Решение № 6687 от 16.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13533/2012 г.

Решение № 6687 от 16.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13533/2012 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Георги Петров Иванов срещу решение № 4174 от 19.07.2012 г. по адм. дело № 6538/2010 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № Л-1529/01.06.2005 г. на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за освобождаване от служба като надзирател в затвора в гр. Пазарджик по здравословни причини на основание чл. 20, ал. 4 от ЗИН във вр. чл. 253, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 249 от ППЗМВР. Иска се отмяна на съдебното решение с доводи за незаконосъобразност и необоснованост. Ответникът, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. За да се произнесе, настоящата инстанция съобрази следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил доказателствата по делото и е извел обосновани правни изводи за законосъобразност на оспорения административен акт. Правилно е заключението, че към момента на издаването на заповедта са налице материалноправните предпоставки съгласно чл. 20, ал. 4 от ЗИН във вр. чл. 253, ал. 1, т. 3 от ЗМВР (отм.) и чл. 249, ал. 1 от ППЗМВР (отм.). От събраните по делото писмени доказателства е видно, че заповедта за освобождаване от служба е издадена въз основа на решение на ЦЕЛК от 19.05.2005 г., в което категорично е отразено, че жалбоподателят е негоден да изпълнява службата си като надзирател предвид психичното му заболяване: БАР (биполярно афективно разстройство) - сегашен маниен епизод, без психотични симптоми. Заболяването е налично от 2002 г. след емоционални преживявания, като в период от м. 07.2003 г. - м. 03.2005 г. Иванов е работил без оръжие. Назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза също установява, че към момента на издаване на оспорената заповед касаторът е страдал от посоченото заболяване, което представлява психично разстройство и не му позволява да изпълнява службата. Що се касае до последваща уволнението епикриза от м. 10.2005 г. и решение на ТЕЛК от м. 11.2005 г., според които въпреки диагнозата "рекурентно депресивно състояние в ремисия" лицето е работоспособно, вещото лице заявява, че същите са издадени, без да бъде отчетена цялата медицинска документация. Предвид съществуването на материалноправните предпоставки за издаване на административния акт, при която хипотеза органът действа в условията на обвързана компетентност, жалбата правилно е отхвърлена. Не са налице касационни основания за отмяна на първоинстанционното решение и същото следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което касаторът следва да се осъди да заплати на ГДИН сумата 150 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,