Решение № 14719 от 8.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8124/2013 г.

Решение № 14719 от 8.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8124/2013 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП, чрез проц. си представител юрк. И. Кирова, против решение № 2535/16.04.2013 г., постановено по адм. д. № 5538/2012 г., по описа на Административен съд, гр. София /АС/, в частта с която е отменен ревизионен акт /РА/ № 291100192/20.10.2011 г., издаден от Георги Ангелов Делчев - главен инспектор по приходите при ТД на НАП "ГДО", гр. София, относно определени задължения по ЗДДС (отм.) и ЗДДС общо в размер на 17 407 839,98 лв., ведно с лихви за забава и начислен допълнително корпоративен данък за 2006 г. в размер на 5 697,17 лв. и за 2007 г. в размер на 881 326,38 лв., ведно с начислените лихви за забава, потвърден при условията на чл. 156, ал. 6 от ДОПК с Решение № 1014 от 3.05.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" гр. София. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е приел, че са опровергани фактическите констатации в РА и че е налице реална доставка на стока, като се е позовал на заключенията на приетите по делото експертизи, без да ги обсъди с останалите доказателства по делото. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и постановено ново, с което се отхвърли жалбата на дружеството. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата - "Брикел" ЕАД, чрез пълномощника си адв. Г. Костолов, в писмен отговор, писмена защита и в съдебно заседание оспорва жалбата и излага доводи за правилност на решението в обжалваната част. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за частично основателна. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 291100192/20.10.2011 г., издаден от Георги Ангелов Делчев - главен инспектор по приходите при ТД на НАП "ГДО", гр. София, в частта, с която на "Брикел" ЕАД са определени задължения по ЗДДС (отм.) и ЗДДС в размер на 17 473 119,98 лв. ведно с лихви в размер на 8 528 058,90 лв., както и начислен допълнително корпоративен данък за 2006 г. в размер на 5 697,17 лв. и за 2007 г. в размер на 881 326,38 лв., ведно с начислените лихви за забава в общ размер на 417 005,00 лв., потвърден по реда на чл. 156, ал. 6 от ДОПК с Решение № 1014 от 03.05.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" гр. София. С обжалваното в настоящото производство решение съдът е отменил РА в частта, с която на "Брикел" ЕАД са определени задължения по ЗДДС (отм.) и ЗДДС общо в размер на 17 407 839,98 лв. със съответните лихви и начислен допълнително корпоративен данък за 2006 г. в размер на 5 697,17 лв. и за 2007 г. в размер на 881 326,38 лв., ведно с начислените лихви за забава. В останалата част, с която е отхвърлена жалбата, решението на съда е влязло в законна сила и не е предмет на настоящото производство. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че обжалвания РА е издаден въз основа на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. По същество на спора за установено съдът е приел, че предмет на процесните доставки от "ИМЕИ" ЕООД са стоки - металообработващи машини, като в хода на ревизионното производство са представени договор от 05.10.2006 г., сключен между "ИМЕИ" ЕООД, представлявано от Тони Кирилов Николов в качеството на продавач и "Брикел" ЕАД в качеството на купувач, за доставка на стоки -металообработващи машини. В приложение № 1 към договора същите са подробно описани по вид, количество и единична цена без ДДС, посочени са и сроковете за доставката им. Подробно съдът е обсъдил представените и приети по делото фактури за доставка на машини, ведно с приемо-предавателни протоколи и актове за въвеждане в експлоатация. Досежно плащане на стоката съдът е обсъдил представено писмено уведомление по реда на чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите, с което "ИМЕИ" ЕООД уведомява "Брикел" ЕАД за извършена цесия, като вземанията в размер на 117 589 955,47 лв. по доставките на оборудването са прехвърлени на "Старт Универс" ЕООД по силата на договор за цесия от 10.09.2008 г. Обсъдени са доказателствата за последваща продажба и бракуване на част от стоките, като съгласно счетоводна справка, транспортът на активите е осъществен от "Атоменергоремонт -Гълъбово" ЕООД и е за сметка на купувача. При извършена насрещна проверка на доставчика "ИМЕИ" ЕООД е установено, че не е намерен представител на адреса, поради което ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. Подробно съдът е обсъдил представените в хода на извършена насрещна проверка на "Атоменергоремонт Гълъбово" ЕООД, договор на 02.09.2004 г. за извършване на дейности по текуща поддръжка и аварийни ремонти на съоръжения собственост на "Брикел" ЕАД, допълнително споразумение от 29.09.2006 г. за определяне фиксирани ценови ставки за изминат пробег или време на ползване във връзка със заплащането на услугите и дейностите, извършвани със специализирана транспортна механизация на звено "Автотранспорт" към "Атоменергоремонт Гълъбово" ЕООД, както и фактури с предмет "текущ ремонт и поддръжка на съоръжения", придружени с месечни приемо-предавателни протоколи, съдържащи опис на транспортните средства, извършения пробег и дължимата сума. Представени и приети по делото са справки за осъществен транспорт с товарни автомобили -Шкода "Мадара" с per. № СТ1026 ТТ и Шкода "Европа" с per. № 1184 ТТ, както и дневници, в които са описани транспортните средства, дестинация, товари и др., като пътните листи са унищожени въз основа на вътрешна Заповед № 52/15.03.2011 г. и на основание чл. 91 в от Закона за автомобилните превози. Съдът е обсъдил и изготвеното в хода на ревизионното производство експертно заключение досежно стойността на машините по метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци, представено в Таблица № 1-1-1 към експертизата, според което не е налице отклонение от пазарните цени. Подробно съдът е обсъдил приетите в хода на съдебното производство първоначална и допълнителна съдебно-счетоводна експертизи /ССЕ/ и съдебно техническа експертиза /СТЕ/. Заключението на ССЕ съдът е приел, че следва да бъде кредитирано предвид изявлението на вещото лице в съдебно заседание на 28.01.2013 г., че е видяло оригинални документи на доставчика и отразяванията в експертизата са на база на действително посещение на офис на "ИМЕИ" ЕООД и запознаване с документи, предоставени от страна на доставчика. От заключението за установено съдът е приел, че процесните фактури са отразени в отчетните регистри по чл. 104 от ЗДДС - СД и Дневник за продажбите за всеки отчетен период за 2006 г., 2007 г. и 2008 г.; като данъка е осчетоводен по сметка 453/2 "Начислен данък за продажбите" и отразен като задължение към бюджета. Във връзка с разплащанията между страните на начисления ДДС съдът е възприел заключението на вещото лице, че задължението към "ИМЕИ" ЕООД за дължимия ДДС е погасено за издадените фактури през 2006 г. - по ДДС-сметка на "ИМЕИ" ЕООД, в брой през 2007 г. /с РКО/ и на основание Договор за цесия от 10.09.2008 г.; за издадените фактури през 2007 г. в брой с разходни касови ордери и Договор за цесия от 10.09.2008 г.; за издадените фактури през 2008 г. - на основание Договор за цесия от 10.09.2008 г. Данъчната основа по описаните фактури е осчетоводена при доставчика в сметка от група 70 "Приходи от продажби", подсметка 706 "Приходи от продажба на дълготрайни активи". При жалбоподателя съгласно заключението на вещото лице, задължението към "ИМЕИ" ЕООД е закрито, след като е уведомен на основание чл. 99, ал. З от ЗЗД, че с Договор за цесия от 10.09.2008 г. се прехвърля вземането в размер на 117 589 955,47 лв. към "Старт Универс" ЕООД. По касов път с РКО е закрито задължение на "Брикел" ЕАД към "ИМЕИ" ЕООД в размер на 3 651 376,10 лв. При последващата реализация на част от стоката, данъка е начислен по сметка 453/2, като в тази насока, съдът е констатирал, че въпреки, че продажбите на същите стоки са в периодите предмет на ревизията, начисления ДДС не е коригиран. Осчетоводените приходи от продажбата на ДМА са в съответствие със счетоводните стандарти, Международен счетоводен стандарт № 18 "Приходи" и НСС № 18-"Приходи". В заключението е уточнено кои от придобитите активи са били бракувани от жалбоподателя и какви са счетоводните записвания в тази връзка. Констатирано е, че бракуването на описаните ДМА е извършено в съответствие с изискванията на получаването на плащания от последващите продажби на част от активите, които са били прехвърлени на трети лица. След проверка счетоводството на доставчика на транспортната услуга "Атоменергоремонт Гълъбово" ЕООД, съдът е възприел заключението на вещото лице, че за извършените услуги са издадени фактури на стойност за 7 848 555,99 лв. без ДДС. Разходите са правилно осчетоводени в съответствие с прилагането на МСС № 1 -"Представяне на финансови отчети". От приета без оспорване СТЕ съдът е приел за установено, че стоките са налични при жалбоподателя "Брикел" ЕАД, с изключение на тези - обект на последваща продажба или тези, които са бракувани, като някои от тях са включени в производствения процес или се намират в производствени халета, ремонтни работилници, лаборатории и складови помещения подробно описани в представената към заключението таблица. Машините имат индивидуален инвентарен номер, който е трайно нанесен с индивидуални метални табелки и/или трайно изписан на самия ДМА, като фабричен номер и табелки с фабрични данни не са налични върху всички проверени ДМА. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 6 от ЗДДС (отм.) и сега действащия ЗДДС, тъй като безспорно е установено, че получателят е придобил предмета на доставката, използва я за целите на икономическата си дейност или за последващи облагаеми доставки, което му дава основание да претендира правото на данъчен кредит. До този извод съдът е достигнал като е анализирал сключения между страните договор, ведно с анекса към него, приемо-предавателните протоколи към всяка фактура и актове за въвеждане в експлоатация, доказателствата за осъществен транспорт, използване на машините в производствената дейност на дружеството, последващо разпореждане с част от тях или бракуване, както и начисляване на данъка при доставчика. В тази насока съдът се е позовал на решение на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11 г. и на Решение от 21 юни 2012 г. по обединени дела С-80/11 u C-142/11 г. Протоколите от съдебно заседание по наказателно производство пред друг съд и протоколите за разпит на свидетели в хода на досъдебното производство, съдът е приел, че са недопустимо доказателство в настоящото съдебно производство, като дори да се приеме, че са допустими то от същите се установява представителната власт на лицето Тони Николов. Дори да липсва представителна власт на лицето подписало договора и приемо-предавателните протоколи съдът е приел, че по аргумент от разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, законният представител на "ИМЕИ" ЕООД не се е противопоставил на сключения договор с "Брикел" ЕАД и на извършени действия от Тони Николов или друго лице от името на "ИМЕИ" ЕООД. Решението е неправилно в частта относно отказано право на данъчен кредит за процесните данъчни периоди на 2006 г. и е правилно в останалата си част. Според фактическите констатации и направени изводи в ревизионния акт и ревизионния доклад /РД/, представляващ неразделна част от РА, както и в решението на директора на дирекция "ОУИ" /сега ОДОП/, с което РА е потвърден при обжалването по административен ред, основание за отказа на данъчен кредит за данъчните периоди на 2006 г. са разпоредбите на чл. 65, ал. 4, т. 3 и ал. 5 от ЗДДС (отм.), като основните фактически констатации са били, ненамиране на адреса на прекия доставчик и непредставяне на документи и писмени обяснения във връзка с доставките, частично плащане по доставката, а по издадените цесии, липса на плащане, като предходните доставчици, подробно посочени в РА не са отразили фактурите в дневниците си за продажби и справки декларации. Съгласно посочените разпоредби органа по приходите отказва правото на приспадане на данъчен кредит по доставки, по които доставчикът е начислил данък, без да са налице основания за това или в размер, отговарящ на размера на данъка, който е начислен или е следвало да бъде начислен за доставката, по отношение на която е налице обстоятелство по ал. 4. Съгласно последната разпоредба данъчния кредит се отказва, когато доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от орган по приходите срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на ДОПК. В конкретния случай в хода на ревизионното производство са установени предпоставките на чл. 65, ал. 4, т. 5, тъй като доставчикът не е намерен на декларирания от него адрес и не е представил доказателства за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на ДОПК. За да приеме наличие на реалност на доставката съдът се е позовал на заключението на ССЕ и СТЕ. От приетото заключение на ССЕ се установява начисляване на данъка по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), но не са представени и анализирани от вещото лице доказателства за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката. Не е налице и хипотезата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.), съгласно която разпоредбата на ал. 4 не се прилага по отношение на данъчния кредит, възникнал в резултат на доставка, ако данъкът по съответния данъчен документ е платен по "ДДС-сметка" на доставчика, изцяло най-късно до края на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит, тъй като видно от заключението на вещото лице данъка не е платен изцяло по "ДДС-сметка" на доставчика. В тази насока е основателен довода в касационната жалба за нарушение на разпоредбата на чл. 55а, ал. 2 от ЗДДС (отм.), съгласно която получателят е задължен да плати начисления му данък по "ДДС-сметка" на доставчика по отношение на доставки, за които едновременно са изпълнени следните условия: 1. получателят е регистрирано по този закон лице; 2. начисленият данък е над 1000 лв. В случая е установено частично плащане по "ДДС-сметка" на доставчика. В подкрепа на изводите относно липсата на право на данъчен кредит по доставките са констатациите относно предходните доставчици, подробно посочени в РА. По същество тези доставчици не са включили фактурите, които са издадени от тях към "ИМЕИ" ЕООД в дневниците за продажби и справките-декларации. Тези констатации обосновават наличие на основания по чл. 65, ал. 4, т. 2 и т. 4 ЗДДС (отм.) да бъде отказано право на данъчен кредит, тъй като разпоредбата се прилага независимо от това дали релевантното за приложението й обстоятелство е установено по пряката или по предходна доставка. Отчитането на приходи от страна на доставчика не представлява само по себе си доказателство за реалността на доставките, тъй като в случая това отчитане не съответства на доказателствата за плащане по фактурите. При така установеното, като е достигнал до други правни изводи АС е постановил неправилно решение, в тази си част, което следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което се отхвърли жалбата на дружеството срещу РА, в частта с която е отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 10, м. 11 и м. 12 2006 г. в размер на 908 740 лева, ведно със законната лихва. В частта относно отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди 2007 г. и 2008 г., решението е правилно. Първоинстанционият съд е извършил последователен и съвкупен анализ на представените както в хода на ревизионното производство доказателства, така и събраните такива в съдебното производство и е достигнал до законосъобразен извод за реалност на процесните доставки и настъпване на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС - прехвърлено е правото на собственост върху стоката, предмет на процесните фактури, както и че са изпълнени всички законови изисквания за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит по процесните фактури. Основанието за отказ на правото на данъчен кредит е разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, съгласно която не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. В практиката на ВАС, тази разпоредба се приема за приложима при липса на доказателства за реално извършване на процесните доставки. В конкретния случай по делото са представени и приети без оспорване по надлежния процесуален ред: договор от 5.10.2006 г. сключен между "ИМЕИ" ЕООД, представлявано от Тони Кирилов Николов в качеството на продавач, и "Брикел" ЕАД в качеството на купувач, за доставка на стоки -металообработващи машини, които са подробно описани по вид, количество и единична цена без ДДС в приложение № 1 към договора, както и сроковете за доставката им, както и процесните фактури за доставка на машини, придружени с приемо-предавателни протоколи и актове за въвеждане в експлоатация. Не подлежи на съмнение, че реалността на доставките, по които се претендира данъчен кредит е първа предпоставка за наличието и упражняването на посоченото право. Доказателствената тежест за установяването на този факт с правно значение има данъчно задължено лице, което претендира обсъжданото право поради общия принцип, че всеки следва да докаже фактите, въз основа на които претендира изгодни за себе си правни последици. В тази насока по инициатива на дружеството в хода на съдебното обжалване са допуснати, изслушани и приети без оспорване първоначално и допълнително заключение на ССЕ и СТЕ, от които е установено, че стоките са заприходени при получателя, част от тях са продадени, друга бракувани, а останалите са налични и се използват в дейността на дружеството. Данъка е начислен в счетоводството на доставчика като задължение към бюджета, като данъчната основа по описаните фактури е осчетоводена при доставчика в сметка от група 70 "Приходи от продажби", подсметка 706 "Приходи от продажба на дълготрайни активи". Неоснователен е довода на касатора, за неправилност на решението поради кредитиране заключението на вещото лице изготвило ССЕ, тъй като същото не е оспорено по съответния процесуален ред на ГПК, а в съдебно заседание на 28.01.201Зг., вещото лице е заявило че е видяло оригинални документи на доставчика и отразяванията в експертизата са на база на действително посещение на офис на "ИМЕИ" ЕООД и запознаване с документи, предоставени от страна на доставчика. В тази насока следва да се има предвид, че начисляването на данъка за разлика от отменение ЗДДС, не е основание за отказ на правото на данъчен кредит на получателя по доставката. В този смисъл е т. 28 на Решение от 6.12.2012 г. на СЕС по дело С-285/11, а именно: въпросът дали дължимият ДДС за предходни или последващи продажби на определени стоки е бил внесен или не в държавния бюджет, е без значение за правото на данъчнозадълженото лице да приспадне платения по получени доставки ДДС. Всъщност ДДС се прилага спрямо всяка сделка в процеса на производство и разпространение, като се приспада ДДС, начислен пряко върху различните елементи от цената (вж. Решение от 12 януари 2006 г. по дело Optigen и др., C-354/03, C-355/03 и C-484/03, Recueil, стр. I-483, точка 54, Решение по дело Kittel и Recolta Recycling, посочено по-горе, точка 49 и Решение по дело Mahageben и David, посочено по-горе, точка 40). Представените в съдебното производство счетоводни документи от доставчика, въз основа на които е работило вещото лице са заверени от лицето, което фактически ги съхранява, тъй като дружеството не извършва дейност. Същите представляват частни свидетелстващи документи, следователно следва да се преценяват при съпоставка с другите доказателства по делото, което е изпълнено от съда. След изявлението на вещото лице, че се е запознало с оригиналите, то факта какви са отношенията между пълномощника на доставчика, съхраняващ документацията на дружеството към момента на съдебното производство е ирелевантен. Неоснователен е довода в жалбата, че неправилно съдът е приел за установено цялостно плащане по процесните фактури. Използваната в случая цесия и последващо прихващане, са част от допустимите погасителни способи. Страни по цесията са доставчикът (първоначален кредитор) и трето лице - нов кредитор и поемател на вземането. Длъжникът не е страна по тази сделка, а само се уведомява, като в тази насока следва да се има предвид, че в новия ЗДДС, за разлика от отменения не е предвидено възникване на данъчно събитие, респективно изискуемост на данъка при плащане на стоката, а съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Неоснователен е довода в жалбата, за допуснато процесуално нарушение от съда поради приключване на съдебното следствие, без отговор на вещото лице по поставени от процесуалния представител на касатора допълнителни въпроси. Видно от съдебния протокол от проведеното заседание на 4.03.2013 г., вещото лице по поставените три допълнителни въпроса е отговорило, като е заявило, че: във връзка с допуснатите допълнителни задачи, поставени от ответника с молба в предходното съдебно заседание по т. 1 и т. 2 може да отговори в днешното съдебно заседание и е отговорило. На въпроса, касаещ начисляването на амортизации от доставчика върху процесните активи е налице признание от пълномощника на ответника по касация, а именно, че амортизации не са начислявани. Установено е, че при продажбата са отчетени приходи от продажба на стоки, както и е начислен дължимия ДДС. В тази насока следва да се има предвид, че изпълнението или неизпълнението на определени изисквания на данъчното или счетоводното законодателство от доставчика са ирелевантни по отношение на правото на данъчен кредит за получателя. Неоснователен е довода за липса на представителна власт по отношение на лицето Тони Николов, подписал договора за продажба и приемо-предавателните протоколи. Както правилно е приел АС дори да липсва представителна власт на лицето подписала договора и приемо-предавателните протоколи по аргумент от разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, законният представител на "ИМЕИ" ЕООД не се е противопоставил на сключения договор с "Брикел" ЕАД, и на извършени действия от Тони Николов или друго лице от името на "ИМЕИ" ЕООД. Приобщените доказателства събрани в хода на досъдебното производство, а именно разпита на управителят Румяна Андонова (Христова) потвърждава, че от името на дружеството търговската дейност е осъществявана именно от лицето Тони Николов, на когото е предоставила нотариално заверено пълномощно, което не се съдържа по делото. Наред с изложеното следва да се посочи и че са налични други доказателства за потвърждаване на сключените сделки по процесните фактури, а именно: дружеството е осчетоводило същите и са подавани СД и дневниците за продажби, в които са включени процесните фактури. Неоснователен е довода за недействителност на подписите върху процесните фактури, тъй като съгласно чл. 28з от Шеста директива на Съвета 77/388/ЕЕС, възпроизведен и в чл. 229 от Директива на Съвета 2006/112/ЕО, държавите-членки не изискват фактурите да бъдат подписани. Такова изискване липсва в ЗДДС и ЗСч. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че в съдебното производство не е представена инвентарната книга, тъй като същата е представена в хода на ревизията. При установена наличност на стоките или последваща реализация, следва да се приеме, че доставките са реално извършени. Недоказаният произход и неначисляване на данъка от предходни доставчици не е основание за отказ на право на данъчен кредит, тъй като в действащия ЗДДС не е предвидено такова изискване. ВАС многократно в своята практика е приемал, че изясняването на произхода на стоките не е факт, релевантен за правото на данъчен кредит. В този смисъл са например: реш. № 1042/20.01.2011 г. по адм. д. № 3679/2010 г. на ВАС; реш. № 12311/21.10.2010 г. по адм. д. № 4299/2010 г. на ВАС; реш. № 10157/29.07.2009 г. по адм. д. № 15345/2008 г. на ВАС; реш. № 9026/28.07.2008 г. по адм. д. № 5169/2008 г. на ВАС; реш. № 5483/19.04.2011 г. по адм. д. № 12535/2010 г. на ВАС и Решение от 6.12.2012 г. по дело С-285/11 на СЕС. Неоснователен е довода, че липсват доказателства от които да се установи дали фактурираните активи са тези, които са открити в наличност и не може да се установени по безспорен начин, че машините са същите, които са закупени от доставчика, поради което неправилно от съда е кредитирано заключението на СТЕ. С оглед вида на машините, определени по своя род, получателят по доставките разполага и е представил единствените възможни документи за индивидуализация и конкретизиране на това оборудване, описано по вид и технически параметри. Тези машини нямат индивидуални и уникални фабрични номера, върху тях не е посочен производителя и датата на производството, а с оглед на факта, че оборудването е старо, същото се прехвърля без съпътстваща техническа документация. Последното обстоятелство е потвърдено и от вещото лице по приетата СТЕ. Неоснователен е довода за липса на индивидуализиране на процесните стоки в приемо-предавателните протоколи и анекса към договора. Продавачът е изпълнил задължението си за предаване на вещите, предмет на договора, които са приети и това е удостоверено със съответните представени в хода на ревизионното производство и неоспорени от органите по приходите приемо-предавателни протоколи, вкл. доказателства за транспорт на всеки актив по процесните фактури. Предвид установеното от вещите лица изготвили СТЕ и ССЕ, че броя и вида на използваните в производството активи, продадени и бракувани съответства на фактурираните и предадени от "ИМЕИ" ЕООД, то твърденията, че машините са били налични при "Брикел" ЕАД, а не закупени от "ИМЕИ" ЕООД е недоказан и хипотетичен. Относно транспорта на процесните стоки както ревизираното лице, така и "Атоменергоремонт Гълъбово" ЕООД, при извършената му насрещна проверка, са представили в хода на ревизията подробна справка за транспорта на всеки актив по всяка фактура, както и доказателства за това, включително номерата на транспортните средства. Установено е, че жалбоподателят реално е заплатил за извършения транспорт, като доказателствата в тази насока са подробно анализирани в съдебното решение и заключението на приетата по делото ССЕ, поради което установените въз основа на тях факти не следва да бъдат повтаряни. В тази насока е неоснователно възражението на касационния жалбоподател, че пътните листи представляват първични счетоводни документи, които следва да се съхраняват в 5-годишен срок. По отношение на тях се прилага разпоредбата на чл. 91в от Закона за автомобилните превози. От представените документи е констатирано, че е сключен договор на 2.09.2004 г. между "Атоменергоремонт Гълъбово" ЕООД като подизпълнител и "Брикел" ЕАД като възложител, за извършване на дейности по текуща поддръжка и аварийни ремонти на съоръжения собственост на "Брикел" ЕАД. С допълнително споразумение от 29.09.2006 г. са определени фиксирани ценови ставки за изминат пробег или време на ползване във връзка със заплащането на услугите. Вещото лице е проверило фактурите издадени от "Атоменергоремонт Гълъбово" ЕООД и справка за транспорт на машини и оборудване за периода от 1.10.2006 г. до 31.07.2008 г. и е дало заключение досежно осчетоводяването на разходите за извършената транспортна услуга. Във връзка с изложено до тук е и практиката на СЕС, като досежно довода за липса на транспорт следва да се има предвид и Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г., с което при сходна фактическа обстановка на спора по главното правоотношение по дело С-80/11, а именно липса на притежавано от доставчика подходящо за доставката на стоките транспортно средство и отчетни документи за платена за превоза им цена /т. 19 от решението/, СЕС е приел в диспозитива си, че чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а) и чл. 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. В т. 65 от решението е прието, че"..... като налага на ДЗЛ изброените в т. 61 изисквания, при чието неизпълнение може да бъде отказано право на приспадане -данъчната администрация прехвърля, собствените си контролни задължения върху ДЗЛ. Това задължение на органа по приходите се извежда и от т. 52 от решението в която е посочено, че "....... право на приспадане може да бъде отказано само ако се установи, въз основа на обективни данни, че съответното ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки". Такива констатации липсват в хода на извършената данъчна ревизия. С оглед на изложеното и като е достигнал до същите правни изводи, АС е постановил правилно решение в тази си част, което следва да бъде оставено в сила. В частта по ЗКПО решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Съгласно констатациите в РА, органите по приходите са формирали извод, че начислените амортизации за придобитите ДМА /машини/са участвали при определянето на финансовия резултат на дружеството за 2006 г. в нарушение на разпоредбата на чл. 23, ал. З, т. 11 от ЗКПО (отм.), въз основа на извода за неустановена реалност на получените доставки. Прието е, че за отчетените амортизируеми стойности в ДАП на машини и съоръжения при умножение с годишната амортизационна норма се намалява финансовия резултат на дружеството с процесната сума. Тези разходи са довели до намаляване на финансовия резултат и са отчетени в нарушение на разпоредбата на чл. 22, ал. 7, т. 2 от ЗКПО. Съгласно посочената разпоредба начисляването на амортизация в данъчния амортизационен план започва не по-рано от. най-късната от: датата на придобиване, датата на въвеждане в експлоатация или датата на признаване на актива като дълготраен - за амортизируемите активи, придобити след датата на изготвяне на началния данъчен амортизационен план. От анализа на фактическите констатации в РА и правните основания за увеличение на финансовия резултат на дружеството, респ. увеличение на печалбата и определяне на процесния размер корпоративен данък се налага извода, че водещият аргумент на органа по приходите е липса на реалност на процесните доставки. Същите обаче, както беше посочено са налични в предприятието, с изключение на бракувани или продадени, като се използват в производствения процес и са заведени под отделен номер в "инвентарна книга на дълготрайни активи" касаеща с/ка 204/4. С оглед на изложеното следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 22, ал. 7, т. 2 от ЗКПО, тъй като ДЗЛ е начислявало амортизации за процесната 2006 г. от датата на въвеждане в експлоатация или датата на признаване на актива като дълготраен - за амортизируемите активи, придобити след датата на изготвяне на началния данъчен амортизационен план. Дори да се приеме, липсва реална доставка по отношение на процесния доставчик, то при установено наличие на материалния актив и използването му в производствената дейност на получателя, не може да се възприеме тезата на касатора, че амортизациите са незаконосъобразно начислени. Други доводи за неправилно определяне на размера или началния момент на начисляване на амортизациите не се излагат, а изложените за първи път в касационната жалба доводи за информацията която следва да съдържа ДАП и начина на определяне на амортизируемата стойност на актива не следва да бъдат обсъждани, тъй като не са били предмет на данъчна проверка и не се съдържат в РА. Относно процесната 2007 г. и приетото досежно реалното получаване на процесните стоки и тяхното завеждане под отделен номер в "инвентарна книга на дълготрайни активи" касаеща с/ка 204/4, както и заключението на ССЕ се налага извода, че решението на АС, като правилно следва да бъде оставено в сила. Не се установява нарушение на разпоредбите на чл. 52 и чл. 53 от ЗКПО. С оглед крайният съдебен акт и предвид изричната претенция на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, ответника по жалбата следва да заплати сумата от 29 989 лева, представляваща минималното възнаграждение за един адвокат за цялото производство, предвид разпоредбата на чл. 161, ал. 1, предл. трето от ДОПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,