Решение № 9878 от 25.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5814/2016 г.

Решение № 9878 от 25.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5814/2016 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Патентно ведомство срещу решение № 1855 от 17.03.2016 г. постановено по административно дело № 1769 по описа за 2015 г. на Административен съд С. - град (АССГ). Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, навежда доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочи, че съдът неправилно е приел, че относно заявка за регистрация на марка с вх. № 41411 от 04.03.1998 г. е приложима хипотезата на § 52, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за марките и географските означения (ЗМГО), т. е. заявката следва да бъде публикувана по реда на чл. 37б от ЗМГО. Марката е заявена на 04.03.1998 г. Производството по експертиза по същество е било спряно поради висящи производства по отмяна и заличаване. На 03.08.2012 г., по искане на представителя по индустриална собственост на "Дружество за продукти Нестле" АД, производството е възобновено. Съгласно § 43 от ПЗР на ЗМГО заявки за регистрация на марки, по които до влизането в сила на този закон не е завършила формалната експертиза, се публикуват в съответствие с чл. 36а от ЗМГО. Към датата на влизане в сила на закона (2005 г.) формалната експертиза, като етап в производството по регистрация на марка, е приключила. Поради това процесната заявка за регистрация на марка не попада в хипотезата на § 43 от ПЗР на ЗМГО и не подлежи на публикация по реда на чл. 36а от ЗМГО. Към заявката за регистрация следва да се приложи разпоредбата на § 52, ал. 2 от ПЗР на ЗМГО, тъй като смисълът на нормата е, че заявки за регистрация на марки, които са приключили на етапа на формална експертиза до влизането в сила на този закон, се разглеждат по досегашния ред. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено. Ответникът - "Дружество за продукти Нестле" АД, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съставът на АССГ е отменил решение № 288 от 10.11.2014 г. на и. д. председател на Патентно ведомство на Р. Б., с което е потвърдено решение за пълен отказ на регистрация на марка по заявление вх. № 41411 от 04.03.1998 г. "DELTA ICE MAGNUM", словна по жалба на "Дружество за продукти Нестле" АД, Швейцария и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на решението. За да постанови решението си, съдът е изложил, че заявка за регистрация с вх. № 41411 от 04.03.1998 г. е заявена за регистрация словна марка "DELTA ICE MAGNUM" за стоки и услуги от класове 29, 30, 31 и 32. По искане вх. № 70-00-2711 от 27.02.2009 г. е извършено прехвърляне на правата върху заявената марка на жалбоподателя в производството. С уведомление от 03.08.2012 г. е възобновено административното производство по заявката, тъй като предпоставките за спирането му са отпаднали. С уведомлението е посочено, че производството се възобновява на основание § 52, ал. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗМГО и чл. 37, ал. 3 (отм.) от ЗМГО. С уведомление от 03.08.2012 г. е постановен предварителен отказ за регистрация на основание § 52, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО, поради сходство на заявената марка с по-ранни марки и идентичност и сходство на стоките и услугите, за които са регистрирани, като е прието, че съществува възможност за объркване на потребителя с по-рано регистрираните марки. На 20.03.2014 г. председателят на Патентното ведомство с решение № 41411 е потвърдил решението за отказ за регистрацията на марка с вх. № 41411, "DELTA ICE MAGNUM", словна, със заявител "Дружество за продукти Нестле" АД при следните мотиви: налице са основанията на чл. 12, ал. 1 от ЗМГО, заявената марка не може да се регистрира поради сходство с по-рано регистрирани марки, като поради идентичността и сходството на марките и стоките съществува вероятност от объркване на потребителя, която включва възможност за свързване на заявената марка с по-ранните марки, както и че твърдяната общоизвестност на заявената марка на територията на страната е обстоятелство ирелевантно за производството. След обсъждане на събраните по делото доказателства, приетата съдебно-маркова експертиза и приложимата нормативна уредба, съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган (чл. 45, ал. 4 от ЗМГО), при спазване на установената форма, но в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби. След анализ на § 52, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗМГО (ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.), съдът е приел, че по отношение на заявката за регистрация не е приложим "досегашният ред", т. е. редът преди изменението на закона. Посочил е, че от административния орган незаконосъобразно е приложен § 52, ал. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗМГО (ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.), вместо ал. 1 от посочената разпоредба. Изложил е, че съгласно разпоредбата на чл. 37б от ЗМГО всяка заявка, която отговаря на изискванията за формална редовност и на изискванията на чл. 11 от ЗМГО се публикува в официалния бюлетин на Патентното ведомство. Публикацията се извършва в едномесечен срок след приключване на експертизата по чл. 37 или след влизане в сила на решението по чл. 37, ал. 4 от ЗМГО. По делото е безспорно, че тази публикация не е направена. Достигнал е до извод, че непубликуването на заявката за регистрация на марката на дружеството по реда на чл. 37б от ЗМГО във връзка с приложимия ред по § 52, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗМГО се явява съществено нарушение на административно-производствените правила, защото е на норма съставляваща гаранция за правата не само на заявителя, но и на трети лица. Решението е правилно. По делото не е спорно, че заявлението за регистрация на марката е подадено на 04.03.1998 г. Не е спорно, че към 21.08.2005 г. формалната експертиза, като етап в производството по регистрация на марката е приключила. Поради това, както твърди касационният жалбоподател, към посочената дата, съгласно разпоредбата на § 43 от ПЗР към ЗИД на ЗМГО (ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.), заявката за регистрация на марката не е следвало да се публикува в съответствие с чл. 36а от ЗМГО. Това обаче не променя направения от първоинстанционния съд извод за незаконосъобразност на акта, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съгласно § 52, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗМГО (ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.), изменението на закона се прилага за регистрация на марки, които са подадени след влизане в сила на закона, т. е. след 10.06.2010 г., както и за заявки, които са подадени преди влизане в сила на изменението, но по които няма влязло в сила решение. Като изключение от посочената разпоредба, в § 52, ал. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗМГО, законодателят е регламентирал, че заявките за регистрация на марки, които са публикувани до влизането в сила на този закон (а като предпоставка за това са и подадени до влизането му в сила), се разглеждат по досегашния ред. По отношение на процесната марка заявката за регистрация е подадена преди влизане в сила на изменението на ЗМГО от 10.06.2010 г., до посочената дата същата не е била публикувана и по нея не е имало влязло в сила решение. Поради това първоинстанционният съд правилно е приел, че съгласно § 52, ал. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗМГО, тя не е от кръга на заявки, за които приложим е досегашния ред (т. е. реда до изменението на закона от 10.06.2010 г.). С нормата на § 52, ал. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗМГО законодателят не е направил разграничение на хипотезите поради които съответната заявка не е била публикувана. Поради това обстоятелството, че заявката не е подлежала на публикуване предвид разпоредбата на § 43 от ПЗР към ЗИД на ЗМГО (ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) не може да доведе до извод, че за разглеждането й е следвало да се приложи досегашния ред. По отношение на заявката приложим е редът, установен с изменението на закона в сила от 10.06.2010 г., т. е. редът предвиден в § 52, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗМГО, а административното производство неправилно се е развило съгласно изискванията на ЗМГО в неговата редакция преди изменението. Тъй като заявката е отговаряла на изискванията за формална редовност и на изискванията на чл. 11 от ЗМГО е следвало, съгласно чл. 37б от ЗМГО да бъде публикувана в официалния бюлетин на Патентното ведомство. Непубликуването на заявката по реда на чл. 37б от ЗМГО, както правилно е приел първоинстанционният съд, се явява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Публикацията, след изменението от 10.06.2010 г., гарантира права не само на заявителя но и на трети лица. Тя ограничава възможността на органа служебно, без възражение или опозиция да постанови отказ от регистрация на заявка, която отговаря на изискванията за формална редовност и на изискванията на чл. 11 ЗМГО и същевременно създава предпоставки за упражняване на правата на трети лица по чл. 38а и 38б ЗМГО. Обжалваното съдебно решение е правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,