Решение № 3674 от 5.4.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по касационната жалба на П. Захариева, гр. София, [улица], чрез адв. Гайдарска, срещу Решение 3573/30.05.2022 г., постановено по адм. дело 6259/2021 г. по описа на Административен съд София-град в частта, с която е отхвърлена жалбата й срещу Ревизионен акт Р-22002219008551-091-001/05.11.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 220/09.02.2021 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София в частта на установените задължения за данък върху доходите на физическите лица за 2016 г. в размер на 30083,83 лв. главница и 9958,77 лв. лихви.

Въведени са касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК, чието осъществяване е аргументирано с неправилно определяне от инстанцията по същество на правния спор по делото, доколкото част от установените по несъмнен начин факти не са взети предвид от АССГ. Тезата на касаторката е, че спорната прехвърлителна сделка няма за предмет покупко-продажбата на имотите и не е обусловила получаване нито на паричен, нито на непаричен доход от Захариева. Ефектът й е погасяване на дълг на прехвърлителя, което изключва приложното поле на ЗДДФЛ. Поддържа се неотносимост към спора на установените в закона предпоставки за определяне на пазарна стойност на имуществото, предмет на прехвърлителната сделка. Не е налице и отклонение от данъчно облагане. По тези съображения искането до съда е решението в обжалваната част да бъде отменено, като бъде отменен и ревизионният акт с присъждане на деловодните разноски.

Ответникът по касационната жалба, директорът на дирекция ОДОП София, чрез юрк. Арнаудова, оспорва основателността й и претендира разноски за настоящата инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени наведените в нея касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е била законосъобразността на Ревизионен акт Р-22002219008551-091-001/05.11.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 220/09.02.2021 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София в частта на установените задължения за данък върху доходите на физическите лица за 2016 г.

Според фактическите установявания на първостепенния съд на 05.01.2007 г. между касаторката и съпруга й от една страна като заемодатели и Салтекс ЕООД, заемател, е сключен договор за паричен заем, по силата на който на дружеството е предоставена сумата 165 000 лв.

Салтекс ЕООД, длъжник по договора, е внесъл като апортна вноска в капитала на Еф Би Джи 7 ООД всички свои недвижими имоти, представляващи осем самостоятелни обекти жилища, ателиета и офиси заедно с прилежащите им мазета и гаражи. Определената съобразно чл. 72, ал. 2 ТЗ оценка на съвкупността от недвижими имоти е 200 700 лв. С посочената сума е увеличен капиталът на Еф Би Джи 7 ООД. Цитираното дружество е изкупило и задължението на своя основен съдружник Салтекс ЕООД по договора за заем с П. и С. Захариеви на 07.10.2016 г. и е поело задължението да го погаси в размер на 284 603 лв.

С нотариален акт 42, том 2, рег. 6537, нот. дело 200 от 07.10.2016 г. Еф Би Джи 7 ООД погасява своето задължение чрез прехвърляне на недвижимите имоти на касаторката и нейния съпруг.

Спрямо този търговец е издаден РА Р-22220618003394-091-001/28.05.2019 г., според който обективираната с цитирания нотариален акт сделка представлява отклонение от данъчното облагане при продажбата на имотите под пазарната цена съгласно чл. 16, ал. 1 и ал. 3 ЗКПО. Ревизионният акт е отменен с Решение 2047/05.12.2019 г. на ответника като незаконосъобразен и необоснован.

За да отхвърли жалбата срещу РА в сега разглежданата част, първостепенният съд е приел, че той е издаден от компетентни органи, при спазване на процесуалните правила за извършването на ревизията, в предвидената в ДОПК форма, подписан е с квалифициран електронен подпис на всеки от издателите си. Съдът е концентрирал спора в преценката дали средствата в размер на 300 838,50 лв., придобити от П. Захариева, представляват облагаем доход по смисъла на чл. 12, ал. 1 ЗДДФЛ. Дал е положителен отговор на този въпрос по съображения, че в резултат от продажбата на недвижимите имоти с нотариален акт 42, том 2, рег. 6537, нот. дело 200/2016 г. е възникнал непаричен доход по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 5 вр. чл. 10, ал. 2 ЗДДФЛ, който не е необлагаем съобразно чл. 13, ал. 1 ЗДДФЛ и се остойностява в български левове към датата на придобиването му по пазарна цена. По силата на чл. 11, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ датата на придобиване на непаричен доход от продажбата/замяната е датата на получаване на престацията, в случая датата на сключване на договора 07.10.2016 г. Съдът е съобразил заключението на съдебно-оценителната експертиза, според което пазарната стойност на недвижимите имоти, предмет на нотариален акт 42, том 2, рег. 6537, нот. дело 200/2016 г., е 786 532,86 лв. и е изменил ревизионния акт.

Решението е валидно, допустимо и правилно, по следните съображения:

При липсата на спор, че:

1. На 05.01.2007 г. между касаторката и съпруга й от една страна като заемодатели и Салтекс ЕООД, заемател, е сключен договор за паричен заем, по силата на който на дружеството е предоставена сумата 165 000 лв. срещу задължението да я върне, което към 06.10.2016 г. не е изпълнено.

1. Длъжникът по договора за заем Салтекс ЕООД внесъл като апортна вноска в капитала на Еф Би Джи 7 ООД всички свои недвижими имоти, представляващи осем самостоятелни обекти жилища, ателиета и офиси заедно с прилежащите им мазета и гаражи. Определената съобразно чл. 72, ал. 2 ТЗ оценка на апортираните имоти е 200 700 лв. С посочената сума е увеличен капиталът на Еф Би Джи 7 ООД.

1. На 07.10.2016 г. между П. и С. Захариеви, цеденти, и цесионера Еф Би Джи 7 ООД е сключен договор за цесия, по силата на който цитираното дружество е изкупило задължението на Салтекс ЕООД по заемния договор и приело да го погаси в размер на 284 603 лв., представляваща сбор от главницата по заема и лихвите.

1. С нотариален акт 42, том 2, рег. 6537, нот. дело 200 от 07.10.2016 г. Еф Би Джи 7 ООД погасява своето задължение по договора за цесия чрез прехвърляне на недвижимите имоти.

Противоречивите позиции на страните по делото касаят размера на реализираните от П. Захариева доходи от тези сделки и момента, в който следва да се счита, че са придобити тези доходи.

По силата на чл. 35, т. 3 от ЗДДФЛ лихвите попадат в обхвата на облагаемите доходи на физическите лица. Облагаема е брутната сума на този вид доходи, придобити през данъчната година. Общите разпоредби на чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ определят, че ако не е предвидено друго в този закон, доходите се смятат за придобити на датата на плащането при плащане в брой; на датата на заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека при безналично плащане; на датата на получаването на престацията при непаричен доход. В разглеждания случай по делото липсват доказателства съпрузите Захариеви да са получавали парични плащания в брой, по банков път или по друг начин, които да представляват погасявания на лихвите по договора за заем. Получаването на такива плащания не се и твърди от приходните органи. Изплащането на лихвите обаче е извършено чрез прехвърлянето в собственост на Захариеви на недвижимите имоти, описани в нотариален акт 42, том 2, рег. 6537, нот. дело 200 от 07.10.2016 г., при което за касаторката възниква непаричен доход. Този извод съответства на уговореното между кредитора и длъжника по договора за заем в договора за прехвърляне на недвижимостите, сключен във формата на нотариален акт. "Даването вместо изпълнение" по чл. 65, ал. 2 ЗЗД е установен от закона способ за разпореждане, чрез който длъжникът по едно облигационно отношение за погасяване на задължението си, отчуждава в полза на кредитора едно свое право, което е различно от дължимата от него престация. Вместо да изпълни задължението на длъжника по заемното правоотношение, което е придобил по силата на цесията, Еф Би Джи 7 ООД е прехвърлило на кредиторите Захариеви 8 недвижими имота, в резултат на което се погасява задължението на заемателя Салтекс ЕООД по договора за заем от 05.01.2007 г. - с прехвърлянето на имотите се погасява доброволно и изцяло вземането на Захариеви по договора за заем и страните /по същия/, нямат каквито и да било претенции един към друг. Тълкуването на цитираните клаузи не буди съмнение във волята на страните относно задълженията, които се погасяват чрез прехвърлянето на недвижимите имоти и това са всички задължения по договора за заем, или, освен главницата, в погасените вземания се включват и дължимите лихви към момента на прехвърлянето на имотите. Ето защо несподелими са доводите на касаторката, че в случая за нея не е налице доход от лихви, тъй като не са извършвани плащания. Доход от източник по чл. 35, т. 3 от ЗДДФЛ е реализиран от П. Захариева чрез придобиване на собствеността върху осемте имота /заместващо дължимите от заемателя парични престации, вкл. за лихви/, и, предвид формата на плащане, той е непаричен по смисъла на чл. 10, ал. 2 от ЗДДФЛ. Паричният му еквивалент, остойностен по реда на чл. 10, ал. 4 ЗДДФЛ, е правилно определен от първостепенния съд при съобразяване на заключението на СОЕ, прието без оспорване от Захариева.

Изложеното е основание за оставяне в сила на решението на Административен съд София-град с присъждане на своевременно поисканите от администрацията разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 3454,42 лв.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение