Решение № 6883 от 26.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 646/2009 г.

Решение № 6883 от 26.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 646/2009 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Винарна слънчева долина" ООД, гр. София, представлявано от Управителя Милко Милков, чрез адв. Петров срещу Решение № 903/14.11.2008 г. по адм. д. № 4099/2008 г. на Административен съд - София-град, I-во отделение, VII-ми състав, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 80005649/17.03.2008 г. на орган по приходите на ТД на НАП, гр. София, потвърден с Решение № 899/12.06.2008 г. на Директора на Дирекция "ОУИ", гр. София, относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 80 891,55 лв. за данъчен период 01.02. - 28.02.2008 г. по фактура № 26/06.02.2007 г. на стойност 404 457,76 лв. и ДДС 80 891,55 лв., издадена от "Винарна слънчев замък" ООД. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, материалноправно незаконосъобразно и постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отмяна на РА и присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационна жалба - Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. София, при Централно управление на Националната агенция за приходите, чрез процесуален представител взима становище за оставяне в сила на решението и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел, че с обжалвания РА законосъобразно е отказано на жалбоподателя право на приспадане на данъчен кредит в размер на 80891,55 лв. за данъчен период 01.02. - 28.02.2008 г. по фактура № 26/06.02.2007 г. на стойност 404 457,76 лв. и ДДС 80 891,55 лв., издадена от "Винарна слънчев замък" ООД с предмет на доставката "грозде, реколта 2006 г.". Посочено е, процесната фактура не е обвързана с настъпило данъчно събитие. Приема се, че данъкът е начислен неправомерно. Доставчикът не бил издал в срок данъчна фактура, а същата била издадена в последствие. Спорният въпрос по делото е кога е настъпило данъчно събитие, за да има касатора право на данъчен кредит по процесната фактура. От страна на "Винарна слънчева долина" е деклариран със справка декларация резултат за периода ДДС за възстановяване в размер на 120810,54 лв., като ревизията извършва корекция и постановява, че законосъобразният според нея резултат е 39 918,99 лв., като разликата произтича изцяло от непризнат данъчен кредит по ф-ра № 26/06.02.2007 г., издадена от "Винарна слънчев замък" ЕООД с предмет на доставката "грозде, реколта 2006 г.". Доставката е осъществена на база сключен договор за продажба между двете дружества от 01.10.2006 г., като продажната цена възлиза на 404 467,76 лв. без ДДС. Ревизията констатира в акта, че са представени 86 бр. приемателни бележки на изкупвателния пункт Винарска изба Драгиево за периода 01.10. - 29.10.2006 г., поради което данъчното събитие за доставката на гроздето настъпва на 31.10.2006 г., към която дата доставчикът не е издал данъчна фактура и не е начислил данък, а е издал същата на 06.02.2007 г. С оглед тези констатирани обстоятелства, данъчните органи са приели, че за получателя на доставката не е налице право на данъчен кредит по процесната фактура в размер на 80891,55 лв. Настоящата инстанция приема, че в процесния случай страните напълно валидно са уговорили, че фактура се издава от продавача след като купувачът извърши окачествяване на произведеното от гроздето вино, с което практически страните са уговорили продажба под уговорка за опитване по смисъла на чл. 204 от ЗЗД, което предполага, че собствеността на стоката не преминава автоматично с физическото й предаване на купувача, а преминава от момента на одобрението. В процесния случай одобрението представлява окачествяване на виното като захарност, киселинност, наличие на танин и т. н., след приключването на която процедура отпадат всички пречки за одобрението, респективно за преминаване на собствеността, което е настъпило през м. 02.2007 г., за което е била издадена и процесната фактура № 26/2007 г. Не се спори по делото, че "Винарна слънчева долина" ООД не търгува (препродава) закупената стока, за да се приеме, че с простото предаване на вещта във всички случаи собствеността върху вещите преминава върху купувача. Жалбоподателят е производител на вина и от счетоводните записвания се установява, че получената стока се използва за производство на вторичен продукт и впоследствие се реализира за целите на търговската печалба. От тази гледна точка всеки производител, който влага ресурси и стоки за крайно производство има право да обвърже своя производствен резултат с качеството и годността на доставените производствени ресурси и поради това не може да бъде счетено за нищожно юридическо договаряне плащането (данъчното събитие) да се извърши в по-късен от предаването на вещите момент. В процесния случай това е станало през м. 02.2007 г. Действащият Закон за данъка върху добавената стойност влиза в сила от 01.01.2007 г. и с него действително се предвижда в чл. 25, ал. 3 във вр. с чл. 6, ал. 2 от ЗДДС, че датата на данъчното събитие настъпва на датата на фактическото предоставяне на стоката, въпреки въведеното от страните отлагателно условие. Тези норми обаче са приложими за фактически състави и правоотношения, чието начало е настъпило след 01.01.2007 г. и доколкото тези норми нямат предвидено ретроактивно действие следва да се приеме, че данъчното събитие в настоящия случай е настъпило през м. 02.2007 г., когато се е осъществило отлагателното условие и фактурата законосъобразно и във срок издадена, респективно за получателя е възникнало право на данъчен кредит, доколкото всички останали елементи от сложния фактически състав са налице за доставката. По-късното начисляване не рефлектира върху правото на получателя за приспадане на данъчен кредит и не преклудира това право, тъй като в закона няма забрана за по-късно начисляване на ДДС. Неизпълнението на задължението за своевременно начисляване на данъка води до задължение за заплащане на лихви и до реализиране на административнонаказателна отговорност. Подобно тълкуване на закона се подкрепя от съпоставката на двете редакции на чл. 64, ал. 1, т. 2 - преди изменението, и тази след това, обнародвана в ДВ, бр. 117 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., според която вече изрично е предвиден срок, в който доставчикът следва да начисли данъка, за да възникне право на приспадане за получателя. До този момент обаче е липсвало законово основание поради забавеното изпълнение на задължението на доставчика да не се признае на получателя по доставката правото на приспадане на данъчен кредит. Правната регламентация на датата на възникване на данъчното събитие е дадена в глава пета на отменения ЗДДС. Според чл. 25, ал. 1 данъчното събитие по смисъла на този закон възниква на по-ранната от двете дати: 1. датата на прехвърляне на правото на собствеността или друго вещно право върху стока или датата на завършване на услугата и 2. датата на плащането (цялостно или частично авансово плащане). Съгласно алинея втора на същия член, когато не е възможно да се определи датата на възникване на данъчното събитие, се прието, че то е възникнало на датата на фактическото предаване на стоката или на датата на фактическото завършване на услугата. Тези разпоредби са допълнени с отделни текстове от ППЗДДС (отм.), като в случая от значение е чл. 31 , който дава легално определение за понятието "завършване на услугата", според което услугата се счита за завършена по смисъла на закона на датата, на която възникват условията да бъде признат приходът от нея съгласно ЗСч. и приложимите счетоводни стандарти. От тълкуването на описаните норми следва изводът, че принципно данъчното събитие настъпва на по-ранната от двете дати - тази на прехвърляне на собствеността върху стоката или завършване на услугата или тази на плащането (цялостно или частично), ако не те не могат да бъдат определени - на датата на фактическото предаване на стоката или фактическото завършване на услугата. По делото не е спорна реалността на доставката, предаването на стоките и начисляване на ДДС. Решението следва да се отмени, като се отмени атакувания РА. На касатора следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции в размер на 90 лева, платими от дирекция "ОУИ". Предвид изложеното и на основание чл. 221 - 222 от АПК Върховният административен съд, Първо "А" отделение