Решение № 1055 от 2.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3331/2015 г.

Решение № 1055 от 2.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3331/2015 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна срещу Решение № 123 от 24.01.2015 г., постановено по адм. д. № 415/2014 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е обявена нищожността на Ревизионен акт № 081301679/23.08.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 701/19.11.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Намира, че ревизията е възложена от териториално компетентен орган, поради което издаденият РА е действителен. В подкрепа на тезата си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Шамфор" ЕООД, гр. Добрич, чрез процесуален пълномощник, представя писмена защита, с която оспорва нейната неоснователност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 АПК, както и наведените в жалбата отменителни касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е депозирана срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на производството пред Административен съд - Варна е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт № 081301679/23.08.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 701/19.11.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна. За да достигне до извода за нищожност на РА, съдът е съобразил, че процесната ревизия е повторна, след като с Решение № 875/17.01.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" Варна е отменен първоначално издадения РА № 081202352/12.10.2012 г. По аргумент от чл. 155, ал. 6 от ДОПК решаващият състав е приел, че при повторна ревизия не започва ново ревизионно производство, а продължава вече образуваното с първоначално издадената заповед за възлагане на ревизия. След като процесното ревизионно производство е образувано с издаването на първата по ред заповед за възлагане на ревизията, то същото представлява образувано и висящо ревизионно производство по смисъла на § 35, ал. 1 от ПЗР ЗИД на ДОПК, обн. в ДВ - бр. 82 от 2012 г. и следва да бъде приключено по досегашния ред. Съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК /до изменението му в сила от 1.01.2013 г./ издателят на ревизионния акт следва да бъде орган по приходите, определен чрез нарочна заповед за определяне на компетентен орган, издадена от органа, възложил ревизията. В конкретния случай това не е сторено, поради което съдът е счел, че като издаден от некомпетентни органи РА е нищожен. Заключение за недействителност на обжалвания РА първоинстанционният съд е извел и от констатацията, че органът по приходите, който е издал процесната ЗВР е некомпетентен, тъй като териториалният директор е ограничил неговите правомощия единствено по отношение на задължените лица, попадащи в обхвата на ИРМ - Русе. Преценил е, че след като седалището и адреса на управление на ревизираното лице е в гр. Добрич, то както ЗВР, така и РА са издадени от териториално некомпетентен орган. Решението е правилно, но е необходимо прецизиране на изложените мотиви: Несъобразени с приетото от ОСК на ВАС Тълкувателно решение № 5/2015 г. по т. д. № 4/2014 г. са мотивите на първоинстанционния съд досежно териториалната компетентност на органа, издал оспорения ревизионен акт. С акта по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, териториалният директор упражнява организационно-управленско правомощие. С този акт той не делегира изрично предоставена му материална компетентност за възлагане на ревизии, тъй като определеният орган по приходите е нормативно овластен с това основно правомощие пряко от разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Към тази негова основна материална компетентност, с акта за определяне се добавя допълнителна персонална компетентност по косвен начин чрез конкретизация на титуляра на правомощието за издаване на ЗВР. След като първичната материална компетентност на орган по приходите е придобита по нормативен път в териториалния й обхват по чл. 7, ал. 1 ДОПК, то пространствените й предели не могат да се ограничават от териториалния директор при персонализацията на органа по приходите, който може да възлага ревизии. Такава възможност не е предвидена в ДОПК и ЗНАП, поради което с факта на посочване на органа по приходите в издадения от директора акт /заповед/ за определяне по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК определеният орган по приходите придобива персонална компетентност да издава заповеди за възлагане на ревизии за всички данъчни субекти, спрямо които териториалната дирекция е компетентна. Като е приел обратното и е достигнал до извод, че компетентността на органа по приходите, издал процесната ЗВР е ограничена от териториалния директор само за ИРМ - Русе, представляващ част от териториалния обхват на ТД на НАП - Варна, първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон. Извод за нищожност на РА следва от липсата а на издадена ЗОКО от органа, възложил ревизията. Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК, в действащата й от 1.01.2013 г. редакция, РА се издава от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията. Нормата на § 35 ПЗР ЗИД ДОПК предвижда, че всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизането в сила на този закон, се довършват по досегашния ред. Константна е практиката на ВАС, че при проведена повторна ревизия, след отмяна на предходно издаден РА, не започва ново ревизионно производство, а продължава вече образуваната и висяща ревизия. Това е така, защото първият РА е отменен от горестоящия административен орган, като преписката е върната в тази й част на органа по приходите, издал заповедта за възлагане на ревизията за издаване на нов ревизионен акт. Съобразно чл. 155, ал. 6 ДОПК производството за издаване на новия акт започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на акта, от което следва, че се възстановява висящността на ревизионното производство по отношение на същия данъчен субект и за посочените данъчни периоди. Повторната ревизия следва да се счита продължение на първата, като производството е висящо до влизане в сила на ревизионния акт. Издаването на нова заповед за възлагане на ревизията след връщането на преписката на възложилия ревизията орган не поставя началото на ново производство, а създава определеност в процесуалните правоотношения. Тя е насочена към отстраняване на незаконосъобразното действие, послужило като основание за отмяна, като допълнителен аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 113, ал. 3 ДОПК. Именно поради това посоченият в § 35 от ПЗР ЗИД ДОПК "досегашен ред" включва както регламентираната преди изменението процедура по издаване на ревизионния акт, така и предвиденият според нея компетентен орган. Тъй като в случая ревизионното производство по издаване на процесния ревизионен акт е било висящо към момента на изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК, то приложим спрямо него е досегашният ред за издаването на РА чрез определянето с нарочна заповед от възложителя на ревизията на органа, който е оправомощен да издаде РА. Тъй като в случая ЗОКО не е издадена, то процесният РА се явява издаден от органи по приходите, които не притежават персонална материална компетентност съобразно чл. 119, ал. 2 ДОПК в предходната му редакция, а този порок обуславя извод за нищожност на РА. Като е достигнал до същия краен правен извод първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение