Решение № 7212 от 26.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3501/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. П. Г. от гр. София, чрез процесуален представител адв. Терзийски, срещу решение 354/06.01.2025 г. по адм.дело 8095/2024 г. на Административен съд София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против заповед 3286з - 2554/08.07.2024 г., издадена от директора на Главна дирекция "Национална полиция" (ГДНП) за отказ за снемане на полицейска регистрация 17065/25.07.2001 г., извършена в 01 РУ СДВР.. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост. Иска отмяна на решението. Ответникът по касационната жалба директорът на ГД "Национална полиция", чрез юрисконсулт Розенова изразява становище решението да се потвърди. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за основателност на оспорването. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, съдът взе предвид следното: Както се посочи, предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е заповед 3286з - 2554/08.07.2024 г. на директора на ГДНП, с която е отказано снемането на полицейска регистрация поради липсата на предпоставките по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР. За да се произнесе по спора, съдът е установил, че административното производство е образувано въз основа на подаденото от Т. Г. писмено искане до СДВР за снемане на полицейска регистрация. Искането е с рег. 225000-20434/11.12.2023 година. В него се сочи, че тъй като е настъпила реабилитация, полицейската регистрация следва да бъде снета. Срещу Г. е водено следствено дело и прокурорска преписка за престъпление по чл. 195, ал. 1 от НК, като с присъда от 23.01.2009 г. по НОХД 11719/2007 г. на СРС лицето е признато за виновно и е осъдено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. От събраните по делото доказателства съдът е приел от правна страна, че обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган, в предписаните от закона форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. След извършен анализ на предпоставките по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР за снемане на полицейска регистрация, АССГ намира, че не е налице нито едно от цитираните в текста законови основания по отношение на жалбоподателя за снемане на полицейската регистрация. Решението е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон. Безспорно е, че нито едно от посочените в чл. 68, ал. 6 от ЗМВР основания за изтриване на лични данни от полицейския регистър не е приложимо в разглежданата хипотеза на лице, осъдено с влязла в сила присъда, дори след като е реабилитирано, поради което тези данни се съхраняват в съответния регистър и могат да бъдат обработвани от имащите достъп до тях органи без никакви ограничения във времето, до смъртта на това лице. Съхранението от полицейските органи на лични данни и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер до смъртта на субекта на данни, включително, когато той е реабилитиран се отнася до обработване на лични данни, отговарящи на цели, които съгласно чл. 1, § 1 от Директива 2016/680 попадат в приложното поле на тази директива. Съгласно чл. 4, § 1, буква в) от нея, държавите членки трябва преди всичко да гарантират, че личните данни са подходящи, относими и не надхвърлят необходимото във връзка с целите, за които данните се обработват. Тази разпоредба изисква държавите членки да спазват принципа на "свеждане на данните до минимум", с оглед спазване на принципа на пропорционалност. По силата на чл.4, § 1, буква д) от Директива 2016/680 държавите - членки трябва да гарантират, че тези данни се съхраняват във вид, който позволява идентифицирането на субектите на данни за период, не по-дълъг от необходимия за целите, за които те се обработват. В решението на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С-118/22 г. е дадено задължително тълкуване, че чл. 4, § 1, букви в) и д) от Директива 2016/680, разглеждан във връзка с чл. 5 и 10, чл. 13, § 2, буква б) и чл.16, § 2 и 3 от тази директива в светлината на членове 7 и 8 от Хартата, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. Дадените разрешения с цитираното решение на СЕС са напълно относими по спора в настоящото производство. В българското законодателство и по специално в ЗМВР не е транспонирана разпоредбата на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година, относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета, съгласно която следва да бъдат установени срокове за изтриването на данните от администратора или техен периодичен преглед. Съгласно чл. 633 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, решението на Съда на Европейските общности (СЕС)е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България и дадените с Решение на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г. разрешения са безспорно относими към настоящия казус се налага извода, че обработването на лични данни в случаите, свързани с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред и по - конкретно по повод извършена в тази връзка полицейска регистрация е допустимо само ако администраторът периодично проверява дали съхранението е необходимо за целите, за които те са били обработвани, като същия следва във всеки конкретен случай по искане на заинтересовано лице да осъществява тази проверка като съобрази: характера и тежестта на престъплението, за което е осъдено лицето; настъпилата реабилитация; дали в срока от извършване на престъплението до настъпилата реабилитация лицето е извършило друго престъпление и дали то е от общ характер; както и данните за личността на лицето, респ. риска който то представлява. Едва след извършване на тази преценка, органът може да даде отговор на въпроса необходимо ли е обработката на лични данни да продължи да бъде осъществявана или следва полицейската регистрация на лицето да бъде снета, респективно ограничена. В случая административният орган не е извършил задълбочен анализ на личността на Г., който има две полицейски регистрации за взломни кражби съответно от 1995 г. и от 2001 година. Не е съобразено обстоятелството, че първата поред полицейска регистрация на лицето от 1995 г., е снета от всички информационни фондове на МВР, което е извършено със заповед 3286з-2555/08.07.2024 г. на директора на ГДНП, на която дата е издадена и процесната заповед. В цитираната заповед е посочено, че срещу П. няма образувани и неприключени досъдебни производства и повдигани обвинения за кражби, докато в процесната пише, че Г. е извършител на разнородни престъпления и е осъждан за умишлено престъпление от общ характер, което не е маловажен случай. Това обстоятелство не е спорно по делото, но безспорно е, че Г. е реабилитиран през 2023 година. При тези противоречиви данни в двете заповеди не става ясно защо не е снета и втората полицейска регистрация, от която също е изминал значителен период от време, т.е. липсва преценка на органа дали съхранението на данните се осъществява в подходящ и разумен срок. В тази насока няма изложени никакви конкретни мотиви, освен че данните от справката определят личността на Г. като рискова за обществото по отношение противодействието на престъпността и опазването на обществения ред. Предвид задължението на настоящата инстанция да следи служебно за правилното приложение на материалния закон от административния съд съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, решението следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови ново, с което се отмени оспорената заповед и преписката се върне на органа за ново произнасяне по подаденото от Т. Г. заявление, при съобразяване с мотивите на настоящото решение и дадените разрешения по въпроса с Решението от 30.01.2024 г. по дело С -118/2022г. на СЕС. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение