Решение № 8955 от 29.9.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2033/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на ТП на НОИ-София град, чрез процесуален представител Е.Вълева началник на сектор Правно обслужване , срещу Решение 1648 от 15.01.2025 г., постановено по адм. дело 10550/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на А. Р. М. от гр.София е отменено Решение 2153-21-246 от 02.10.2024 г. на Директора на ТП на НОИ София град и потвърденото с него разпореждане [номер]/61/09.08.2024 г. на длъжностно лице по ПО към Дирекция Пенсии в ТП София - град на НОИ и преписката е изпратена на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София - град за произнасяне по същество по Заявление с вх. 2113-21-5247/29.07.2024 г., подадено от А. М., при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК. Твърди, че при правилно изяснена фактическа обстановка съдът е формирал изводи в противоречие с материалния закон. Поддържа, че по отношение на заявителката А.М. не са налице материалноправните предпоставки за придобиване право на пенсия по реда на чл. 69б, ал. 1 от КСО, както и за неприложимост на разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), поради ненавършване на изискуемата за 2024 год. възраст от 54 години и 2 месеца, съгласно чл. 69, ал. 1 и ал. 9 от КСО. Сочи, че формалното съответствие на изискванията на чл. 69б, ал. 1 от КСО не е основание за отпускане на пенсия предвид водещия характер на действително заеманата от А. М. длъжност и извършваната дейност, непопадаща в обхвата на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП, отм.) и на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП). Иска да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново, с което да се отхвърли жалбата на А. Р. М. срещу Решение 2153-21-246 от 02.10.2024 г. на Директора на ТП на НОИ София град. Претендира присъждане на направените по делото разноски заплатената за касационното производство Д.Т. и юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции в минимален размер. При условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът А. Р. М. от гр.София, чрез процесуален представител адв. Е.Балабанова, с писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба като неоснователна и излага съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд. Иска да се остави в сила обжалваното решение като правилно. Претендира присъждане на направените по делото разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване и за правилност на обжалваното съдебно решение, което да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София-град е Решение 2153-21-246 от 02.10.2024 г. на Директора на ТП на НОИ София град, с което е оставена без уважение жалбата на А. Р. М. против разпореждане [номер]/61/09.08.2024 г. на длъжностно лице по ПО към Дирекция Пенсии в ТП София - град на НОИ, с което на основание чл. 69 и чл. 69б, ал. 1 от КСО и чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, й е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/, като неоснователна. Съдът е установил, че със Заявление вх. 2113-21-5247/29.07.2024 г. А. М. е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за ОСВ по чл.69б, ал. 1 от КСО, като към заявлението си е приложила изискуемите удостоверителни документи, съгласно чл. 2 от НПОС. Органът е констатирал, че лицето има осигурителен стаж за времето от 07.11.1996 г. до 26.07.2024 г. и е зачел такъв, както следва: 27 години 08 месец и 17 дни, като за военнослужещ по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/, зачетен от първа категория труд; 04 години 00 месеца и 07 дни втора категория труд, и 06 месеца и 28 дни от трета категория труд. На основание чл. 104, ал. 4 от КСО общият осигурителен стаж на лицето, превърнат в трета категория труд, е определен на 51 години, 09 месеца и 15 дни. Към датата на подаване на заявлението - 29.07.2024 г. е установено, че А. М. е навършила [възраст], като сборът от осигурителния й стаж и възрастта е 102 години, 09 месеца и 15 дни, т.е. над изискуемите 94 точки. С разпореждане [номер]/61/09.08.2024 г. на длъжностно лице по ПО към Дирекция Пенсии в ТП София - град на НОИ е постановен отказ за отпускане на исканата пенсия. Длъжностното лице е приело, че заявителката не е навършила изискуемата възраст по чл. 69, ал. 1 от КСО /няма навършени 54 години и 02 месеца за календарната 2024г./ и няма недостигащ стаж, като военнослужещ по ЗОВСРБ, поради което не е налице хипотезата на чл.18, ал.4 от НПОС за отпускане на пенсия за ОСВ по чл. 69б, ал. 1 от КСО, Разпореждането е обжалвано и е потвърдено с обжалваното пред първоинстанционния съд Решение 2153-21-246 от 02.10.2024 г. на Директора на ТП на НОИ София - град. Административният орган е счел, че не са налице предпоставките на чл. 69, ал. 1, от КСО, тъй като лицето не е навършило изискуемата се възраст от 54 години и 02 месеца. Изложени са аргументи, че разпоредбата на чл. 69б от КСО е приложима единствено по отношение на лица, които не са придобили право на пенсия по реда на чл. 69 от КСО, поради недостигащ осигурителен стаж, с оглед изричната разпоредба на чл. 18, ал. 4 от НПОС. Предвид обстоятелството, че А. М. притежава изискуемия стаж, но не и възраст, е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Изложени са доводи относно наличието на съществена разлика в изискванията за придобиване право на пенсия при условията на чл. 69б, ал. 1 от КСО и тези по чл. 69, ал. 1 от КСО, доколкото законодателят изисква реално полагане на труд при условията на първа категория, която се признава за конкретно определени с акт на Министерски съвет длъжности, съгласно чл.104, ал. 1 от КСО. При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Счел е, че А. М. има осигурителен стаж и навършена възраст, изискуеми по силата на чл. 69б, ал. 1, т. 1 от КСО за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по този ред. Съдът е посочил, че разпоредбите на чл. 69 и чл. 69б от КСО са с равнозначно приложение, с оглед на правите последици, което означава, че при наличие на една от двете хипотези, уредени в чл. 69 и чл. 69б КСО, правото на пенсия следва да бъде зачетено, в която хипотеза може да бъде упражнено, а ако е възможно и по двете следва да се приложи нормативна уредба в благоприятен вариант за заявителя. Изложил е съображения, че разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС, обосновала обжалвания отказ, не представлява пречка за лицата, които изначално отговарят на условията за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал. 1 от КСО, да се пенсионират по този ред, както и че тълкуването и прилагането на чл. 18, ал. 4 от НПОС не следва да бъде стеснително и да ограничава приложението на чл. 69 и чл. 69б от КСО като норми от по-висок ранг и с равнозначно правно действие. Решаващият съд е обосновал и извода, че ако за приложението на чл. 18, ал. 4 от НПОС административният орган достигне до заключение, че нормата има ограничаващ характер, то на основание чл. 5, ал. 1 от АПК следва да приложи разпоредбите на КСО предоставящи възможност за избор. В заключение съдът е отразил, че след като към датата на подаване на заявлението А.М. е отговаряла на всички кумулативни предпоставки по чл.69б, ал.1 от КСО за отпускане на лична пенсия за ОСВ, постановеният отказ на пенсионния орган е издаден при неправилно приложение на материалния закон. По изложените съображения съдът е отменил обжалваното решение на директора на ТП на НОИ. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Настоящият състав не споделя изводите на първоинстанционния съд във връзка с тълкуването на законовите разпоредби на чл.69, ал. 1 и ал. 2 КСО, чл. 69б КСО и чл. 18, ал. 4 НПОС. Същото, с оглед целта на закона, не отразява последователната им редакция и взаимовръзка между тях. Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1 КСО, военнослужещите придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по ЗОВСРБ, като резервисти на активна служба и/или като резервисти на срочна служба в доброволния резерв по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България. Ал. 2 на чл. 69 КСО също регламентира хипотеза за ранно пенсиониране на включените в разпоредбата категория лица, които имат осигурителен стаж като военнослужещи по ЗОВСРБ. Изискването за посочената по-горе възраст от 52 години и 10 месеца влиза в сила от 01.01.2016 г., а нормата на чл. 69, ал. 9 КСО предвижда, че от 31.12.2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по два месеца до достигане на 55-годишна възраст за лицата по чл. 69, ал. 1 и ал. 2 КСО. Изискуемата възраст за 2024 г. е 54 години и 2 месеца и за двата пола. Т.е., анализът на разпоредбата на чл. 69, ал. 1 КСО сочи, че в същата е въведено изискване за наличие на минимална изискуема от закона възраст за придобиване на право на пенсия от тези категории лица и тази минимална възраст е еднаква, както за мъжете, така и за жените. По този начин е отчетен характерът на извършваната от осигурените лицата дейност и е постигнато равноправие между мъжете и жените. Следва да се отбележи, че при определяне на изискванията за придобиване на право на пенсия, законодателят въвежда изискването за общ осигурителен стаж, както и за действително изслужен осигурителен стаж като служител по посочените закони. По силата на чл. 69б, ал. 1 КСО, право на пенсия придобиват лицата, които са работили десет години при условията на първа категория труд, при следните условия: т.1 навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете: т.2: от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година е по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 55-годишна възраст. В този смисъл, условията за придобиване право на пенсия по чл. 69б, ал. 1 КСО от 01.01.2024 г. са за навършени 50 години и 8 месеца за жените и 54 години и 2 месеца за мъжете. От горното се налага изводът, че изискванията за придобиване право на пенсия при условията на чл. 69б КСО са различни, като законодателят задължително изисква реалното и действително полагане на осигурителния стаж при условията на първа категория труд. Съгласно чл.104, ал. 1 от КСО същата се определя с акт на МС, а именно с ПКТП-отм., действал до 31.12.1999 г. и НКТП (в сила от 01.01.2000 г.).