Решение № 47 от 15.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 664/2010 г.

Решение № 47 от 15.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 664/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Даниела Атанасова Касационното производството е образувано по касационна жалба на адв. Л., защитник на подс. К., срещу въззивно решение № 191 от 14.10.2010 г. на АС - Пловдив, постановено по внохд № 330/10 г. В жалбата се изтъква касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Искането на касатора е за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия, ведно със законните последици. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна, поради което моли да бъде оставена без уважение. Частният обвинител и граждански ищец Т. Д., както и повереникът му, редовно призовани, не се явяват. Депозирали са писмено становище, с което се оспорва касационната жалба. Частният обвинител И. Д. и повереникът му, редовно призовани за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явяват. Постъпило е писмено становище, в което се изразява мнение за правилност на атакувания съдебен акт и се прави искане за неговото потвърждаване. Подсъдимия Г. К. и защитникът му адв. Л., редовно призовани, не се явяват. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 61 от 31.05.2010 г., постановена по нохд № 680/09 г., ОС - Пловдив е признал подсъдимия Г. Б. К. за виновен в това, че на 31.01.2009 г. в района на [фирма] на запад от [населено място], управлявайки микробус "М." с ДК № РВ 62 14 КА е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 2 от ЗДП и по непредпазливост е причинил смъртта на И. Д., поради което и на основание чл. 343, ал. 1 б. "В" вр. чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, като на основание чл. 66 от НК е отложил изпълнението на наказанието за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 343г от НК, съдът е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от седем месеца, считано от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда, подсъдимият е бил осъден да заплати на гражданския ищец Т. Д. сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 1200 лева, обезщетение за имуществени вреди, ведно със законните лихви върху тези суми, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане. В тежест на подсъдимия са били възложени деловодните разноски, държавните такси, както и разноските на частния обвинител И. Д. С въззивно решение № 191 от 14.10.2010 г., постановено по внохд № 330/10 г., Пловдивския апелативен съд е потвърдил изцяло, атакуваната пред него първоинстанционна присъда. Касационната жалба допустима и основателна. Наведените доводи за допуснати процесуални нарушения се свързват с невярна оценка на доказателствената съвкупност. Оспорват се свидетелските показания на В. Т., като се твърди, че съдът безрезервно ги е кредитирал, при наличието на три разпита /два на досъдебното производство/, в които той дава различни показания за движението на пострадалия и скоростта. В тази връзка следва да се отбележи, че на оценка подлежат само доказателствата събрани в хода на съдебното следствие, при това с годни доказателствени източници. Първоинстанционният съд е провел разпит на св. Т. и именно тези показания са били предмет на анализ, като съдът изцяло ги е поставил в основата на приетия за установен механизма на движение на пострадалия. Показанията от досъдебното производство не са били приобщени, поради което не са подлежали на обсъждане. Въззивната инстанция изцяло е инкорпорирала доказателствения анализ на първия съд, като по отношение на гласните доказателствени източници е приела, че те са последователни, ясни, точни и кореспондиращи изцяло на останалите доказателства. Апелативният съд, като инстанция по същество на спора е следвало да констатира и отстрани допуснато от първия съд нарушение при събирането на доказателствата и по-точно, касаещо свидетелските показания на Т., след което да ги оцени съобразно правилата, визирани в чл. 13 и чл. 14 от НПК, което ще гарантира и правилно формиране и на фактологията. Този свидетел е разпитван два пъти на досъдебното производство, като единият разпит е пред съдия. В тези два разпита той съобщава коренно различни данни за местонахождението и движението на пострадалия от тези, съобщени при разпита си в хода на първоинстанционното производство. Това противоречие е следвало да бъде констатирано и показанията от досъдебното производство да се приобщят по реда на чл. 281 от НПК/ пред въззивното производство е действала редакцията ДВ бр. 32/2010 г., която позволява четене и на показания, които не са дадени пред съдия/. Първият съд директно е назначил нова експертиза, като е приел безрезервно за доказан механизма на движение на пострадалия, съобщен пред него, но едновременно е кредитирал и обсъждал двете технически експертизи, които са работили с различни изходни данни. Нещо повече, съдът е приел фактология, която излиза извън рамките на обвинението, възведено с обвинителния акт. Последният очертава фактическата и правна рамка на поддържаното от прокуратурата обвинение, което определя обстоятелствата, подлежащи на доказване в процеса. Г. сочи на липсата на едно пълно и всестранно изясняване на обективната истина по делото, която при транспортните престъпления е пряко свързана с установяване по категоричен начин на механизма по които е било реализирано ПТП, което обуславя и съответните правни изводи, касателно отговорността на участниците в произшествието. При така констатираните нарушения на процесуалните правила, въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състава на П. АС за тяхното отстраняване. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение