Решение № 7399 от 5.7.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на 06 Районно управление при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), срещу Решение 5335 от 22.08.2022 г. на Административен съд София - град, по административно дело 12526/2021 г.

С обжалваното решение съдът е отменил Заповед 142400-4371 от 17.11.2021 г. на началника на 06 - Районно управление при СДВР, с която на дружеството ЕНИГМА ЕООД, са дадени задължителни предписания по чл. 41, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 42 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).

Касационният жалбоподател началникът на 06 РУ - СДВР, счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Излага подробно фактите по делото и сочи, че издаденият от него акт е законосъобразен и отговаря на целта на закона. Посочва, че в рамките на законовите си правомощия и предвид извършеното от дружеството нарушение, правилно са му били дадени задължителни предписания, подробно описани в оспорваната заповед. Счита изводите на съда за неправилни, че издадената заповед е незаконосъобразна. Посочва, че правилно и законосъобразно административният орган е приел наличието на хипотезата на чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗОБВВПИ и е предписал нейното спазване. Счита, че според разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от същия закон, лицето получило разрешение за търговия, при откриване на нов търговски обект и/или склад подава писмено или по електронен път до директора на Главна дирекция Национална полиция (ГДНП) при МВР, заявление по образец, придружено от документацията по чл. 37 от с.з. С оглед изложеното излага доводи, че лицето получило разрешение по ЗОБВВПИ е задължено да уведоми писмено органа при преустройство на обекта или при откриване на нов.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да се потвърди като законосъобразна издадената заповед. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност по отношение на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Касаторът се представлява от юрисконсулт Иванова.

Ответникът по касационната жалба ЕНИГМА ЕООД, излага доводи за неоснователност на касационната жалба.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна, следното:

Административното производство е образувано по заявление от 20.10.2021 г., подадено от ЕНИГМА ЕООД до началника на 06 РУ- СДВР, с което е поискано издаване на разрешително за пренос на пиротехнически изделия от категория F2 6000 бр, категория F3 5 000 бр. и от категория P1-800 бр., от склада на дружеството в гр. Елен Пелин до магазин на дружеството находящ се на адрес в гр. София, ул. Софийски герой 4.

От материалите по делото се установява, че дружеството ЕНИГМА ЕООД е притежател на разрешение 20160286748 от 13.02.2017 г. издадено от директора на Главна Дирекция Национална полиция със срок на валидност до 12.02.2022 г.

Въз основа на постъпилото заявление е извършена проверка и e съставен констативен протокол 230р-44853 от 12.11.2021 г., от който се установява, че на посочения адрес, не са налице преместваеми обекти за извършване търговия с пиротехнически изделия.

На 17.11.2021 г. със Заповед 142400-4371, издадена от директора на 06 Районно управление при СДВР на ЕНИГМА ЕООД, са дадени следните задължителни предписания:

1. За повторно поставяне на преместваем обект и извършване на търговия с пиротехнически изделия в него, трябва да се получи разрешение по реда на чл. 42 от ЗОБВВПИ.

2. При преустройство/премахване на обекта за търговия съгласно чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗОБВВПИ, да се предоставят в 14 дневен срок от настъпване на промяната документите, свързани с нея, а при премахване да уведоми писмено или по електронен път органа издал разрешението.

Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, съдържа фактически и правни основания, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон.

Излага подробно релевантната нормативна уредба и приема, че дадените задължителни предписания от административния орган не съответстват на закона и неговата цел.

Счита, че получилото разрешение по ЗОБВВПИ лице е задължено да уведоми писмено органа, само при преустройство на обекта или при откриване на нов обект, като от страна на законодателя не е предвидена санкция за преместване на обекта. Излага доводи, че разпоредбата на чл. 41, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ, касае единствено преустройството на обекта, но не и неговата преместваемост, тъй като едно преустройство на обекта може да доведе до значителната му промяна, а оттам и до отпадане на условията за издаване на разрешителното.

Посочва, че в конкретния случай се касае за отделни преместваеми обекти, които престояват на посочените от дружеството административни адреси за определен период от време, в срока на разрешението. Въз основа на изложеното е посочил, че издадените задължителни предписания на дружеството, за повторно изпълнение на процедурата по чл. 42, ал. 1 от ЗОБВВПИ е несъобразена със закона, а издадената заповед на началника на 06 РУ - СДВР е насочена към бъдещи действия, които с оглед на срока на разрешителното, ще обвързват дружеството в бъдещ период.

Въз основа на горното съдът е правил извод за незаконосъобразност на издадената заповед и я е отменил.

Решението на съда е валидно, допустимо и правилно.

Наведените от касатора доводи за нарушение на материалния закон при постановяване на съдебното решение са свързани с преценката на съда относно наличието на законови основания за даване на задължителни предписания.

Правилно първоинстанционният съд приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила.

Така постановеното предписание в т. 1 от заповедта За повторно поставяне на преместваем обект и извършаване на търговия с пиротехнически изделия в него, трябва да се получи разрешение по чл. 42 от ЗОБВВПИ не съответства на поставеното условие в закона, наличието на което, предполага уведомяване на компетентния орган, както правилно посочва и първоинстанционния съд.

Разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от ЗОБВВПИ, предвижда лицето получило разрешение за търговия, при откриване на нов търговски обект и/или склад да подава писмено или по електронен път до директора на ГДНП на МВР заявление по образец, придружено от документацията по чл. 37, с изключение на тази по чл. 17, ал.1, т. 1 и по чл. 37, т. 5 8. Посоченото условие е императивно и засяга случаите в които се открива нов обект.

Безспорно установено по делото е, че ЕНИГМА ЕООД притежава разрешение 20160286748/13.02.2017 г. да търгува с пиротехнически изделия до 12.02.2022 г. В представения списък на обектите, за които е издадено разрешението за търговия с пиротехнически изделия под 5 е посочен, административният адрес на обекта, който е станал повод за извършване на проверка и е посочен в оспорваната заповед. Видно от подаденото заявление целта на дружеството е била, издаване на разрешение за пренос на пиротехнически изделия от склада на ЕНИГМА ЕООД, с адрес: гр. Елин Пелин, местност Дереджик до магазин ЕНИГМА ГР. София, ул. Софийски герой 4, а не създаването на нов обект.

Никъде от дружеството не е посочено, а и от административния орган не са представени доказателства, за създаването на нов обект собственост на ЕНИГМА ЕООД, което прави изводите на първоинстанционният съд за незаконосъобразност на издадената заповед в тази част за правилни и съответни на установените факти и закона.

За пълнота е необходимо да се посочи, че при наличието на предпоставките визирани в чл. 42 ЗОБВВПИ, директорът на ГДНП на МВР издава писмено или по електронен път решение за допълване на издаденото разрешение за търговия.

На следващо място правилни са изводите на първоинстанционният съд, че заповедта е издадената в противоречие с материалния закон и по отношение на второто дадено предписание от административния орган.

Съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от ЗОБВВПИ, законодателят императивно е посочил случаите, при които лицето получило разрешение за търговия с взривни вещества, оръжия и боеприпаси и пиротехнически изделия, следва да уведоми писмено или по електронен път директора на Главна Дирекция Национална полиция на МВР, а именно: 1. Преустройство на складовете и/или обектите за търговия; 2. Промяна на лице по чл. 36, ал. 1; 3. Промяна на търговска регистрация; 4. Промяна на видовете взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия.

Допълнително посочения израз премахване в т. 2 от заповедта, от страна на административния орган, не може да вмени задължение за уведомяване на директора на ГДНП на МВР от адресата на акта, предвид липсата на тъждественост с посочената от органа разпоредба на чл. 41, ал. 1, т. 1 ЗОБВВПИ.

Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че даденото предписание в оспорваната заповед, не съответства на действителното положение, т.к. в случая не е налице преустройство на склада, а очевидно неговото преместване, за което законодателят не предвижда задължение за лицето да уведомява компетентните административни органи. Видно от представения с административната преписка констативен протокол, при извършеното посещение на място е установено, че въпросният преместваем обект не е наличен на административния адрес, който е посочен от дружеството. В този смисъл, неоснователни са доводите на касатора, че е налице визираното в т. 1 на чл. 41, ал. 1 ЗОБВВПИ - преустройство на складове и/или обектите за търговия.

Правилни са изводите на съда, че не е налице нито преустройство, нито премахване на обект по смисъла на чл. 57а от Закона за устройство на територията.

Неоснователни са твърденията на касатора за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, тъй като съдът, за да постанови своя акт, е извършил всички необходими процесуални действия, анализирал е доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност и е обосновал правните си изводи в съответствие с тях и материалния закон.

При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното от ответника първоначален жалбоподател искане за присъждане на разноски за касационното производство, по представен списък, придружен с доказателства, и на основание чл. 143, ал. 1 във вр. § 1, т. 6 АПК, следва да бъде осъдена Столична дирекция на вътрешните работи юридическото лице, в чиято структура се намира органът, издал оспорения акт, да заплати в полза на ЕНИГМА ЕООД, разноски в размер на 1000,00 лв. за платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 09.03.2023 г. Направеното възражение от касатора за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е определено в съответствие с минимума по чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд,