Решение № 3551 от 22.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 771/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Сандански, чрез юрк. Чепилова - Иванова срещу 1757/17.10.2023 г., постановено по адм. дело 432/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград. В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК неправилност и необоснованост на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът Д. Атанасов, чрез адв. Маринова, в писмено възражение по жалбата, изразява становище за нейната неоснователност и законосъобразност на решението, като моли за оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и предлага да се отмени като неправилно обжалваното решение. Върховният административен съд , второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество - основателна. С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед УТИ-28 от 14.02.2023 г. на кмета на Община Сандански, с която на Д. Атанасов е наредено на основание чл.225а, ал.1 във връзка с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ да премахне незаконен строеж пристройка към югозападната част на мазе и уширение на стая зад гараж 4 към жилищна сграда с идентификатор 65334.301.2800.19 по КККР на гр. Сандански и метална конструкция, разположена върху стоманобетонова плоча. Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган по смисъла на чл.225а, ал.1 за строеж от ІV­та категория по чл. 137, ал. 1, т. 4, б. б ЗУТ, при спазване изискванията за мотивираност по чл.59 АПК и при точно описание на параметрите на незаконното строителство. След подробно обсъждане на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която изцяло потвърждава техническите параметри на незаконния строеж, визирани в констативния акт и заповедта, първоинстанционният съд е приел, че не се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Този извод е мотивиран с това, че пристройката на мазето и уширението на задгаражна стая са с различно предназначение, но конструктивно свързани помежду си, но не съставляват отделен строеж, а част от стаята зад гараж 4 и мазето,поради което се явяват изградени не без строителни книжа, а в отклонение от одобрените такива за сградата,т.е. не е нарушено изискването по чл. 148, ал. 1 ЗУТ. За металната конструкция е прието, че не е функционално свързана с пристройката и/или уширението, изградена е върху покрива на пристройката към мазето, но не е част от пристройката, и сама по себе си не е постройка или съоръжение по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Решението е постановено в нарушение на закона касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК, поради вътрешно противоречиви мотиви и неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните норми към изяснената по делото фактическа обстановка. Първоинстанционният съд е установил правилно параметрите на разпоредения за премахване с процесната заповед незаконен строеж, но неправилно е тълкувал нормите на чл.225, ал.2 ЗУТ и § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, което е довело и до незаконосъобразност на решаващия правен извод на съда, че не подлежат на премахване незаконно изградените пристройки и метална конструкция. Не е съобразено от първоинстанционният съд, че ал.2 на чл.225 ЗУТ е приложима за строеж или част от него, а съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ "Строежи са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Визираните разпоредби, обратно на приетото от административният съд, определят като строеж не само отделен самостоятелен обект, а и всички пристройки, реконструкции и други строително-мотнажни дейности, променящи обема, вида и предназначението на обекта по одобрените проекти и разрешение за строеж на сградата. Предвид това, се явява неправилен изводът, че пристройката на мазето и уширението на задгаражна стая не подлежат на премахване, тъй като не са изградени без строителни книжа, а в отклонение от одобрените такива за сградата. Безспорно е по делото обстоятелството, че сградата е законно изградена към 1988-1989г., а процесните пристройка и уширение са изградени в последващ момент /през 1997г./, което обстоятелство изключва приложимостта на хипотезата на чл.225, ал.2, т.3 ЗУТ, на която се е позовал административният съд. Незаконосъобразен е и изводът, че металната конструкция не е постройка или съоръжение по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и не подлежи на премахване по реда на чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2 ЗУТ. Водещият разграничителен критерий между строеж и преместваем обект по т.80 на §1 от ДР на ЗУТ е неговото предназначение, което следва да попада в обхвата на чл.56, ал.1, т.1 до т.4 ЗУТ, т.е. да е увеселителен обект /т.1/,обект за административни, търговски и други обслужващи дейности /т.2/, обект за временно обитаване при бедствия /т.3/ или обект, свързани с отбраната и сигурността на страната /т.4/. От приложените към административната преписка документи и заключението на съдебно-техническата експертиза се установява по безспорен начин, че металния навес е изграден от шест броя колонки от стоманени профили и хоризонтална решетка, трайно прикрепен към покривната плоча на пристройката към мазето, която съставлява тераса към задгаражната стая. Тези характеристики сочат безпротиворечиво на обект по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, още повече, че разпоредената за премахване метална конструкция е с предназначение за лични битови нужди. От изложеното следва, че по делото е безспорно установено обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, съставляващ изграждане на пристройка към югозападната част на мазе , уширение на стая зад гараж 4 и метална конструкция върху стоманобетоновата плоча на пристройката, с описаните в констативния акт и процесната заповед площ, местонахождение и характеристики , изградени в нарушение изискванията по чл.148,ал.1 във връзка с §5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Строителни книжа не се представят както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Следователно е налице визираното в заповедта основание по чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ. Налице е и второто визирано в заповедта основание по т.1, ал.2, чл.225 ЗУТ, тъй като с осъщественото незаконно пристрояване е увеличен обема на предвиденото по действащия ПУП основно застрояване в имота. Изложеното сочи на безспорно установен незаконен строеж, подлежащ на премахване по чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, тъй като не е налице изключителната хипотеза за търпимост на строежа по § 16, ал.2 от ПР на ЗУТ- незаконния строеж противоречи на предвижданията на действащия ПУП и не е деклариран до 31 декември 1998 г. от собственикът му адресата на процесната заповед. Предвид изложеното следва да се приеме, че оспорената заповед е издадена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, а изводите на административния съд в обратния смисъл са направени в противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства. Решението следва да бъде отменено и вместо това постановено друго, с което се отхвърли оспорването на Д. Атанасов като неоснователно. С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски от касатора, ответникът дължи реално направените разноски пред двете съдебни инстанции в общ размер на 150лв - юрк. възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,