Решение № 10706 от 29.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11771/2017 г.

Решение № 10706 от 29.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11771/2017 г., VII о., докладчик председателят Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалният кодекс /АПК/, вр. чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/. Образувано е по касационна жалба на директор на Дирекция "Координация на програми и проекти" и ръководител на Оперативна програма "Транспорт" 2007-2013 г. при Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, срещу Решение № 4227/23.06.2017 г., постановено по адм. дело № 3025/2017 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено негово Решение № ФК-6/01.03.2017 г. за налагане на финансова корекция на Агенция "Пътна инфраструктура" в размер на 10% (659 969.04 лв.) от стойността на всеки допустим доход, финансиран от безвъзмездна финансова помощ по договор №РД-37-6/04.03.2014 г. с изпълнител "Актор" АСД на стойност 5 499 741.99 лв без ДДС. Твърди се материална незаконосъобразност и необоснованост на съдебният акт и се иска отмяната му. Ответната страна - Агенция "Пътна инфраструктура", в писмено становище оспорва касационната жалба и претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение за налагане на финансова корекция, УО е приел, че при провеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет "Избор на Изпълнител за извършване на допълнителни строителни работи на Обект: "АМ "Струма" ЛОТ № 4, участък "Сандански-Кулата" от км 423+800 до км 438+500", възложителят Агенция "Пътна инфраструктура" е допуснал нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ, изразяващо се в определяне на твърде кратък срок за получаване на документация за участие в процедурата. Поради установеното нарушение, в съответствие с т. 4 от Приложение към чл. 6 от Методология за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от Общата програма "Солидарност и управление на миграционните потоци" (Методология), органът е определил финансова корекция в размер на 10% (659 969.04 лв.) от стойността на всеки допустим доход, финансиран от безвъзмездна финансова помощ по договор №РД-37-6/04.03.2014 г. с изпълнител "Актор" АСД на стойност 5 499 741.99 лв без ДДС. За да отмени така постановеният акт, първоинстанционният съд е приел, че в акта за определена корекция в размер на 10% от стойността на разходите, за нарушение изразяващо се в недостатъчен срок за закупуване на документация, липсват мотиви откъде следва извода за "необосновано ограничаване на конкуренцията" и "недостатъчност" на срока, различни от бланкетното му констатиране като 58, 62% от законосъобразния срок. Изложени са изводи, че преценката за достатъчност предполага и анализ на предмета на поръчката, какъвто не е налице. В този смисъл е прието, че извода за недостатъчност на срока е немотивиран от органа, съответно водейки до незаконосъобразност на оспорения акт. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ финансовата подкрепа със средствата на Европейските структурни и инвестиционни фондове може да бъде отменена само на някое от лимитативно посочените правни основания. В оспорения акт на УО е посочено, че е установеното нарушение, попадащо в хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ – нередност, която съставлява нарушение на националното право, извършено чрез действие от получателя на безвъзмездната помощ и има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Съгласно ал. 2 от посочената разпоредба, нередностите по т. 9 се "посочват" в акт на Министерския съвет. В случая се твърди наличието на такава нередност по реда на т. 4 от Приложение към чл. 6, ал. 1 от националната Методология за определяне на финансови корекции (МОФК), приета с ПМС № 134/2010 г. С оглед на това и поради липсата на регламентация в закона на този вид обществени отношения, за целите на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ следва да се приеме, че към момента на издаване на оспорения акт, именно Методологията е актът, който определя видовете нередности по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ. Посочена като метод за определяне на наложената финансова корекция, т. 4 от Приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията е относима за нарушение, изразяващо се в недостатъчен срок за потенциалните участници/кандидати да получат документацията за участие/за публичен достъп до публичната покана. Според описанието на нарушението, за да е приложима споменатата разпоредба, срокът за потенциалните участници/кандидати за получаване на документация за участие следва да е прекалено кратък и това да ограничава необосновано конкуренцията за участие в процедурата за възлагане на обществената поръчка. Корекции следва да се прилагат за всеки конкретен случай, като при определяне на стойността на корекцията се вземат предвид евентуални смекчаващи фактори, свързани със спецификата и сложността на поръчката, по-специално възможната административна тежест или затруднения в осигуряването на тръжната документация. Настоящият състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, че такива обстоятелства въобще не са изследвани, като не са изложени и аргументи за недостатъчност, краткост или ограничаване на конкуренцията от страна на въпросния срок. С оглед на това, Административен съд София-град правилно е приел, че актът не отговаря на изискванията за мотивираност, тъй като не е доказано действие на бенефициера в нарушение на националното право. С оглед на тези изводи и по изложените съображения, Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София-град съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. При този краен извод и при направеното искане за присъждане на разноски в полза на Агенция "Пътна инфраструктура" следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150.00 лева. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,