Решение № 9156 от 24.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 151/2024 г.

Производството е по реда на чл. 176 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба, подадена от М. Т. Г., чрез адв. Славов, с която се иска допълване на Решение 4916 от 18.04.2024 г., постановено по адм. д. 151 по описа на Върховния административен съд за 2024 г. В молбата се твърди, че постановеното по делото решение е непълно. Поддържа се становище, че Върховният административен съд не се произнесъл в цялост по посочените в молбата за отмяна новооткрити факти и обстоятелства, като е основал диспозитива на решението с факти и обстоятелства, които не са били посочени. Твърди се, че съдът не е обсъдил приложените с молбата нови доказателства - протокол от заседание на Комисията по бюджет и финанси от 14.07.2023 г., данни за отговорността на квесторите, която ангажира и отговорност на БНБ от проявения двоен стандарт към влога на Н. К. и влога на М. Г., Одитен доклад 0600201521, приет с решение 235/28.07.2023 г. на Сметната палата, Доклад на БНБ, както и обстоятелствата, които се установяват въз основа на тях. Иска се допълване на Решение 4916 от 18.04.2024 г., постановено по адм. д. 151/2024 г. по описа на ВАС, като съдът се произнесе по всички искания в молбата за отмяна на процесното влязло в сила решение на ВАС и се вземат предвид всички посочени новооткрити доказателства. Ответникът Българска народна банка, чрез адв. Георгиев, оспорва молбата в представен по делото писмен отговор и моли да бъде оставена без уважение. Молбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 176, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Тя следва да се разгледа в закрито заседание, доколкото според преценката на настоящия съдебен състав на Върховния административен съд разглеждането й в открито съдебно заседание не е необходимо с оглед обстоятелствата по спора (чл. 176, ал. 2, изр. второ АПК). Молбата за допълване на Решение 4916 от 18.04.2024 г., постановено по адм. д. 151/2024 г. по описа на ВАС, е неоснователна по следните съображения: С посоченото решение, постановено в производство по чл. 237 и сл. АПК, е отхвърлено искането, подадено от М. Т. Г., за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на влязло в сила Решение 4349/28.06.2022 г., постановено по адм. дело 6883/2019 г. по описа на Административен съд София град, оставено в сила с Решение 5486/25.05.2023 г., постановено по адм. д. 9135/2022 г. по описа на Върховен административен съд. С решението е формирана воля по целия спорен предмет, то е мотивирано надлежно и произнасянето на съда е по всички релевирани в молбата основания за отмяна. Съгласно чл. 176, ал. 1 и 2 АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок постановява допълнително решение, което подлежи на оспорване по реда на първоначалното решение. С постановеното по делото решение, Върховният административен съд е обсъдил и се е произнесъл по изложените в молбата за отмяна твърдения и по представените писмени доказателства и е формирал воля в диспозитива на съдебния акт. Съдът е съобразил, че с молбата за отмяна не е представена посочената като основание по см. на чл. 239, т. 1 АПК резолюция по преписка на Софийска градска прокуратура 14022/2018 г., поради което същата не е обсъждана с решението. В молбата на М. Г., с която се иска допълване на Решение 4916 от 18.04.2024 г., се излагат доводи, които касаят съществото на спора, предмет на разглеждане в съдебното производство, приключило с Решение 5486/25.05.2023 г., постановено по адм. д. 9135/2022 г. по описа на Върховния административен съд. Не се сочи конкретна непълнота на съдебния акт при обсъждане наличието или липсата на основанието по чл. 239, т. 1 АПК, както и непълнота по въпроси, по които съдът е следвало да формира воля в диспозитива на решението. Доколкото с постановеното по делото решение съдът се е произнесъл по заявеното искане за отмяна с правно основание чл. 239, т. 1 АПК, тоест, по целия предмет на спора, процесуалната предпоставка за уважаване на искането по чл. 176, ал. 1 АПК за допълване на постановеното решение - неговата непълнота, не съществува. За да е налице хипотезата на непълно решение, е необходимо съдът да не се е произнесъл по цялото искане на страната, какъвто настоящият случай не е. Предвид изложеното, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, намира, че искането за допълване на Решение 4916 от 18.04.2024 г., постановено по адм. д. 151/2024 г. по описа на ВАС, е неоснователно, поради което следва да се остави без уважение. Воден от гореизложеното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,