Решение № 15560 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9083/2016 г.

Решение № 15560 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9083/2016 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). О. Н., представлявана от К. Н. К. Д., е подал касационна жалба срещу решение № 351 от 29.02.2016 г. по адм. дело № 1896/2014 г. по описа на Административния съд- Б., с което е била осъдена да заплати на ЕТ "Я. Я.", представляван от Я. Г. Я., обезщетение в размер на 33 500 лева за имуществени вреди, причинени от изпълнението на Заповед № 381/14.05.2013 г., издадена от Кмета на общината, която по надлежен съдебен ред е била обявена за незаконосъобразна, представляващи стойността на премахнатия обект, предмет на тази заповед. Според касатора О. Н. от представените по делото доказателства: АОС № 2371/17.04.2006 г. и заключението на вещото лице по съдебно- техническата експертиза се налага извод, че ищецът не притежава нито право на собственост върху терена, върху който е бил изграден процесния павилион, нито право на строеж- за изграждане на обекта не са одобрявани проекти, не е издавано разрешение за строеж, няма удостоверение за ползване на обекта, поради което и неправилно административният съд е приел, че са налице всички материално- правни предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Поддържа се наред с това и оплакване за съществени процесуални нарушения, довели до необоснованост на съдебното решение в обжалваната част, с твърдение, че никъде в решението съдът не е посочил как е формирал дължимата сума- обстоятелство, което лишава страната от правото й на защита. Решението се обжалва и в частта, в която е отхвърлен иска на Я. Г. Я. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. за периода 15.06.2013 г. - 11.09.2014 г., представляващи преживени болки и страдания от преждевременното раждане на жената, с която ищецът живее на съпружески начала и смъртта на недоносеното дете, липса на парични средства, изключване на електрическото захранване, обтягане на отношенията между двамата съпрузи, всички настъпили от стреса вследствие незаконосъобразната заповед, а така също и в отхвърлителната част досежно исковете за присъждане на имуществени вреди, както следва: изцяло в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лв. за претърпени имуществени вреди, причинени от изпълнението на заповед № 381/14.05.2013 г., издадена от Кмета на община Несебър, отменена като незаконосъобразна по надлежния съдебен ред, представляващи пропуснати ползи за периода 15.06.13 г. - 15.09.13 г. от невъзможността да бъде реализирана печалба от търговска дейност в премахнатия обект, а така също и в частта, с която е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи стойността на премахнатия обект, предмет на тази заповед, за разликата над уважения до пълния предявен размер от 450 000 лева. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение, че касационната жалба на О. Н. е основателна, а тази на Я. Г. Я. - неоснователна. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени допустимостта и основателността на касационните жалби, намира същите за допустими като подадени в срок и от надлежни страни. По основателността им намира следното: Производството пред Административния съд - Б. е образувано по исковата молба на Я. Г. Я. против О. Н., с която са предявени следните искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер за заплащане на обезщетение, представляващо нанесени имуществени вреди вследствие постановената незаконосъобразна заповед № 381/14.05.2013 г. на кмета на община Несебър в размер на 450 000 лв., представляващи стойността на премахнатия незаконно от ответника обект, предмет на посочената заповед; за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лв., представляващо нанесена имуществена вреда вследствие изпълнението на незаконосъобразната заповед, изразяваща се в пропуснати ползи за периода 15.06.2013 г. -15.09.2013 г. да реализира печалба от премахнатият обект; за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., нанесени вследствие изпълнението на незаконосъобразната заповед, за периода 15.06.2013 г. - до датата на завеждане на исковата молба (11.09.2014 г.), изразяващи се в причинени болки и страдания вследствие преждевременно раждане на жената, с която ищецът живее на съпружески начала и настъпилия вследствие недоносването на детето летален изход за него. От фактическа страна съдът е установил, че със заповед № 381/14.05.2013 г. кметът на О. Н. е наредил премахването на преместваем обект, представляващ павилион с предназначение заведение за обществено хранене - бирария, с приблизителни размери дължина 10 м, ширина 4 м, височина 2,50м към който е монтирано слънцезащитно съоръжение (навес) с приблизителни размери 10м/8м/2,5м изпълнен от дървена конструкция, състояща се от дървени колони, дървена покривна конструкция от талашитени плоскости, покрита с ондолин, целият обект поставен в южната част на имот публична общинска собственост, с идентификатор 61056.502.510 по КККР на с. Р., идентичен с УПИ I-общ., кв. 53а, по плана на с. Р.. Посочил е, че съгласно мотивите на заповедта за обекта са издадени две разрешения за поставяне, второто от които изтекло на 30.10.2007 г., след което ново разрешение не е издавано, както и че обектът не е предвиден в действащата схема на общината за разполагане на преместваеми обекти. По-нататък в мотивите си съдът е посочил, че с решение № 184/12.02.2014 г. постановено по адм. д. № 1554/2013 г. състав на Административен съд Б. е отменил описаната по-горе заповед на кмета на община Несебър като незаконосъобразна, тъй като в хода на съдебното производство е установено, че обектът, предмет на заповедта, не е преместваем по смисъла на т. 80, § 5 от ДР на ЗУТ, а е строеж по смисъла на т. 38, § 5 от ДР на ЗУТ и процедурата по премахването му е съвършено различна, в случай, че са налице съответните предпоставките, визирани в чл. 225, ал. 2 от ЗУТ. Решението е влязло в сила на датата на постановяването му, тъй като към този момент съгласно чл. 215, ал. 7 от ЗУТ решения с такъв предмет са окончателни. Административният съд е съобразил още, че по делото са представени два акта за публична общинска собственост - № 2371/17.04.2006 г. и № 5551/21.01.2014 г., съгласно които УПИ с площ 9 327 кв. м, с трайно предназначение - според първия акт "друг вид озеленяване", а според втория акт - "урбанизирана", е отреден за "За озеленяване и търговски обекти". Фактическите констатации на съда са изградени и на събраните гласни доказателства по делото- Показанията на свидетелите Я. П., работил с бригада от работници по изграждането на съборения обект, свидетелят З. И., арматурист, участвал в изграждането на обекта, Х. К., електротехник, изпълнил електро инсталацията в обекта, А. С., готвач в събореното заведение, а също така и майка на жената, с която ищецът живее на съпружески начала, а така също и на свидетелката Д. Д.- жената с която Я. живее на съпружески начала. Обсъдени са и изслушаните три съдебни експертизи по делото: техническа, счетоводна и медицинска. От правна страна съдът е счел, че е доказана една от предпоставките на разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно отменен незаконосъобразен административен акт- Заповед № 381/14.05.2013 г. кмета на О. Н., като в този контекст е обсъдил като неоснователно възражението на ответника за неоснователност на предявените претенции само на основата на факта, че обектът, предмет на обжалваната заповед, не е преместваем, както е приел административният орган, а е строеж, видно и от мотивите на самата заповед. за да приеме това, първостепенният съд е приел, че единственият правно релевантен факт в разглеждания случай е, че заповедта е отменена с влязло в сила решение на съда. По отношение на предявения иск за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лв. за пропуснати ползи за периода 15.06.- 15.09.2013 г. съдът е счел, че така заявената претенция е неоснователна като недоказана. Според съда не са доказани твърдените обстоятелства, че през претендирания период ищецът е могъл да реализира чист нетен доход от търговската дейност на съборения обект в горепосочения размер, както и, че пропускът да се реализира такъв доход се дължи единствено и само на незаконосъобразно издадената заповед, разпоредила премахването на този обект. Посочено е в мотивите на обжалваното решение, че от събраните доказателства може категорично да се направи извод, че ищецът през предходната година - 2012 г., не е имал никакви доходи, които да произтичат от този обект, доколкото нито е декларирал такива по реда на ЗДДФЛ, нито е установено от вещото лице наличието на касов оборот от търговска дейност. Обсъждайки изводите на ССчЕ, съдът е достигнал до извода, че Предположението, че на търговската площ, с която разполагало заведение могат теоретично да се обособят 72 седящи места, след като в Наредбата за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения за заведения с категория една звезда е регламентирано, че за едно място за сядане е необходима 1,1 кв. м площ, а премахнатия обект е с размер 80 кв. м, не може да обоснове извод, че конкретното заведение действително е разполагало със 72 седящи места, още по-малко може да се направи извод, че заведението през претендирания период винаги е било запълнено за да се заключи от такива предположения какъв би бил евентуалния оборот през 2013 г. и каква част от него би била чистата печалба. Както бе посочено по-горе, вторият имуществен иск, в размер на 450 000 лв., е за обезвреда на претърпени вреди, представляващи стойността на преместваемия обект, ведно с обзавеждането в него, доколкото ищецът бил лишен от възможността да изнесе оборудването. За да уважи частично този иск, съдът се е основал на описи на вещи и материали, представени от ответника и подписани от ищеца, визиращи вещи, намиращи се в обекта, които на 14, 15 и 20 юни 2013 г. са били взети от ищеца, както и на заключението на съдебно- техническата експертиза, което, обаче, е обсъдено като частично необосновано досежно приетата от експерта пазарна стойност на обекта в размер на 77 026 лв.. Съдът е счел, че макар вещото лице да е използвало метод за определяне на тази стойност, който позволява да бъде оценен премахнатия имот, като се отчита факта, че липсват данни за учредено право на строеж в чужд имот, както и данни за притежаване на правна собственост върху имота, в който е изграден обекта, то самият обект е премахнат и липсват писмени доказателства, в които да се съдържа неговото описание, с изключение на констативният акт съставен от служители на ответника в процедурата по премахване. Наред с това, за определен вид строителни процеси и работи съдът е приел, че са били действително извършени (напр. извършването на насипи от филц и баластра; изграждането на тухлената конструкция и на ел. инсталацията), но за други е счетено, че няма данни за тяхната направа. Във връзка с тезата за частична недоказаност на тази искова претенция, съдът е посочил, че, за да калкулира сумата 77 026 лв. вещото лице е прибавило стойността на строителни процеси и материали, за които няма обективни данни, че са съществували или че са съществували в този вид, като е направил и примерно изброяване на тези процеси и материали. В заключение е прието от решаващия съд, че оценката на вредите следва да бъде намалена на 33 500 лв. Изцяло е отхвърлена претенцията за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., основана на твърденията, че събарянето на заведението е довело до обтягане на отношенията в семейството на ищеца, както и до преждевременно раждане на жената, с която Я. е живеел на съпружески начала, обусловено от изключително напрегнатото й физическо и психическо състояние непосредствено след събарянето на обекта. За да постанови този резултат, съдът е разгледал последователно относимите писмени и гласни доказателства, както и заключението на съдебно- медицинската експертиза, и е счел, че този този обективно съединен иск е неоснователен, тъй като липсват доказателства за причинната връзка между събарянето на обекта, предмет на заповедта и настъпилото преждевременно раждане на фактическата съпруга на ищеца. АС е посочил, че дори и самият експерт не отрича наличието на множество фактори, които могат да доведат до преждевременно раждане. Отделно от това, съдът е съобразил и факта, че Д. Д. не е присъствала лично на събарянето на обекта, което което намалява интензитета на преживяното от нея. Изложеното, ведно с още подробно развити от съда съображения и доводи, е мотивирало у решаващия състав извод за недоказаност на тази претенция за обезвреда. Касационната инстанция намира, че административният съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон при постановяване на решението в неговите отхвърлителни части. Правилен е изводът на административния съд за недоказаност, съответно- неоснователност на претенцията за присъждане обезщетение в размер на 30 000 лв., представляващи имуществена вреда, нанесена на ищеца поради пропуснати ползи за периода 15.06.2013 г. - 15.09.2013 г. да реализира доходи от премахнатия обект вследствие на незаконосъобразната заповед, издадена от кмета на община Несебър за неговото премахване. Пропуснатата полза е неосъществено, пропуснато, но сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице. Това увеличение следва да не е настъпило единствено по причина отменения незаконосъобразен административен акт, като вредите следва да са в пряка и непосредствена връзка с него. Пропуснати ползи, изразяващи се в нереализираната печалба могат да бъдат присъдени по реда на чл. 1, ал. 1, във вр. с чл. 4 ЗОДОВ само при наличието на убедителни доказателства досежно тяхната реалност и сигурност, както и това, че единствената причина за нереализирането на печалбата е съответният незаконосъобразен акт, която предпоставка в настоящия случай не е налице. Настоящият състав напълно споделя мотивите на съда, че не са доказани твърдените обстоятелства, че през претендирания период ищецът е могъл да реализира чист нетен доход от търговската дейност на съборения обект в горепосочения размер, както и, че пропускът да се реализира такъв доход се дължи единствено и само на незаконосъобразно издадената заповед, разпоредила премахването на този обект. Обосновано съдът е релевирал относимите към правилното решаване на спора обстоятелствата, че не са налице каквито и да било счетоводни данни, годни да обусловят извод, че печалба в претендирания размер е била сигурна. Решението в тази му част следва да бъде оставено в сила. Правилно е решението и в частта му, с която е отхвърлен предявения иск за присъждане на неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., съставляващи обезвреда за преживените болки и страдания от преждевременно раждане на жената, с която Я. е живеел на съпружески начала, обусловено от събарянето на процесния обект. Следва да бъде споделен решаващият мотив на съда, че не е налице пряка причинно- следствена връзка между премахването на обекта и настъпилото преждевременно раждане, последвано от смъртта на роденото дете. Основателно пълномощникът на О. Н. поддържа, че сам ищецът в исковата молба е посочил, че стреса, преживян от съпругата му, е в резултат не на фактическото премахване на обекта, а на факта, че след премахването му семейството е имало финансови затруднения, но, както бе посочено по-горе, такова твърдение не намира опора в данните по делото, доколкото видно от финансовите отчети за последните три години назад, ищецът не е реализирал почни никаква печалба. В този контекст, твърдението, че обектът е носел значими финансови приходи, които са били в основата на вътрешното спокойствие на съпругата на ищеца, поради което и събарянето му е разклатило психиката й и е довело до трагичната развръзка, не може да бъде кредитирано. Съгласно установената съдебна практика, за да е налице пряка вреда, същата следва да е настъпила в резултат на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на длъжностни лица, както и актът, респективно действието или бездействието да са единствено възможни източници на произтеклата вреда. Правилен и обоснован е проведеният задълбочен анализ на данните от изслушаната съдебно- медицинска експертиза. Съгласно разпоредбата на чл. 202 ГПК, съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, а да го обсъди в съвкупност с останалите доказателства. Противно на твърденията в касатора Я., извършеното обсъждане на експертното заключение е достатъчно, за да даде отговор на въпроса защо съдът намира, че не следва да го кредитира. Причината за преждевременното раждане, както и самото вещо лице посочва при разпита в съдебно заседание, може да се дължи на различни фактори, само един от които е стреса. Видно и от констативно-съобразителната част на експертизата, възпроизведена в съдебното решение, всяка пета родилка с преждевременно раждане е имала стрес по време на бременността, което означава, че на стреса се дължат 20% от преждевременните раждания, а не всички или преобладаващата част. Тези експертни констатации обосновано са обсъдени от съда в контекста и на писмения доказателствен материал, а така също и на свидетелските показания. Съобразено е още, че по делото липсват медицински данни за състоянието на майката в периода от премахването на процесния обект до датата на преждевременното раждане, а така също и за провеждани редовни консултации. В отделни мотиви съдът е посочил и други причини, разколебаващи доказателствената стойност на експертизата, които напълно се споделят от настоящия състав. Следва изрично да бъде изтъкнат факта, че вещото лице е посочило, че извода за преживян стрес от съпругата на ищеца е направило въз основа на данни от пълномощника на ищеца, което- както правилно е посочил и съдът, прави заключението по съдебно-медицинската експертиза необосновано и неубедително. Решението и в тази му отхвърлителна част следва да бъде оставено в сила. Решението на административния съд противоречи на материалния закон в частта, в която искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи стойността на премахнатия незаконно от ответника обект, предмет на процесната заповед; е бил уважен за сумата 33 500 лева. За да се ангажира имуществената отговорност на държавата за вреди от незаконосъобразна административна дейност следва да се установи наличието на нормативноустановените предпоставки - незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред, действие или бездействие на административен орган или длъжностни лица по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действието или бездействието и вредата. При липсата на който и да е елемент отговорността по чл. 1 ЗОДОВ не може да се реализира. Ищецът, който претендира обезщетение, носи доказателствената тежест за установяване на всички елементи от фактическия състав. В случая не може да се приеме, че ищецът е доказал наличието на имуществените вреди, по отношение на които му е присъдена горепосочената сума. Приемайки, въз основа на постановеното решение № 184/12.02.2014 г., постановено по адм. д. № 1554/2013 г. по описа на АС- Б., че заповед № 381/14.05.2013 г. на кмета на община Несебър е отменена по съдебен ред, решаващият съд е счел, че това е достатъчно основание да се приеме, че е налице "отменен по съдебен ред незаконосъобразен административен акт". Но от представените по делото доказателства, а именно АОС № 2371/17.04.2006 г. и от заключението на вещото лице следва извод, че ищецът не притежава нито право на собственост върху терена, нито право на строеж; за изграждане на обекта не са одобрявани проекти, не е издавано разрешение за строеж, няма удостоверение за ползване на обекта. Основателно касаторът О. Н. поддържа, че единственият извод, който може да се направи въз основа на горепосочените факти е, че Я. не притежава право на собственост върху обект заведение за обществено хранене "Бирария", предмет на Заповед № 381/14.05.2013 г. на Кмета на О. Н., т. е. налице е незаконен строеж. Нещо повече, в самото решение на АС- Б., с което е отменена Заповед № 381/14.05.2013 г. на Кмета на О. Н., станало единствено основание за съда да приеме, че е налице първата материално- правна предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е прието, че "след като в случая е установено наличието на незаконен строеж, при констатиране на неговата незаконност, редът за премахването му е съобразно нормите на Глава двадесет и първа от ЗУТ, който не е приложен и спазен от административния орган". Или, отнася се до незаконно изграден обект. Същият е премахнат по реда за премахване на преместваеми обекти, какъвто не е - обектът е строеж, по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Независимо от реда за премахването му, и дори и премахнат по ненадлежния ред, обаче, за собственика не са налице вреди. За да търпи сочените вреди, чието репариране претендира, ищецът е следвало да докаже валидно правоотношение и наличие на законен обект, от чието незаконосъобразно премахване е увреден. След като е установено, че обектът не е построен на законно основание, не може да се приеме, че за едноличния търговец Я. са настъпили претендираните вреди от фактическото действие по премахването, поради порок в административния акт. Обратното би означавало облагодетелстване от незаконосъобразно поведение. Неправилно, поради изложеното, първоинстанционният съд е приел, че е налице и основната предпоставка за основателност на иска, а именно вредоносен резултат, при което е уважил частично предявения иск за имуществени вреди. Въз основа на събраните доказателства се налага извода, че дори и премахната по ненадлежния ред, щом постройката е изградена в противоречие с разрешеното, а именно щом съставлява незаконен строеж, то независимо от реда за премахването му, за собственика не са налице вреди в търсените размери. След като е установено, че обектът е подлежал на премахване, то не може да се приеме, че за лицето са настъпили търсените вреди от фактическото действие по премахването, поради порок в административния акт. Обратното би означавало облагодетелстване от свое незаконосъобразно поведение. Поради това, неправилно съдът е приел, че събраните по делото данни установяват по несъмнен начин настъпването на твърдените имуществени вреди в присъдения размер, като пряка и непосредствена последица от отменен административен акт. Постановеното решение в частта, с която е присъдена сумата 33 500 лв. имуществени вреди, причинени от изпълнението на Заповед № 381/14.05.2013 г., издадена от Кмета на О. Н., следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено друго, с което тази искове претенция бъде отхвърлена изцяло като неоснователна. За прецизност на изложението следва да бъде посочено, че изцяло основателно е оплакването на касатора, че решението в осъдителната му част е неправилно, тъй като съдът не е изложил мотиви досежно това как е извършена преценката за дължимост именно на сумата 33 500 лв. При изложените от съда мотиви не може да бъде установено кои дейности са приети за доказани и на каква стойност са същите. Независимо от това допуснато от съда съществено процесуално нарушение, обаче, доколкото искът е изцяло недоказан по своето основание, настоящият състав счита, че делото не следва да бъде връщано за ново разглеждане на първостепенния съд, а следва да бъде окончателно решено с отхвърляне на неоснователно предявения иск. Независимо от изхода на спора, на касатора О. Н. не следва да бъде присъдено юрк. възнаграждение за касационната производство, предвид нормата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, съгласно която се възстановяват единствено разноски по водене на производството. Независимо от изхода на спора с пълното отхвърляне на предявените искове, определение № 827 от 12.05.16 г. не може да бъде предмет на контрол в настоящото съдебно производство, тъй като срещу него не е подадена частна жалба. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, състав на Трето отделение