Решение № 4006 от 27.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7216/2021 г.

Решение № 4006 от 27.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7216/2021 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Бързо Хранене Феникс ЕООД, град Благоевград, чрез адвокат Г. Чорбаджийски против решение № 835/11.05.2021 г. на Административен съд - Благоевград, постановено по адм. дело № 1001/2020 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С740-0036897/26.10.2020 г. на началник отдел "Оперативни дейности" - София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилно възприета фактическа обстановка, неправилна преценка на доказателствата по делото и неправилно приложение на материалния закон. Касаторът счита, че съдът не е извършил преценка за съответствие на оспорения административен акт с целта на закона, което е самостоятелно основание за неговата отмяна. В тази връзка поддържа, че изложените мотиви за налагане на принудителната административна мярка и определянето на срок от 14 дни, са бланкетни и не са съобразени с конкретните факти по случая, включително с обстоятелството, че нарушението е за първи път. Искането е за отмяна на решението и отмяна на заповедта за налагане на принудителна административна мярка. Претендира разноски. На основание чл. 219, ал. 1 АПК в касационното производство е представено решение № 148/09.11.2021 г. на Районен съд - Благоевград, постановено по адм. дело № 828/2021 г., с което е отменено наказателно постановление № 571371-F577170/13.04.2021 г. заедно с удостоверение на районния съдия и секретар, че решението е влязло в сила на 01.04.2022 г., когато е потвърдено с решение № 548/01.04.2022 г. на Административен съд - Благоевград по КНАХД № 111/2020 г. Ответникът - началник отдел "Оперативни дейности" - София, в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез юрк. В. Йорданова оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение като неоснователна. Претендира присъждане юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна за адвокатско възнаграждение. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С740-0036897/26.10.2020 г. на началник отдел "Оперативни дейности" - София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП е разпоредено запечатване на търговски обект - заведение за бързо хранене Феникс, находящ се в гр. Благоевград, [улица], стопанисван от Бързо Хранене Феникс ЕООД и е забранен достъпа до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС за нарушение на чл. 7а, ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин ("Наредба Н-18/13.12.2006"). За да отхвърли жалбата на дружеството, административният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган съгласно заповед № 3ЦУ-1148/25.08.2020 г. и в писмена форма. При издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Протоколът за извършена проверка е предявен на законния представител на дружеството, с което е уведомено за началото на административното производство. По приложението на материалния закон, съдът е посочил действащата по време норма на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, преди изменението, в сила от 12.12.2020 г. по силата на която, принудителната административна мярка запечатване на търговски обект за срок до 30 дни се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по съответния ред за доставка/продажба. Мярката е приложена за нарушение на чл. 7а, ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., която предвижда, че не се допуска издаване на служебен бон при извършване на продажби и за направени клиентски поръчки. В конкретния случай е налице констатации за нарушение на тази забрана, поради издадени служебни бонове за 27 продажби на 02.10.2020 г., които са установени с годно доказателство - протокол по чл. 50, ал. 1 от ДОПК. При установените по делото факти, съдът е обосновал извод, че са налице материалноправните предпоставки за прилагане на мярката по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. Посочил е, че заповедта съдържа фактически и правни основания за издаването й. Установено е нарушение на реда за отчитане на продажбите в търговските обекти. Дружеството не е издало служебен бон за 27 броя продажби за време от два часа, с което е нарушен чл. 118, ал. 1 ЗДДС във връзка с чл. 7а, ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. В заповедта се съдържат и мотиви за срока от 14 дни, който е определен с оглед начина и вида на организиране отчетността и продължителността на извършване на търговска дейност от дружеството. Според съда, срокът е съобразен с установената фактическа обстановка, тежестта на нарушението и целите на закона, които са защита на обществения интерес и с превантивна цел, в съответствие с чл. 22 ЗАНН. Решението е неправилно постановено, предвид представените за първи път в касационното производство писмени доказателства по реда на чл. 219, ал. 1 АПК. Нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС (ред. преди изменението с ДВ бр. 104/2020, в сила от 12.12.2020 г.) предвижда, че принудителна административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага на лице, което не спази реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагането на посочената принудителна мярка, се забранява и достъпът до обекта. В конкретния случай принудителната административна мярка запечатване на търговски обект и забраната за достъп до него са приложени за нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС и чл. 7а, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. По силата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. В чл. 7а, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. е предвидено да не се допуска издаване на служебен бон при извършване на продажби и за направени клиентски поръчки. От цитираната уредба следва, че за да е налице нарушение на реда и начина за отчитане на продажбите в търговските обекти, чрез неспазване на забраната по чл. 7а, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. е необходимо да е установено, че в търговския обект са извършени продажби и са направени клиентски поръчки, срещу заплащане в брой, за които е допуснато издаването на служебен бон. В конкретния случай издаването на служебни бонове на 02.10.2020 г. е констатирано чрез разпечатка от КЛЕН. Само тези констатации не са достатъчни, за да се приеме, че задълженото лице е допуснало нарушение на забраната по чл. 7а, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Липсват констатации за извършени продажби и клиентски поръчки, както и такива за извършени плащания на парични суми в брой, съответстващи на стойността на издадените служебни бонове. Проверката в търговския обект е извършена на 14.10.2020 г., а констатациите за нарушение на чл. 7а, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. са за служебни бонове отразени в КЛЕН на 02.10.2020 г. При тези факти неправилно съдът е приел, че нарушението е установено и са налице материалноправните предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. При преценката за спазване на материалния закон следва да бъдат съобразени и представените в касационното производство по реда на чл. 219, ал. 1 АПК писмени доказателства - решение № 148/09.11.2021 г. на Районен съд - Благоевград, постановено по адм. дело № 828/2021 г., с което е отменено наказателно постановление № 571371-F577170/13.04.2021 г. на началник отдел "Оперативни дейности" - София, в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП за наложена имуществена санкция на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС в размер на 3 000 лева. Имуществената санкция е наложена на Бързо Хранене Феникс ЕООД за същото административно нарушение на чл. 7а, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. извършено на 02.10.2020 г. и констатирано със същия протокол за извършена проверка № 00036897/14.10.2020 г. За да отмени наказателното постановление, съдът е приел, че липсват доказателства както за издаване на служебен бон за извършена продажба или направена клиентска поръчка, така и доказателства за осъществено плащане, поради което нарушението не е доказано. От приложеното по делото удостоверение на районния съдия и секретар, решението е влязло в сила на 01.04.2022 г., когато е потвърдено с решение № 548/01.04.2022 г. на Административен съд - Благоевград по КНАХД № 111/2020 г., преди приключване на устните състезания в настоящата инстанция. С оглед на изложеното следва да се приеме, че обжалваното решение, с което е отхвърлена жалбата на Бързо Хранене Феникс ЕООД е постановено в противоречие с доказателствата по делото и в нарушение на материалния закон, поради което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени заповедта за прилагане на принудителната административна мярка. При този изход на спора следва да се отмени и решението в частта на присъдените в полза на администрацията разноски. На касационния жалбоподател се дължат разноски в размер на 370 лева, платена държавна такса за касационно обжалване. Пред първата инстанция не е направено искане за присъждане на разноски, поради което платената държавна такса от 50 лева не следва да се включва в размера на разноските. В договора за правна защита и съдействие № 18/1912 не е посочено уговорената сума от 500 лева да е платена, поради което разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат. Съгласно заявление на касационния жалбоподател, постъпило в съда на 15.02.2022 г. пълномощното на адв. Г. Чорбаджийски е оттеглено в хода на касационното производство. На основание § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да се възложат на Национална агенция за приходите, която е юридическото лице, в структурата на което се намира административният орган - страна по делото. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,