Решение № 12960 от 16.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5057/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на инспектор в Регионален отдел Проверка и контрол на качеството на течните горива Южна България към Държавна агенция по метрология и технически надзор (ДАМТН) срещу решение 2598 от 18.03.2025 г., постановено по адм. дело 2373/2024 г. по описа на Административен съд-Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 30, ал.1, т.1, буква в от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се след отмяна на обжалваното решение да бъде постановено друго, с което да бъдат потвърдени изцяло като правилни и законосъобразни задължително предписание за временно спиране Пд-0877 от 12.09.2024 г. и задължително предписание за забрана КП-0445 от 13.09.2024 г., издадени от инспектор от Регионален отдел Проверка и контрол на качеството на течните горива Южна България при ДАМТН. В касационната жалба, както и в писмени бележки по същество на спора са изложени подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания. Заявена е претенция за присъждането на разноски. Ответникът ВЕЛДИ 99 ООД, ЕИК 115304309, в проведеното съдебно заседание, се представлява от юрк. Царева, която оспорва като неоснователна касационната жалба. Не заявява претенция за присъждането на разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение 2598 от 18.03.2025 г., постановено по адм. дело 2373/2024 г. по описа на Административен съд-Пловдив са отмени издадените от инспектор от Регионален отдел Проверка и контрол на качеството на течните горива Южна България при ДАМТН задължително предписание за временно спиране Пд-0877 от 12.09.2024 г., с което временно е спряно разпространението на течно гориво - Гориво за дизелови двигатели, от обект Бензиностанция 1, с. Козаново, ул. Свобода, общ. Асеновград, от бензиноколонка 3, свързана с резервоар 2 за гориво за дизелови двигатели в налично количество 13600 литра, собственост на ВЕЛДИ 99 ООД, за което е установено, че не съответства на изискванията за качество, както и задължително предписание за забрана КП-0445 от 13.09.2024 г., с което е забранено разпространението на течното гориво - Гориво за дизелови двигатели, от обект Бензиностанция 1, с. Козаново, ул. Свобода, общ. Асеновград, от бензиноколонка 3, свързана с резервоар 2 за гориво за дизелови двигатели в налично количество 13600 литра, собственост на ВЕЛДИ 99 ООД, за което е установено, че не съответства на изискванията за качество. В хода на административното производство по прилагане на принудителните мерки, дружеството касационен ответник е представило декларации за съответствие на качеството на течните горива 319 от 17.06.2024г. и 436/15.08.2024г., издадени от Лукойл България ЕООД, ведно с фактури от 11.09.2024 г., които установяват, че на 11.09.2024 г. е доставено дизелово гориво 11 899 литра по партида 436 с декларация за съответствие на качеството на течни горива 436/15.08.2024г. В протокол за изпитване Пд-124/10.09.24г. е посочено, че горивото се разпространява с декларация за съответствие на качеството на течните горива 319 от 17.06.2024 г., като е взета проба от горивото съгласно чл. 18 от Наредбата от дозиращия накрайник на бензиноколонка 1 с помощта на удължител за гориво за дизелови двигатели, обем на резервоар 2, свързан с бензиноколонката: 47 408 литра, с налично количество: 1992 литра. Отдел Контролно методичен на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, със заявка Р-267/11.09.2024 г., взетата проба от горивото е предоставена за изпитване в сектор Подвижна лаборатория Плевен. За извършеното изпитване е изготвен протокол от изпитване Р-0267-2/12.09.2024 г., в който са посочени стандартите, по които е извършено изпитването, датата на получаване на пробата, нейното количество, начина на предоставяне, както и резултатите от изпитването в табличен вид. Издадено е експертно заключение на основание чл. 30б, ал. 1, т. 7 от ЗЧАВ, вр. чл. 22, ал. 4 от Наредбата от директора на Главна дирекция Контрол на качеството на течните горива за съответствие на течно гориво с изискванията за качество ЕЗ0877/12.09.2024 г., в което е отразено, че получените от изпитването резултати не съответстват на изискванията за качество съгласно наредбата относно пламна температура. Полученият резултат от изпитването е 52 °C, при норма над 55 °C. Направено е заключение, че течното гориво за дизелови двигатели по изпитаните показатели и получените резултати не съответства на изискванията за качество съгласно Приложение 2 от Наредбата. Въз основа на резултатите от изпитването в подвижната лаборатория е издадено Задължително предписание за временно спиране Пд-0877 от 12.09.2024 година, с което на основание чл. 30г, ал. 1, т. 1, б. "в" от ЗЧАВ временно е спряно разпространяването на течно гориво за дизелови двигатели от бензиноколонка 3, свързана с резервоар 2 в налично количество 13 600 литра в обект бензиностанция в с. Козаново, община Асеновград. Със заявка за изпитване на течни горива С-261/12.09.24г. пробата е предоставена за изпитване в сектор Стационарна лаборатория София. За извършеното изпитване е изготвен протокол от изпитване Р-0261/13.09.2024 г., в който са посочени стандартите, по които е извършено изпитването, датата на получаване на пробата, нейното количество, начина на предоставяне, както и резултатите от изпитването в табличен вид. В Констативен протокол за съответствие КП-0445/13.09.2024г., е установено, че разпространяваното течно гориво, не съответства на изискванията за качество по чл.6,т.2, Приложение 2 от наредбата, а именно според резултат от изпитването пламната температура е 51 °C, при норма над 55° C, като според БДС EN ISO 4259-2 Нефтопродукти и сродни продукти, при получен резултат под 52,82 °C продуктът не съответства на изискванията за качество по този показател. Резултатът от заключението на констативния протокол за установено несъответствие с изискванията за качеството на течните горива е оспорен в административната фаза на производството, ведно с протокол за изпитване 0831/19.09.2024г. и резултати от изпитването от изпитвателна лаборатория за горива към СИД 1 ООД. Изготвена е експертиза за съответствие на течно гориво след прилагане на процедура при оспорване на резултати съгласно БДС EN ISO 4259-2 ЕК-010/25.09.2024г., според която по показател пламна температура, след взимане предвид на резултатите от протокола за изпитване от 13.09.2024г. и от 19.09.2024г., е прието, че не може да бъде установено дали продуктът съответства или не съответства на изискванията. Затова и следва да се пристъпи към Етап 2-изпитване на арбитражна проба в трета акредитирана лаборатория. С писмо изх. 84-01-774-6 от 27.09.2024г. дружеството е уведомено, че предвид направеното оспорване и направената експертиза следва да се пристъпи към изпитване на арбитражна проба в трета акредитирана лаборатория. Съставен е протокол за изземване на арбитражна проба 04/15.10.2024г. и приемо-предавателен протокол и протокол за изпитване 421/15.10.2024г. Според извършената експертиза за съответствие на течно гориво след прилагане на процедура при оспорване на резултати съгласно БДС EN ISO 4259-2 Еа-004/16.10.2024г. на база на трите протокола за изпитване и след анализ на резултатите е прието, че горивото не съответства на изискванията за качество на течното гориво по показател пламна температура. С решение 2010-712/08.10.2024г. на горестоящия административен орган, е отхвърлена жалбата срещу задължително предписание ПД-0877 от 12.09.2024 г., с което е разпоредено временно спиране разпространението на течно гориво. Мотивирано е, че приложената мярка може да се отмени само при наличие на условията по чл.30г, ал.8 от ЗЧАВ във връзка с чл.23, ал.4 от наредбата, а именно след установяване на съответствие на горивото с изискванията за качество. Посочено е, че такова изпитване е направено, отразено в Констативен протокол КП-0445/13.09.2024г., с което е потвърдено несъответствието на горивото с изискванията за качество. Въз основа на това е прието, че задължителното предписание е законосъобразно. Посочва се още, че в случая е изключен мъртвия обем от 633 литра, като мярката е приложена по отношение на останалото количество от 1359 литра, което е било към момента на извършване на проверката и точно то е изследвано, като последващото зареждане няма отношение към изследваното количество. С решение 2010-713/08.10.2024г. на Председателя на ДАМТН е отхвърлена жалбата и срещу второто задължително предписание за забрана на разпространението на течното гориво - гориво за дизелови двигатели. Въз основа на същата извършена проверка и Протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво Пд-0124/10.09.2024г., Протокол за изпитване С-0261/13.09.2024г., издаден от акредитирана лаборатория, както и с оглед на констативен протокол КП-0445/13.09.2024г., с които е установено, че разпространяваното течно гориво, не съответства на изискванията за качество по чл.6,т.2, Приложение 2 от наредбата, а именно според резултат от изпитването пламната температура е 51 °C, при норма над 55° C, като според БДС EN ISO 4259-2 Нефтопродукти и сродни продукти, при получен резултат под 52,82 °C продуктът не съответства на изискванията за качество по този показател, е постановена забрана на разпространението на течното гориво от бензиноколонка 3, свързана с резервоар 2 за гориво в налично количество 13 600 литра. В решение 2010-713/08.10.2024г. на горестоящия административен орган, след като са описани извършените контролни действия, се посочва, че горивото е изпитано в акредитирана подвижна лаборатория, след което и в стационарна лаборатория, като и в двата случая е установено, че не отговаря на изискванията за качество по чл.6 т. 2 приложение 2 от наредбата. Въз основа на разпоредбата на чл.30г,ал.6 от ЗЧАВ във връзка с чл.24, ал.1 от Наредбата, е прието, че мярката е законосъобразна. Посочено е още, че при установени несъответствия на горивото, принудителните мерки се прилагат независимо от наличностите в резервоара, свързан с бензиноколонката, от която е взета пробата. В конкретния случай, след като се изключило количеството в мъртвия обем 633 литра, оставали 1359 литра, за които основателно били приложени мерките. В съдебното производство пред Административен съд - Пловдив е била назначена съдебно-химическа експертиза, изготвена от инженер със специални познания в областта на химията, заключенията на която са кредитирани от съда като безпристрастни и обективно изготвени и даващи отговор на всички относими към спора въпроси. В така прието заключение е направен извод, че ДАМТН сравнява само средната стойност на получения резултат 52,0°С от подвижната лаборатория с прецизирана долна граница на пламната температура, получена чрез прилагане на цитирания стандарт 52,82°С, без да отчита доверителния интервал от ±0,9°С около него, т.е.52,0±0,9°С т.е. измерената стойност е в интервала от 51,10°С до 52,90°С, което означава, че 52,90 е по-голямо от прецизираната долна граница 52,82°С и дизеловото гориво съответства на изискванията по показател пламна температура. Вещото лице сочи, че случая е пример за избирателно прилагане на стандарта БДС EN ISO4259-2 Нефтопродукти и сродни продукти. Отделно са посочени редица конкретни нарушения при пробонабирането, съхранението на взетите проби от гориво и отчитането на резултати, условията на изпитване, както и че в случая е установено наличие на две различни партиди гориво, които са смесени, поради което и стойностите на евентуално несъответстващите показатели се променят. Административният съд е приел, че обжалваните задължителни предписания са издадени от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, при спазване на установената форма, но че при провеждане на административното производство е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело и до неправилно приложение на материалния закон. Съдът мотивирал, че е налице съществено противоречие в описаните в оспорваните административни актове факти, което дава основание да се приеме незаконосъобразност на приложените принудителни мерки. Изведен е и отделен решаващ мотив за отмяна на оспорените административни актове въз основа на заключението на вещото лице, според което, дизеловото гориво съответства на изискванията по показател пламна температура и с установеното наличие на две различни партиди гориво, поради което в случая е налице смесването им, съответно и стойностите на евентуално несъответстващите показатели се променят. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. По силата на чл. 30г от ЗЧАВ при установяване на нарушения контролните органи (длъжностните лица по чл. 30а, ал. 1 вр. с чл. 30б, ал. 1 от ЗЧАВ) имат право да прилагат принудителни административни мерки, в т. ч. и временно да спрат разпространението и да забраняват разпространението на течните горива в предвидените от закона случаи. Съгласно ал. 2 на посочената разпоредба е посочено, че принудителните административни мерки по ал. 1 се прилагат от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от оправомощени от него длъжностни лица по чл. 30б със задължителни предписания и чрез поставяне на удостоверителни знаци на контролните органи. В съответствие с тази разпоредба и събраните по делото доказателства, Административен съд - Пловдив е обосновал извод за действителност на оспорените пред него задължителни предписания като издадени от оправомощено от председателя на ДАМТН длъжностно лице. При анализ на цитираните в оспорените пред Административен съд - Пловдив задължителни предписания законови основания за издаването им, обосновано първоинстанционният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 146, т.3 и т.4 от АПК доколкото в противоречие с чл.9 от Наредбата, според която оценяването на съответствието на течните горива с изискванията за качество се извършва след изпитване на представителна проба от всяка партида течно гориво. В случая несъответствието с изискванията за качество по показател пламна температура се основава на изследвания от проба, която не включва една от партидите гориво, върху което са наложени принудителните мерки. Към момента на взимане на пробите на 10.09.2024г., контролните органи са установили налично количество в бензиноколонката 1992 литра, като горивото е това по партида 319, според декларацията за съответствие 319/17.06.2024г. По делото е установено, че на 11.09.2024г., след взимане на пробите, но преди налагане на принудителните мерки, дружеството касационен ответник е получило доставка на дизелово гориво по партида 436 с декларация за съответствие на качеството на течните горива 436 от 15.08.2024г. в количество 11899 литра. Първата принудителна мярка е приложена на 12.09.2024г., като спирането на разпространението на течно гориво е наложено по отношение на 13 600 литра гориво при положение, че към момента на взимане на пробата наличното гориво в резервоара, според констатациите на самия административен орган, е било 1992 литра. Следователно, принудителната мярка е наложена и върху това количество гориво, което е получено след взимане на пробата, което е от друга партида и с друга декларация за съответствие на качеството. По категоричен начин е установено, че лабораторните изследвания и съответно на това- констатациите с изискванията за качество, се базират само на проба, взета на 10.09.2024г., преди доставката на гориво от 11.09.2024г. Мярката е наложена върху количества, които включват и горивото по партида 436, от която не е взимана проба и за която изложеното несъответствие няма как да се приеме, че е налице без да са правени проби и съответно лабораторни изследвания. Посоченото се отнася и до втората по време приложена принудителна административна мярка за забрана на разпространението, която също се разпростира върху 13 600 литра гориво при налични при вземане на пробата 1992 литра. Допуснатите нарушения сочат незаконосъобразност на оспорената заповед на основание чл. 146, т. 3 и т.4 от АПК и като е постановил нейната отмяна съдът е постановил правилно решение. Административен съд - Пловдив е обсъдил всички доказателства, представени с административната преписка и допълнително събраните в съдебното производство, включително и заключение на съдебно-химическа експертиза, за да провери наличието на фактическо и правно основание за издаване на задължителните предписания. При задълбочен анализ на всички доказателства по делото първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка и е обосновал законосъобразен правен извод, че не е съществувало основание за издаване на оспорените предписания за забрана на разпространението на течно гориво - Гориво за дизелови двигатели, и друго с което е забранено разпространението на течното гориво - Гориво за дизелови двигатели. Въз основа на заключението на вещото лице административният съд приема за установено, че дизеловото гориво, предмет на оспореното задължително предписание, е в норма по показател пламна температура. Този извод е подкрепен и с писмените доказателства относно произхода и приемането на горивото. Допълнително Административен съд - Пловдив е приел за установено и допуснати нарушения при вземане на проба от течното гориво и при неговото изпитване, които правилно са квалифицирани като нарушения на административнопроизводствените правила. Констатираните пороци за нарушения на административнопроизводствени правила и материалноправни разпоредби (чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК) са точно възприети и предпоставят изведения от съда извод. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. При касационното разглеждане не са установени посочените от касатора основания за отмяна на съдебния акт, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение