу неоснователни бездействия на административните органи е регламентирана в чл.256 АПК. Бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове (ал.1), а според ал.2 неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването му. Разпоредбата регламентира фактическото бездействие, каквото в случая не се констатира. Забраната за движение на ППС с маса над 3,5т по конкретна улица се обозначава с пътен знак В18 чл.47, ал.3 ППЗДвП и участниците в движението следва да съобразяват поведението си с него чл.6, т.1 ЗДвП. Неспазването на тази забрана, както правилно е приел АССГ, представлява административно нарушение, което подлежи на санкциониране по реда на издаване на наказателни постановления по ЗАНН. Дали НП се издават по реда на ЗДвП или по реда на ЗП (от кмета на общината) във връзка със ЗАНН не се отразява на извода, че неизпълнението от страна кмета на СО на правомощието да издаде или да възложи издаването на НП за нарушение на движението по общинските пътища в нарушение на установени забрани, не представлява фактическо бездействие по смисъла на чл. 256 АПК. Съгласно чл. 256 от АПК, за да е налице фактическо бездействие, е необходимо да има неизвършване на такива фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона. Правопораждащият юридически факт за фактическото действие трябва да е самата правна норма. Ако връзката е опосреднена чрез властническо волеизявление, тя е косвена, правопораждащият факт ще е друг. Административнонаказателната отговорност като вид юридическа отговорност за правонарушения се осъществява въз основа на властнически актове - наказателни постановления (аргумент от чл. 53, ал. 1 от ЗАНН). Последните се издават от изпълнително-разпоредителни (административни) органи, които в рамките на компетентността си, установяват факта на нарушението и налагат предвидените в закона санкции. В качеството си на властнически акт, издаван от органите на администрацията, наказателното постановление поражда за адресата си определени наказателноправни последици, а дейността по издаването му по своето предметно съдържание е юрисдикционна (правораздавателна) дейност, с която по повод съставен акт за извършване на административно нарушение и при следване на опростено състезателно производство се решава със сила на пресъдено нещо административноправен спор (извършено ли е административно нарушение, от кого, при какви обстоятелства и форма на вината) и се налага санкция - административно наказание. В настоящия случай жалбоподателката/молителката търси защита срещу фактическо бездействие на кмета на Столична община, а съставянето на АУАН и издаването на НП не съставляват фактическия действия, за да се говори, че при неиздаването им е налице фактическо бездействие. Предвид гореизложеното, като правилно, обжалваното съдебно решение на АССГ следва да бъде оставено в сила. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК съставът на Върховния административен съд