Решение № 11419 от 24.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2493/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалиния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса Сливен /РЗОК Сливен/ с адрес: гр. Сливен, ул. Самуил 1, чрез процесуален представител главен юрисконсулт М. Динева срещу Решение 116 от 19.01.2024 г., постановено по адм. дело 451/2023 г. по описа на Административен съд Сливен, с което се отменя Заповед за налагане на санкции РД-09-1524 от 05.12.2023 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса Сливен, с която на МЕДИСТИЛ ЕООД, ЕИК: 119676933 е наложена санкция финансова неустойка в общ размер на 2000 /две хиляди/ лева, както и РЗОК Сливен е осъдена да заплати разноски от 550 /петстотин и петдесет/ лева. Касационният жалбоподател счита, че решението на Административен съд Сливен е неправилно издадено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, на материалните разпоредби и е необосновано. Позовавайки се на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК жалбоподателят моли първоинстанционното съдебно решение да бъде отменено като неправилно, както и да му се присъдят разноските по делото. Ответникът МЕДИСТИЛ ЕООД, чрез процесуален представител С. Раднев адвокат от Адвокатска колегия Сливен, в писмен отговор по делото оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение, като правилно, да остане в сила, както и да му се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С Решение 116 от 19.01.2024 г., постановено по адм. дело 451/2023 г., Административен съд Сливен е приел жалбата за основателна, като е отменил Заповед за налагане на санкции РД-09-1524 от 05.12.2023 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса Сливен и е присъдил разноски на ответното дружество. За да достигне до посочения правен резултат, съдът е приел следната фактическа обстановка: Между Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/, представлявана от директора на РЗОК Сливен, като възложител и МЕДИСТИЛ ЕООД, като изпълнител, е сключен договор 200963/01.07.2022 г. за предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия. Съгласно предметния обхват на договора, посочен в чл. 1 възложителят възлага, а изпълнителят се задължава да осъществява дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, предмет на договора, при спазване на разпоредбите на ЗЗО, ЗХУ, ЗМИ, Наредба 10 от 2009 г. за условията, реда, механизма и критериите за заплащане от Националната здравноосигурителна каса на лекарствени продукти, медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, и на помощни средства, приспособления, съоръжения, медицински изделия за хората с увреждания гарантиращ придвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК /Наредба 10/ и Наредба 7 от 31.03.2021 г. за условията и реда за съставяне на списък на медицинските изделия по чл. 30а от Закона за медицинските изделия и за определяне на стойността, до която те се изплащат /Наредба 7/, както и Наредба за условията и реда за осъществяване на контрола на дейностите по предоставяне, ползване и ремонт на помощни средства и приспособления, съоръжения и медицински изделия на хора с увреждания. На 19.07.2022 г.е подписано допълнително споразумение 1 към договора, с което са направени изменения и допълнения в глава първа Предмет на договора и в глава шеста Контрол на дейностите по предоставяне, изработване или ремонт на ПСПСМИ за хора с увреждания . В глава шеста е създаден нов раздел трети, с който се въвежда санкция финансова неустойка в определен размер, относима към процесния правен спор. Със Заявление 2320200235 от 21.07.2023 г. и ЛКК 20230720098977 от 20.07.2023 г., издадено от Комисия по ортопедия и травматология 20201310052310441 от ЛЗ Амбулатория за специална медицинска помощ МЦ Медикус ЕООД е направено искане от К. Й. Г. за отпускане на помощно средство: с НЗОК код, съгласно списък спецификация 120101 комбиниран стол за тоалет и баня 1 брой на стойност 200 лева. Заявлението е било одобрено от компетентните длъжностни лица на заседание 50/26.07.2023 г.с одобрение 232020035 от 26.07.2023 г. На 27.07.2023 г. помощното средство е било получено чрез приемно-предавателен протокол от дата 27.07.2023 г., като за приемаща страна е вписана К. Й. Г. с [ЕГН], постоянен адрес: гр. Сливен; [адрес]; с ЛК [номер]; издадена от МВР-Сливен на дата 18.10.2000 г. Със Заявление 2320200234 от 21.07.2023 г. и ЛКК 20230720098976 от 20.07.2023 г. издадено от Комисия по ортопедия и травматология 20201310052310441 от ЛЗ Амбулатория за специална медицинска помощ МЦ Медикус ЕООД е направено искане от С. Д. Р. за отпускане на помощни средства: с НЗОК код съгласно списък спецификация 100205 бастуни 1 бр. на стойност 48.00 лв.; с НЗОК код съгласно списък спецификации 110201 Рингови инвалидни колички с чужда помощ с електронно задвижване, с регулиращ се гръб 1 бр. на стойност 486 лв.; с НЗОК код съгласно списък спецификации 120101 комбиниран стол за тоалет и баня 1 бр. на стойност 200 лв. Заявлението е било одобрено на заседание 50/26.07.2023 г., с одобрение 2320200234 от 26.07.2023 г. Помощните средства са били получени чрез приемо-предавателен протокол от 04.08.2023 г., като за приемаща страна е вписана С. Д. Р., с постоянен адрес: гр. Сливен, [адрес], [ЕГН], с ЛК [номер] издадена от МВР-Сливен на 26.09.26.09.2011 г. От данните по делото се установява, че административното производство по издаване на оспорения акт е започнало със Заповед РД-09-1312/12.10.2023 г. на директора на РЗОК Сливен, издадена на основание чл. 73, ал. 1, т. 13 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, с която е наредено да бъде извършена тематична проверка на МЕДИСТИЛ ЕООД, в качеството му на лице по чл. 88, ал. 1 от Закона за хората с увреждания по изпълнение на договор 200963/01.07.2022 г. Задачата на проверката е била да се осъществи контрол върху отпуснатите ПСПСМИ от МЕДИСТИЛ ЕООД по договор 200963/01.07.2022 г. във връзка с издадените одобрения за отпускане на ПСПСМИ на лицата: А. И. Х. с одобрение 2320100173/26.07.2023 г., К. Й. Г. с одобрение 2320200235/26.07.2023 г. и С. Д. Р. с одобрение 2320200234/26.07.2023 г. Заповедта е била връчена на дружеството на 18.10.2023 г. След извършената проверка е съставен Протокол РД-13-06-3/30.10.2023 г., с който е констатирано следното: По отношение на лицето А. И. Х. не са установени нарушения по договор 200963/01.07.2022 г. За лицето К. Й. Г., проверяващите експерти са приели нарушение на чл. 16, ал. 3, т. 2 от допълнително споразумение 1 от 19.07.2022 г. към договор 200963/01.07.2022 г. По конкретно, в подаденото заявление 2320200235 за предоставяне на ПСПСМИ, не е посочено упълномощено лице, което да ги получи, а при предаването му не е представено нотариално заверено копие на пълномощно. В хода на проверката, чрез проведена Анкета на основание Заповед РД-09-1312/12.10.2023 г. е установено, че помощните средства са получени от дъщеря й Д. П. И. в търговски обект. На основание чл. 24б, т. 25, а) от допълнително споразумение 1 от 19.07.2022 г. към договор 200963/01.07.2022 г. административният орган е наложил санкция финансова неустойка в размер на 1000 лв. на МЕДИСТИЛ ЕООД. Протоколът от проверката е бил връчен на отговорника на търговския обект на дружеството на 30.10.2023 г. Срещу констатациите на проверяващите длъжностни лица МЕДИСТИЛ ЕООД е подало възражение срещу т. 2 и т. 3 от Протокол РД-13-06-3/30.10.2023 г. С Решение 20/РД-09-1312 от 16.11.2023 г., директорът на РЗОК Сливен, е отхвърлил възражението като неоснователно, като е потвърдил констатациите в протокола. На 05.12.2023 г. е издадена оспорената в първоинстанционното производство заповед за налагане на санкция РД-09-1524/05.12.2023 г., на основание чл. 23а от допълнително споразумение 1 от 19.07.2022 г. към договор 200963/01.07.2022 г., Решение 20/РД-09-1312 от 16.11.2023 г., във връзка с извършена проверка по заповед РД-09-1312 от 12.10.2023 г. на директора на РЗОК Сливен и съставен Протокол РД-13-06-3 от 30.10.2023 г. Съдът при извършения контрол по чл. 168 АПК за законосъобразност на административния акт и на посочените в чл. 146 АПК основания, е достигнал до извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, в кръга на предоставените му правомощия по смисъла на чл. 73, ал. 1, т. 13 от ЗЗО. Спазена е установената от закона форма оспореният акт е писмен и е мотивиран, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, актът е издаден в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът правилно е приел, че макар заповедта да е в съответствие със сключения договор, то тя не е съобразена с целта на закона, което е послужило като основание за отмяна й. Решението е валидно, допустимо и правилно. Спорът е правен и се съсредоточава около отговора на въпроса дали след като процесните помощни средства са получени от лица, които не са посочени в заявлението, нито при получаването са представили пълномощно, на МЕДИСТИЛ ЕООД трябва да бъде наложена санкция по чл. 24б, т.25, а) от допълнителното споразумение към договор 200963/01.07.2022 г. Правото на К. Й. Г. да получи помощно средство като лице с увреждания произтича от чл. 73, ал. 1 от ЗХУ. Според цитираната разпоредба хората с увреждания имат право на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, определени индивидуално с медицински документ, издаден от лекарските консултативни комисии, ТЕЛК или НЕЛК, въз основа на конкретните им нужди и съгласно спецификация, утвърдена от Националната здравноосигурителна каса. Видно от чл. 16, ал. 2, т. 2 от допълнително споразумение 1 от 19.07.2022 г. към договор 200963/01.07.2022 г., помощните средства не могат да се предоставят на лица различни от увредените или от тези, които са посочени в заявлението, но разпоредбата на чл. 2, т. 4 гласи, че законът /ЗХУ/ има за цел да предостави подкрепа за хората с увреждания и техните семейства. По тази причина следва да се приеме, че условието на последно цитираната правна норма е изпълнено, защото помощните средства са получени от лица, които са роднини от 1-ва степен по права линия и имат интерес от получаването на тези помощни средства, доколкото те касаят използването им от техните близки. По делото не е било спорно, че процесните помощни средства комбиниран стол за тоалет и баня 1 брой на стойност 200 лева са достигнали до правоимащото лице с увреждания, което е основната цел на Закона за хора с увреждания и по този начин се гарантират техните права, осигурява се зачитане на човешкото им достойнство и равното им третиране в личния, обществения и политическия живот, съгласно чл. 3 от ЗХУ. В този смисъл касационната инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на заповедта за налагане на санкции и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тях. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за необоснованост обжалваното съдебно решение. Първоинстанционният административен съд е подложил на преценка всички събрани доказателства, а при формиране на вътрешното му убеждение относно фактите от обективната действителност не са допуснати отклонения от правилата на формалната и правната логика. Съдът е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на жалбоподателя, следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които на основание чл. 143, ал. 1 от АПК съдът определя в размер на 500,00 лева, за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат по делото, съгласно представени доказателства договор за правна защита и съдействие от 18.09.2024 г., с характер на разписка за получено плащане и фактура 0000000284/18.09.2024 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, изр. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,