Решение № 7806 от 12.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1445/2009 г.

Решение № 7806 от 12.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1445/2009 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на Стефан Петров Петров, управител на "АГРОКЪМПАНИ" ООД - Сливен, срещу решение № 248/28.11.2008 г. по адм. д. № 198/2008 г. по описа на Административен съд - Ямбол с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът Красимир Господинов Статев в писмен отговор оспорва касационната жалба и с доводи за нейната неоснователност моли атакуваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Административният орган не е взел становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С оспореното решение състав на Административен съд - Ямбол е отхвърлил жалбата на дружеството-касатор срещу Заповед № 3-492/18.08.2008 г., с която на основание чл. 224, ал. 1, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) кметът на община Стралджа, обл. Ямбол е наредил спиране на строително монтажните работи на "Селскостопански обект-свинарник", находящ се в поземлен имот № 000166 по КВС на с. Александрово и на основание ал. 4 на цитирания текст е указал на адресата в определен срок да внесе в общината архитектурен и конструктивен проект, изготвени от правоспособни лица, с искане за издаване на разрешение за строеж. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и правилното приложение на материалния закон. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение е неоснователна. Оплакванията за неправилност на решението, обосновани с мотиви за неотчетени нарушения на административно производствените правила, допуснати от издаващия административен орган, са неоснователни. Производство за оспорване по реда на чл. 193 ГПК вр. с чл. 144 АПК на приложения към преписката Констативен акт № 1/11.07.2008 г., представляващ официален документ, не е инициирано от оспорващия. Акт със същия номер и съдържание, но от 12.07.2008 г. (неприсъствен ден) е приложен към подадената чрез административния орган жалба. Копията от оспорената заповед и съставения констативен акт не представляват писмени доказателства по смисъла на чл. 151, т. 4 АПК, тъй като се съдържат в административната преписка, чието прилагане по делото е задължение на административния орган - чл. 152, ал. 2 АПК, а при неизпълнение - на съда - чл. 152, ал. 4 АПК. Ето защо и предвид липсата на оспорване истинността на акта, съдът с основание не е констатирал в конкретната хипотеза нарушение на административнопроизводствените правила. Освен това от идентичните констатации на двата акта, неопровергани от доказателствата по делото, следва, че дори проверката на длъжностните лица от общинската администрация да е извършена в извънработно време, последната не може да се счита за съществено опорочена. Позоваването на нарушения по Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) като неотносими в производството по ЗУТ и АПК не следва да се обсъждат. Нарушенията на административнопроизводствените правила по чл. 26, ал. 1, чл. 35 и 57, ал. 1 АПК не представляващ съществени такива, предвид което изводите на съда, че не обосновават неправилност на административния акт, се възприемат изцяло. Въз основа на установяванията досежно характера на извършваните на обекта строително монтажни работи, изводът на решаващия съд, че се касае за строеж, извършван без строителни книжа е законосъобразен. Следва да бъде уточнено единствено, че данните, вкл. писменото заключение на в. л. Манолова, сочат на строеж в хипотезата на § 5, т. 38 вр. с т. 42 ДРЗУТ - основен ремонт на съществуваща селскостопанска постройка. В тази връзка касационното оплакване за нарушение на материалния закон е неоснователно. Във връзка с последния касационен довод следва да се посочи, че дори и търпим по смисъла на § 16, ал. 1 ПРЗУТ, един строеж може законосъобразно да бъде подложен на основен ремонт единствено след одобряването на строителни книжа. Настоящата инстанция констатира порок в предметната на делото заповед, изразяващ се в неправилно приложение на чл. 224, ал. 4 ЗУТ. В хипотезата на чл. 224, ал. 1, т. 1 ЗУТ задължение на административния орган, след издаване на заповедта за спиране, е изпращането на преписката на Дирекцията за национален строителен контрол - чл. 224, ал. 7 ЗУТ. На практика с втория диспозитив на заповедта издаващият орган е дал указания на извършителя на строежа за предприемане действия за узаконяването му, което е недопустимо по действащия ЗУТ. В тази част административния акт се явява благоприятен за адресата, предвид което в образуваното по негова жалба съдебно производство визираната незаконосъобразност не може да бъде отстранена. По изложените мотиви оспореното с касационната жалба решение се явява постановено при липсата на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на II-ро отделение