Решение № 1921 от 12.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11575/2008 г.

Решение № 1921 от 12.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11575/2008 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на "Гитекс" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, подадена от управителя Георгиев срещу Решение № 728 от 29.07.2008 г. по адм. д. № 688/2008 г. по описа на Административен съд - Бургас. С доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението се претендира отмяната му със законните последици. Ответниците не ангажират становища по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение като взе предвид, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 215 ЗУТ, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу Заповед № 18/18.04.2008 г. на началника на РДНСК- Бургас, с която е потвърдено като законосъобразно решение от 08.01.2008 г. на гл. инспектор по архитектура и строителство при ТД "Зора", Бургас, с което е отказана презаверка на Разрешение за строеж № 67/20.11.2003 г. за обект "Цех за хляб и хлебни изделия, магазин за хляб и закуски и бистро-преустройство и пристройка на съществуващи търговски обекти (магазини 3, 4 и 5) в упи IV, кв. 15 по плана на ж. к. "Лазур", гр. Бургас. Прието е, че констатациите на административните органи, залегнали в мотивите на оспорените административни актове не са оборени с доказателства в съдебната фаза, а именно, че магазини 3, 4 и 5 са съборени към момента за исканата презаверка и това е достатъчно основание за постановения отказ. Изложени са мотиви за преклузивния характер на сроковете по ал. 2 и 3 на чл. 153 ЗУТ и липсата на обвързана компетентност за адм. орган в производството по презаверка на разрешението за строеж. Решение е правилно като краен резултат, но при следната допълнителна мотивировка: Безспорно е по делото обстоятелството, че Разрешение за строеж № 67/20.11.2003 г. е загубило правното си действие по смисъла на ал. 2, чл. 153 ЗУТ към 20.11.2006 г., тъй като строителството не е започнало, а искането за презаверка е подадено на 12.11.2007 г., т. е. в регламентирания допълнителен едногодишен срок по ал. 3, чл. 153 ЗУТ, като предвидените за преустройство и пристрояване сгради - магазини 3, 4 и 5 са съборени. Съгласно чл. 153, ал. 3 ЗУТ строежите, за които разрешението за строеж е загубило действието си по смисъла на чл. 153, ал. 2 ЗУТ, могат да бъдат осъществени след презаверяване на разрешението за строеж. Когато разрешението за строеж не бъде презаверено в едногодишен срок, одобреният проект губи правно действие. В случая искането за презаверяване е направено в определения от закона срок. За да бъде презаверено обаче разрешението за строеж, последното следва да съответства на действащия към момента на презаверката правен режим, с оглед настъпилите юридически и фактически промени - предвижданията на ПУП, наличие на право на строеж, ако е изискуемо и т. н., т. е. презаверка е допустима при наличието на еднаквост на условията при издаване на разрешението и презаверката на същото. В случая е налице фактическа пречка за презаверка на разрешението за строеж, тъй като същото касае преустройство и пристрояване на заварени сгради към момента на издаване на разрешението, които не съществуват към момента на исканата презаверка. В тази връзка се явява неоснователно възражението по касационната жалба за обвързана компетентност на адм. орган в процедурата по ал. 3, чл. 153 ЗУТ. Презаверяването на разрешението за строеж съставлява нов административен акт, законосъобразността на който се преценява към момента на постановяването му. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, а касационната жалба - оставена без уважение като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение