Решение № 5955 от 12.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14562/2015 г.

Решение № 5955 от 12.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14562/2015 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация" (ИАМА) срещу решение № 32 от 10.11.2015 г., постановено по административно дело № 265/2015 г. от Административен съд Р. е отменена негова заповед № ЧР-850/18.05.2015 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което подадената жалба срещу заповедта бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба - А. Н. в представен писмен отговор, писмени бележки и в съдебно заседание оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна, като осъди касационния жалбоподател да й заплати деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с неговата цел. За да отмени заповед № ЧР-850/18.05.2015 г. на Изпълнителния директор на ИАМА, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) във връзка с приет с ПМС № 106/29.04.2015 г. Устройствен правилник (УП) на ИАМА и утвърдено длъжностно разписание в сила от 18.05.2015 г. е прекратено служебното правоотношение на Николова за длъжността "старши експерт" в отдел "Икономика на морската администрация" в дирекция "Морска администрация - Р." на ИАМА, АС Р. приема, че не са налице посочените в заповедта законови предпоставки. Този извод е обоснован с факта, че с приемането на УП е извършена реорганизация на агенцията, при която по силата на § 9 на Преходните и заключителни разпоредби на ПМС № 106 от 29.04.2015 г. за приемане на Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Морска администрация" предвиждащ Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" да поеме при условията и по реда на чл. 123 от Кодекса на труда активите и пасивите, правата и задълженията на Изпълнителна агенция "Морска администрация" по трудовите правоотношения с работниците и служителите, изпълняващи функции по денонощно наблюдение на корабоплаването и координация на действията на корабите, плаващи в критичните участъци във вътрешните водни пътища на Р. Б. са преназначени 30 броя служители, при намаление на щатната численост общо с 33 щатни бройки. Освен това въз основа на представените поименно щатно разписание в сила към 8.05.2015 г. и след издаване на заповедта е констатирал наличие на незаети щатни бройки в дирекцията, като броя им след извършената реорганизация е намален от 9 на 6. На следващо място при тази съпоставка е установен и факта, че при премахване в новото длъжностно разписание на отдела, в който е заемала длъжност Н. с изключение на нея всички останали служители, заемащи длъжност в този отдел са преназначени или в ДП "ПИ", в други дирекции или в останалите отдели в преименуваната дирекция "Речен надзор - Р." и по точно в отдел "Квалификация и регистрация на морски лица". Фактът, че при наличие на незаети щатни длъжности е съкратена длъжността, заемана от Н. обосновава правилност на извода в обжалваното решение за постановяване на заповедта при превратно упражняване на власт. Настоящата инстанция намира, че в случая при така установените факти, които не се оспорват от административния орган заповедта е постановена и в нарушение на разпоредбите на чл. 6 и чл. 7 АПК, задължаващи административния орган да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като издадените от тях актове не могат да засягат правата и законните интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава актът, а когато с последният се засяга права се прилагат онези мерки, които са по благоприятни за засегнатите, ако по този начин се постига целта на закона. Актовете освен това следва да се основават на действителните факти от значение за случая, като следва да се преценят всички факти и доводи от значение за него. В конкретния случай при упражняване на правомощието си да оптимизира работата на администрацията чрез намаляване на броя на служителите органът не е съобразил факта, че е налице свободна щатна бройка за същата длъжност в администрацията, макар и в друга дирекция, както е установено в първоинстанционното производство и при наличието на 6 свободни щатни бройки в дирекцията, в която е заемала длъжност Н. и съкращавайки заета длъжност очевидно не е преценил тази факт, при което с издадената заповед не е изпълнил посочените по-горе задължения да постанови акта си по начин, който е най-благоприятен за засегнатите лица, а напротив засегнал правата на Н. в по-голяма степен от най-необходимото за целта. Допълнителен аргумент в тази насока е и установеният факт, че от събраните доказателства не се установява изпълнение на целта на извършената реорганизация, според доклада на Министъра на транспорта и информационните технологии децентрализиране на част от дейността, тъй като е разкрита нова щатна бройка за същата длъжност в дирекция "Речен надзор - Лом". При това обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд приема, че в случая органът превратно е упражнил правото си при условията на оперативната самостоятелност, с която е разполагал да оптимизира работата на администрацията, при което издадената от него заповед за прекратяване на служебното правоотношение с държавния служител на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл е незаконосъобразна. При това правилно в обжалваното решение е прието, че актът е постановен нарушение на целта на закона. С оглед на тези констатации наведените доводи за постановяване на решението при неправилно приложение на закона са неоснователни. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. Въпреки този изход на делото настоящият състав намира, че не следва да се произнася по направеното от ответника искане за присъждане на деловодни разноски, тъй като по делото не са представени доказателства за направени такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение