Решение № 7631 от 5.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15458/2013 г.

Решение № 7631 от 5.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15458/2013 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Емил Георгиев Костадинов, понастоящем в Затвора - гр. Враца против решение № 8, постановено по адм. д. № 216 по описа за 2013 г. на Административен съд - Враца. Релевира оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Желае отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск. Ответникът - Министерство на правосъдието и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е допустимо за решаване по същество. С обжалваното решение Административен съд - Враца е отхвърлил предявените от Емил Георгиев Костадинов иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 108 000 лв. за претърпени от него неимуществени вреди, вследствие от незаконосъобразни действия и бездействия на директора на Медицинския център към Затвора - Враца, които според ищеца се изразяват в това, че 12 пъти в периода от 1999 до 2012 г. същият е бил изпращан на лечение в Психоклиника в Затвора - Ловеч, вместо в цивилна психоболница. Съдът е приел, че в рамките на компетентността относно даване на предложение за настаняване на лишените от свобода в специализирани болници не представлява административна дейност по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ. Според съда самата дейност на лекаря не е административна, липсва властнически характер, което ограничава административната дейност от всяка друга. Изложени са съображения, че дори дейността на главния лекар да се приеме за административна, то по делото не се установява същата да е незаконосъобразно извършена. По отношение на исковата претенция, основана на действията и бездействията на началника на затвора, съдът е приел, че изпращането на лишения от свобода в специализирана болница се извършва с акт на този административен орган, поради което искът може да се предяви след отмяната му. Според съда в приложимата в настоящия случай хипотеза на чл. 56, ал. 3 от Наредба№ 2/1982 г. за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, заповедта следва да се издаде от директора на ГД "Изпълнение на наказанията". Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно съдът е приел, че съгласно действащата нормативна уредба на осъществяване на медицинска помощ, действаща през исковия период, лечението се осъществява на първо място в медицинските заведения, разкрити към местата за лишаване от свобода. Съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗИНЗС изпращането на лишените от свобода се изпращат за лечение в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода, когато в лечебните заведения в местата за лишаване от свобода няма необходимите условия за необходимото лечение, при инфекциозни заболявания, при необходимост от консултативни прегледи или специализирани изследвания. В тези случаи изпращането става със заповед на началника на затвора по задължителното за тях, съгласно чл. 129, ал. 3 от ЗИНЗС предложение на директора на медицинския център или директора на специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода. Правилни са изводите, че по делото не е установено да е налице някое от основанията по чл. 135 от ЗИНЗС, което да води до задължение за изпращане на ищеца в болнично заведение извън медицинския център или Специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода - гр. Ловеч. Основателността на иска следва да се опира на установяване наличието на обстоятелства, изискващи нормативно определено задължение за действие. В конкретния случай не се представят доказателства за наличие на обстоятелствата, визирани в хипотезата на нормата на чл. 135, ал. 1 от ЗИНЗС, които да обусловят задължение за действия спрямо ищеца, изразяващи се в издаване на заповед за преместване за лечението извън медицинските центрове на местата за лишаване от свобода. В касационната жалба се навеждат оплаквания, че спрямо ищеца е осъществено незаконосъобразно превеждане за лечение, като лице с психични проблеми, в Специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода в гр. Ловеч, което според него представлява нарушение на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, тъй като е унижаващо отношение и потъпкване на човешкото достойнство. Безспорно е по делото, че съдът не е изложил мотиви за нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ, въпреки, че като част от вътрешното право по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, Конвенцията представлява приложимо материално право. Това обаче не следва да се приеме за съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По делото не се установяват извършени прямо ищеца действия, които да представляват нечовешко или унизително отнасяне. Не следва да се приема за такова и настаняването му за лечение в Специализираната болница в гр. Ловеч, доколкото същото е било осъществено за необходимото му лечение. Не се представят доказателства проведеното лечение да било несъобразено с установеното му заболяване или по време на лечението му това болнично заведение спрямо него да са извършени действия, представляващи нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ. Предвид изложеното, Върховният административен съд намира, че решението на Административен съд - Враца следва да се остави в сила. Водим от горното, съдът