Решение № 10273 от 4.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7665/2016 г.
ВАСПетчленен състав04.10.2016 г.докладчик т Мирослав Мирчев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5332 от 9.05.2016 г., постановено по адм. дело № 5676/2015 г. на Върховния административен съд, Трето отделение. ОСЪЖДА П. Б. Х., със съдебен адрес: гр. С. Загора, ул. "Г." №..., ет. ..., офис 9, да заплати на Министерство на правосъдието юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 10273 от 4.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7665/2016 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на П. Б. Х. от гр. С. Загора срещу решение № 5332 от 9.05.2016 г., постановено по адм. дело № 5676/2015 г. на Върховния административен съд, Трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № СД-05-50/15.04.2015 г. на министъра на правосъдието. Със заповедта е одобрен списък на кандидатите с нередовни документи във връзка с провеждането на конкурс за нотариуси, насрочен за 19.04.2015 г. Релевира оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът твърди, че неправилно съставът на ВАС, Трето отделение приел, че изискуемият стаж по чл. 8, ал. 1, т. 3 от ЗННД не е удостоверен в случая. В касационата жалба се сочи, че съдът не е взел предвид разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО, респективно жалбоподателят нямало как да представи осигурителна книжка, защото е пенсионер. Същият твърди, че му е указано да представи докуменит за трудов стаж, без упоменаване като юрист, с което бил подведен. Касаторът моли за отмяна на обжалваното решение и отмяна на оспорената заповед на министъра на правосъдието. Ответникът оспорва КЖ с доводи, съдържащи се в писмения отговор и поддържани в с. з. от юриск. В. Д. и юриск. Р. К. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на I колегия счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на П. Х. срещу оспорената заповед № СД-05-50/15.04.2015 г. на министъра на правосъдието, одобряваща списък на кандидатите с нередовни документи, които не са отстранили нередовностите в указания срок, тричленният състав на ВАС, Трето отделение е приел, че жалбоподателят не е депозирал изискуемите по чл. 11, ал. 2 от ЗННД документи, относими към установяване на обстоятелствата по чл. 8, ал. 1, т. 3 от ЗННД. Заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при правилно приложение на материалния закон и спазване на установените административнопроизводствени правила, поради което съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Спорът между страните е затова дали П. Б. Х., кандидствайки за участие в обявения от министъра на правосъдието конкурс за нотариуси, е удостоверил минимално изискуемият юридически стаж съгласно ЗННД. В разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 3 от ЗННД е регламентирано едно от изискванията за участие в конкурс за нотариуси - наличието на тригодишен стаж. Според предвиденото в ал. 2 на същата норма, за стаж по ал. 1, т. 3 се зачита прослуженото време като съдия, прокурор, следовател, адвокат, арбитър, младши съдия, младши прокурор, младши следовател, съдебен помощник във Върховния касационен съд или Върховния административен съд, прокурорски помощник във Върховната касационна прокуратура или Върховната административна прокуратура, съдия-изпълнител, държавен съдебен изпълнител, частен съдебен изпълнител, помощник-частен съдебен изпълнител, нотариус, съдия по вписванията, помощник-нотариус, научен работник по правни науки, съдебен инспектор, експерт по законодателството или в органите на съдебната власт, юрисконсулт, правен съветник или експерт по правни въпроси в държавно или общинско управление, лице, което работи на длъжност "разследващ полицай с висше юридическо образование" в системата на Министерството на вътрешните работи, разследващ полицай с висше юридическо образование в Министерството на отбраната или разследващ митнически инспектор в Агенция "Митници", както и стажът по чл. 164, ал. 9 от Закона за съдебната власт. Дадените от министъра на правосъдието указания на Х. да удостовери по надлежния ред придобития стаж като адвокат, не са изпълнени. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че с удостоверението, издадено от Адвокатска колегия - гр. С. Загора, се установява само, че касационният жалбоподател е вписан като адвокат в посочената колегия, но с цитираното писмено доказателство не е е установен фактът на реално осъществяната адвокатска дейност във връзка със стажа през съответния период. Обосновано съдът се е позовал на чл. 147 ЗА, според който адвокатските съвети водят регистри на адвокатите, упражняващи тази дейност. Съгласно текста на чл. 149, ал. 2 ЗА вписването в регистрите има удостоверително действие (така е прието и в мотивите на решение № 6608/3.06.2016 г. на ВАС, 5-чл. състав на I колегия, по адм. д. № 3953/2016 г.). Следва да се има предвид и че в разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗННД е посочено, че кандидатът за нотариус е длъжен да представи документи за трудов стаж и месторабота. Неоснователно е оплакването на П. Х., че бил заблуден от административния орган във връзка с изискването за стажа. Това е така, защото в т. 7 на приложеното по делото образец - заявление за участие в конкурса в т. 7, Х. сам е посочил, че представя трудова и/или осигурителна книжка и/или служебна бележка или документи за придобит юридически стаж (въпреки че такива липсват). Систематичното тълкуване на чл. 8 ЗННД изяснява връзката между отделните изисквания за придобиване правоспособност като нотариус, а именно: дееспособното физическо лице да има висше юридическо образование (т. 1), да е придобило юридическа правоспособност по ЗСВ (т. 2) и да има тригодишен стаж (т. 3). Освен това, видно е че осъществяваната дейност от субектите по чл. 11, ал. 2 ЗННД, като съдия, прокурор, следовател, адвокат, арбитър, младши съдия, младши прокурор, младши следовател, съдебен помощник във ВКС, ВАС или ВАП, съдия - изпълнител, помощник - частен съдебен изпълнител, нотариус, съдия по вписванията, помощник - нотариус, научен работник по правни науки, съдебен инспектор, експерт по законодателството или в органите на съдебната власт, юрисконсулт, правен съветник или експерт по правни въпроси в държавно или общинско управление, разследващ полицай с висше юридическо образование в МВР, МО, разследващ митнически инспектор в "АМ", по своето съдържание е юридическа, правна дейност. Не е спорно обстоятелството, че Х. е пенсионер от държавното обществено осигуряване по смисъла на чл. 40, ал. 1, т. 4 ЗЗО и поради това здравноосигурителните му вноски са за сметка на държавния бюджет. С. Х. е твърдял по делото, че е упражнявал адвокатска дейност, от която са получавани доходи, респективно Х. е лице, попадащо в хипотезите по чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО. На това основание той принципно е дължал здравноосигурителни вноски, определени по реда на цитираната разпоредба. Въпреки че същият в качеството си на пенсионер, е здравноосигурен за сметка на държавния бюджет, то липсва нормативна разпоредба, която да изключва задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски върху доходите, които е получавал като адвокат и за което е могъл да ангажира доказателства. Разпоредбата на чл. 4, ал. 6 КСО, на която се позовава Х., се отнася за осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, а здравноосигурителните вноски, регламентирани в друг закон - Законът за здравното осигуряване, не са вноски за ДОО, поради което за тях разпоредбата на чл. 4, ал. 6 КСО е неприложима. (в същия смисъл е приетото в решение № 970/29.01.2016 г. на ВАС, VI отд. по адм. д. № 5047/2015 г.). Наред с това Х., като лице по чл. 4, ал. 3, т. 1 КСО е трябвало да подава годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за придобитите през годината доходи. Такава декларация също би могла при съвкупната преценка с останалите доказателства по делото, да обоснове извод в подкрепа на доводите на жалбоподателя за които е издадено удостоверението от АК - С. З., касателно упражнявата адвокатска дейност през съответния период. Доказателства в тази насока обаче не са събрани. Предвид изложеното е обоснован извода на съда, че след като касаторът не е депозирал документи, установяващи тригодишен юридически стаж като адвокат, в негова полза не е възникнало правото да участва в обявения конкурс за нотариуси. С оглед гореизложеното не са установени сочените в касационната жалба отменителни основания, решението е правилно и касационната инстанция го оставя в сила. Разноски: При съобразяване на резултата по делото, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на I колегия,
Цитирани разпоредби
1- чл. 11, ал. 2 ЗННД