Решение № 13825 от 15.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14237/2015 г.

Решение № 13825 от 15.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14237/2015 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Я. Д. Д. от гр. С. срещу решение № 155 от 14.10.2015 г., постановено по адм. дело № 155 от 2015 г. по описа на Административен съд - С., с което е отхвърлена жалбата на Д. срещу заповед № РД-15-657/6.03.2015 г. на кмета на община - С.. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. М. В. административен съд да отмени съдебното решение и, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени обжалвания административен акт. Редовно призована за съдебно заседание, Я. Д. Д. не се явява и не се представлява. Представя писмени доказателства, а по същество с молба от 21.11.2016 г. излага съображения за основателност на касационната жалба. Ответникът, кметът на община - С., редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира писмен отговор на касационната жалба или писмена защита по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С обжалваното решение АС-С. в производство по чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ е отхвърлил жалбата на Я. Д. срещу заповед № РД-15-657/6.03.2015 г. на кмета на община - С., с която на основание чл. 65, ал. 1 и ал. 2 от Закона за общинската собственост е наредено да се изземе от Д. и семейството й недвижим имот - общинска собственост - апартамент № 9, вх. "...", блок ...,ж. к. "Д. Г.", гр. С., поради обстоятелството, че същият имот се държи без правно основание. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на предоставената му по закон материална компетентност, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Д. Д. е била известена за отпочване на производството по издаване на заповедта чрез обявление по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК на многократно изпращано й по пощата, но непотърсено от нея писмо, то съдът е заключил, че е спазено изискването на чл. 26 от АПК. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалноправните изисквания на чл. 65, ал. 1 от ЗОС. А. всички представени по делото доказателства, АС-С. е стигнал до извода, че имотът, предмет на заповедта, съставлява частна общинска собственост. Излагайки подробни мотиви за същността и правопораждащата сила на акта за частна общинска собственост, АС- С. е приел, че издаденият акт за частна общинска собственост по отношение процесния апартамент установява по неопроверган от жалбоподателката начин собствеността на общината. Представените от Д. пред административния съд доказателства не установяват според съда твърденията й за собственост върху процесния апартамент. Съдът е заключил, че споровете за собственост върху имота, предмет на заповедта, не са от компетентността на административния съд, тъй като съгласно чл. 64, ал. 2 от ЗОС същите се решават по общия исков ред пред общите граждански съдилища. Предвид обстоятелството, че Я. Д. не е установила по общия исков ред правото си на собственост върху процесния апартамент, съдът е приел, че имотът е частна общинска собственост. АС- С. и заключил, че са налице и другите предпоставки за издаване на акт по чл. 65, ал. 1 от ЗОС - не се спори по делото, че от 1975 г. до настоящия момент имотът се държи и ползва от Я. Д. и семейството й. Отделно от това, тъй като липсват доказателства за сключен с община - С. договор за наем или друга форма на ползване на имота, то съдът е приел, че имотът се ползва от Я. Д. без правно основание. Съдебното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели от своя страна и до постановяването му в противоречие с материалния закон. Съдът е базирал своите правни изводи на наличието на съставен акт за частна общинска собственост /АЧОС/ за жилището, предмет на изземване съгласно атакуваната заповед на кмета на община С.. Въпреки, че, както в жалбата /л. 5/, така и с допълнителна молба по делото /л. 101/, Я. Д. е оспорила "верността и съдържанието" на акта за частна общинска собственост и въпреки изложените от самия административен съд в протоколното му определение от 20.07.2015 г. мотиви за това, че АЧОС не е индивидуален административен акт, а официален удостоверителен документ, АС- С. в нарушение на съдопроизводствените правила не е открил производство по оспорване на официален удостоверителен документ по реда на чл. 193 от ГПК и не е разпределил доказателствената тежест при такова оспорване на основание чл. 193, ал. 3 от ГПК. По делото са изложени твърдения за това, че към 1996 г. е започнало плащане от страна на жалбоподателката на стойността на процесното жилище с цел изкупуването му . Отделно от това събрани са и доказателства /необсъдени от административния съд/ за това, че към 1998 г. Я. Д. Д. вече е извършила плащания към "К." АД - гр. С. по банков път за продажба на апартамент /право на изкупуване/л. 103 по делото/. Въпреки това, съдът е оставил без уважение своевременно направени от жалбоподателката с молбата й преди с. з. от 20.07.2015 г. доказателствени искания, а именно: искания за издаване на две съдебни удостоверения - пред "Д. архив- С." и пред "К." АД за удостоверяване наличието на плащания на стойността на процесния апартамент с цел закупуването му. Като е отказал допускането на своевременно поискани и относими към предмета на спора доказателства, административният съд, освен че е нарушил съдопроизводствените правила, е препятствал и доказването на обективната истина по спора, с което е нарушил основен принцип в административния процес, прогласен с разпоредбата на чл. 7 от АПК. Като не е допуснал цитираните по-горе доказателства, административния съд е препятствал и възможността за преценка налице ли са материалноправните предпоставки по § 66 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост /ДВ бр. 87/2010 г./ или не. Предвид гореизложеното съдебното решение следва да бъде отменено като неправилно поради допуснати при издаването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели от своя страна и до противоречие на съдебния акт с материалния закон. С оглед разпоредбата на чл. 222, ал. 2 от АПК делото, след отмяната на съдебното решение, следва да бъде върнато на същия съд за ново произнасяне от друг съдебен състав съобразно указанията, съдържащи се в мотивите на настоящия съдебен акт. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение