Решение № 3760 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12452/2017 г.

Решение № 3760 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12452/2017 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от кмета на Район Панчарево, Столична Община, против Решение № 4913 от 20.07.2017 г., постановено по адм. дело № 5959/2017 г. по описа на Административен съд София-град. Счита решението за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Ответникът – Я. Н., от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. С. взема становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, като постановено и съобразено със събраните доказателства и разпоредбите на законите и иска да бъде оставено в сила. Иска присъждане на направените пред касационната инстанция разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд София-град, е отменил по жалба на Я. Н. мълчалив отказ на Кмета на район "Панчарево" - Столична община, за извършване на административна услуга - заверка на молба-декларация, по искане на същия за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за поземлен имот, находящ се в [населено място], район Панчарево, м. "Въгренчица". Върнал е преписката на кмета на района за произнасяне по подаденото до него заявление за извършване на исканата административна услуга, съобразно дадените в решението указания и в сроковете по чл. 57 АПК. За да постанови този резултат съдът е приел, че заверката на молбата-декларация е административна услуга по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК - издаване на акт, с който се удостоверяват факти с правно значение и като такъв подлежи на съдебно оспорване. В случая административен акт в законовия срок не е издаден и е налице мълчалив отказ. Приел е, че е в компетентността на кмета на общината е удостоверяването дали за даден имот е издаден акт за общинска собственост или не, като това се явява от значение за признаване на право на собственост в охранителното нотариално производство по реда на чл. 587 от ГПК. С оглед на така приетото, първостепенния съд е отменил мълчаливия отказ на кмета на район "Панчарево", Столична община за извършване на административна услуга. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е събрал всички относими към правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхното единство и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Съгласно § 1, т. 2, б. "б" от ДР на Закона за администрацията, във вр. с чл. 21, ал. 3 АПК е налице отказ за извършване на административна услуга, която е елемент от охранително производство по чл. 587, ал. 2 ГПК. Административният орган е длъжен да се произнесе с изричен акт по отправеното до него искане, след като се увери в правния интерес на молителя да получи искания документ. Задължението му се изразява в издаване на удостоверение, относно обстоятелството актуван ли е имотът като общинска собственост. В него той вписва обстоятелствата, каквито е установил при извършената от него проверка и, които той счита за относими към собствеността на имота. Дори да счете, че е налице конкуренция на права, административният орган не може да откаже извършване на услугата. Така неоснователно ще препятства защитата на правата на молителя, тъй като законът му е възложил единствено удостоверителни функции. По делото безспорно е установено, че с молбата си Наумов е поискал заверка на молба - декларация, необходима му за производството по чл. 587 ГПК по която кметът дължи произнасяне в законоустановения срок по АПК с изричен акт. Като не се е произнесъл в установения срок и при наличие на предпоставките за извършването на това административният орган е постановил незаконосъобразен мълчалив отказ, който правилно е бил отменен от първостепенния съд. Правилно също така съдът е върнал преписката обратно, за произнасяне по същество, тъй като е недопустимо да замества волята на административния орган. С оглед изложените съображения съдът намира обжалваното решение за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателно е искането на ответника по касационната жалба за присъждане на направените по делото разноски. Същите възлизат на сума в размер на 800 лева, заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 04.02.2019 г., представен по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение,