Решение № 3749 от 28.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 195/2017 г.

Решение № 3749 от 28.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 195/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Матейска Производството пред петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Д. К. М. от гр. С., ж. к. "Яворов", бл. ..., вх. ..., ет. ..., срещу решение № 10499 от 10.10.2016 г. на ВАС (Върховен административен съд), IV-то отделение по адм. дело № 9243/2015 г., с искане то да бъде отменено и постановено ново, с което да се уважи жалбата и да му се присъдят разноски. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е постановено в нарушение на закона. Позовава се на чл. 105, ал. 2 от Конституцията на Р. Б. и твърди, че центърът е специализирана административна структура за изпълнение на държавната политика в областта на превенцията и противодействието на корупцията и организираната престъпност и се причислява към органите по чл. 38, ал. 1, т. 6 от Закона за администрацията, при което няма как глава втора от ЗА да не се прилага /в това число и чл. 8/. Твърди още, че неправилно са обсъдени доводите му относно неизпълнението на изискването на чл. 26, ал. 2 и чл. 28, ал. 2, т. 3 и 4 от ЗНА. В открито съдебно заседание пред петчленния състав на ВАС, чрез надлежно упълномощен адвокат-пълномощник жалбоподателят поддържа касационната жалба и отново моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което да се уважи жалбата и да се присъдят разноски. Ответникът - Министерски съвет на Р. Б., чрез надлежно упълномощен процесуален представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, както и да бъде оставено в сила първоинстанционното решение като правилно, обосновано и законосъобразно. П. П. бележки с подробни съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. От заинтересованата страна - "Център за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност" към Министерски съвет на Р. Б. (ЦППКОП), гр. С., е постъпил писмен Отговор - възражение, в което се оспорва касационната жалба като неоснователна и се моли решението да бъде оставено в сила като правилно, законосъобразно, обосновано и постановено в съответствие със събраните по делото доказателства, при спазване на процесуалните правила за страните. Освен това се моли ВАС да приеме и възражение за недопустимост на касационната жалба, тъй като личният правен интерес е бил относим единствено към окончателно отменената заповед № ЧС 2-0007/8.05.2015 г. за уволнение и съставлява очевидно отпаднало основание. С оглед на това се моли касационната жалба да бъде оставена без разглеждане като недопустима предвид настъпилите нови обстоятелства. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът на ЦППКОП оспорва жалбата и отново моли да бъде отхвърлена. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че ако съдът приеме, че жалбата е допустима, по същество тя е неоснователна. Решението на първоинстанционния съд е правилно. С приемането на § 4 на ПМС № 110 не е допуснато нарушение на чл. 8 и чл. 19 от Закона за администрацията, поради това, че разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗА изрично изключва приложението на Г. II, респективно чл. 8 от ЗА и не се изисква задължително съществуване на длъжност "главен секретар" в центъра към Министерски съвет, по смисъла на чл. 60, ал. 1 от ЗА. Настоящият петчленен състав на ВАС намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението. Същата е и процесуално допустима, защото е подадена от надлежно лице - страна по делото, участвало в първоинстанционното производство и за което решението е неблагоприятно, тоест налице са предпоставките на разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК. В тази връзка се явява неоснователно възражението на заинтересованата страна за отпаднал правен интерес, поради това, че окончателно с влязло в сила решение на тричленен състав на ВАС - Пето отделение, постановено по адм. дело № 11003/2015 г., жалбата на Д. К. М. срещу заповед № ЧС 2-0007/8.05.2015 г. за прекратяване на служебното му правоотношение за длъжността "главен секретар", е била отхвърлена. По-конкретно, с определение от 26.11.2015 г. по адм. дело № 9243/2015 г. тричленният състав на ВАС - Четвърто отделение е приел, че жалбоподателят Д. К. М. има пряк и непосредствен правен интерес от оспорването на § 4 от ПМС № 110 от 30.04.2015 г., защото е приложил заповед № ЧС2-0007/8.05.2015 г. на Вр. и. ф. Директор на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност към МС, която е издадена на основание оспорения подзаконов нормативен акт, поради което жалбата му е допустима. С решение № 5225 от 21.07.2015 г. по адм. дело № 5316/2015 г. Административен съд С.-град, I отделение, 19 състав, в производство по реда на чл. 121, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител, е отменил тази заповед, с която е било прекратено служебното правоотношение с Д. К. М. на длъжност "главен секретар" в Център за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност към МС. С решение № 11980 от 8.11.2016 г. по адм. дело № 11003/2015 г., в касационно производство по чл. 208 и сл. от АПК, тричленен състав на ВАС - Пето отделение е отменил горното решение № 5225 от 21.07.2015 г. по адм. дело № 5316/2015 г. по описа на Административен съд С.-град и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил жалбата на Д. К. М. срещу заповед № ЧС2-0007/8.05.2015 г. Този факт, на който се позовава представителя на заинтересованата страна - Център за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност, не може да промени извода за наличие на правен интерес, напротив - правният интерес за жалбоподателя би бил отпаднал, ако заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение беше отменена. Разгледана по същество, касационната жалба на Д. К. М. се явява неоснователна. С решение № 10499 от 10.10.2016 г. по адм. дело № 9243/2015 г., в производство по реда чл. 185 - чл. 196 от АПК, тричленен състав на Върховния административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. К. М. от гр. С., срещу Постановление № 110 на Министерски съвет от 30.04.2015 г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност към Министерския съвет, приет с Постановление № 280 на Министерския съвет от 2010 г. (обн., ДВ, бр. 96 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 16, 37 и 46 от 2011 г. и бр. 22 от 2012 г.), в частта за отмяна на § 4. С втори диспозитив като логическа и законна последица от този изход на спора съдът ОСЪЖДА жалбоподателя Д. К. М. да заплати на ответника Министерски съвет разноски по делото в размер на 300,00 (триста) лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е констатирал, че по допустимостта на жалбата се е произнесъл с определение от 26.11.2015 г., а при разглеждането й по същество е приел, че същата е неоснователна. Посочил е, че ПМС № 110 от 30.04.2015 г. е издадено от компетентен орган, въз основа на изрично възложено правомощие, като при издаване на акта е спазена установената форма и административнопроизводствените правила, както и материалноправните разпоредби и е в съответствие с целта на закона. С оспореното ПМС № 110 е изменен и допълнен Устройствения правилник на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност към Министерския съвет, приет с Постановление № 280 на Министерския съвет от 2010 г. С УП (Устройствения правилник) на ЦППКОП изрично е предвидено, че е приет на основание чл. 60 от Закона за администрацията (ЗА). В тази връзка съдът е приел, че ЦППКОП представлява център към Министерски съвет по смисъла на чл. 60, ал. 1 от ЗА, за дейността на който и организация на работа на структурата му, не следва да се прилага Г. втора от ЗА, предвид изричното изключване на приложението по силата на чл. 60, ал. 2 ЗА. В тази връзка съдът е посочил, че в Г. втора ЗА е регламентирано устройството на администрацията, като с чл. 8 е предвидено, че административното ръководство на администрацията на органа на държавна власт се осъществява от главен секретар, съответно от секретар на община, който ръководи съответната администрация, като координира и контролира административните звена за точното спазване на нормативните актове и на законните разпореждания на органа на държавна власт и отговаря за планирането и отчетността при изпълнение на ежегодните цели на администрацията. С приемането на УП на ЦППКОП с ПМС № 280 от 30.11.2010 г. с Г. втора е регламентирано управлението на Центъра, като ръководството и представителството се осъществява от "директор", а с чл. 8 от УП е определен редът за назначаване и правомощията на главния секретар, на който също са възложени ръководни правомощия на администрацията. Освен това с приложение към чл. 11 от УП е предвидена длъжност "главен секретар" 1 бр., а с приемането на ПМС № 110 е изменен и допълнен УП на Центъра, като с § 4 е отменен чл. 8 и е съкратена длъжността "главен секретар". При тези констатации съдът е направил извод, че тъй като разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗА изрично изключва приложението на Г. втора, респ. чл. 8 от ЗА, и не се изисква задължително съществуване на длъжност "главен секретар" в център към МС по смисъла на чл. 60, ал. 1 от ЗА, с приемането на § 4 на ПМС № 110 не е допуснато нарушение на чл. 8 и чл. 19 от ЗА, както е твърдял жалбоподателя. За неоснователни съдът е приел и възраженията на жалбоподателя за нарушение на Г. трета чл. 26, ал. 2 и чл. 28, ал. 2, т. 3 от ЗНА (Закона за нормативните актове) при приемане на ПМС № 110, като в тази връзка са развити обстойни съображения. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При напълно изяснена и изключително подробно описана фактическа обстановка, тричленният състав на ВАС - Четвърто отделение е достигнал до законосъобразни правни изводи. Изложените съображения се споделят напълно и от касационната инстанция, поради което не е необходимо да се повтарят отново и в касационното решение. Производството е било образувано по жалба на Д. К. М. от гр. С., ж. к. "Яворов", бл. ..., вх. ..., ет. ..., срещу Постановление № 110 на Министерски съвет от 30.04.2015 г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност към Министерския съвет, в частта му по § 4. В жалбата се е твърдяло, че обжалваната правна норма противоречи на нормативен акт от по-висока степен - чл. 8 от Закона за администрацията, защото с нея се премахва нормативно определена длъжност, която съгласно закона съществува във всяка една администрация по смисъла на чл. 19 от ЗА, сред които попада и ЦППКОП и в този смисъл правната норма е приета в нарушение на чл. 15 от ЗНА, както и не е спазена процедурата по глава III от ЗНА - проектът не е публикуван, не са взети предложения и становища, липсват мотиви. На това място за прецизност е необходимо да се отбележи, че съгласно УКАЗ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, Г. трета - "Строеж на нормативните актове", чл. 28, ал. 3 - номерата на главите се обозначават с думи, а не с римски цифри, както е посочил жалбоподателя. С оспорения § 4 от Постановление на Министерски съвет (ПМС) № 110 от 30 април 2015 г., За изменение и допълнение на Устройствения правилник на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност към Министерския съвет, който Устройствен правилник е бил приет с Постановление на Министерски съвет (ПМС) № 280 от 30 ноември 2010 г., "Член 8 се отменя". В този текст, намиращ се в Г. втора, преди отмяната му е бил уреден статута на "главния секретар" - органа и начина на назначаване, функциите, дейността и правомощията му. Съгласно § единствен от Заключителна разпоредба на ПМС № 280 от 30 ноември 2010 г., Правилникът се приема на основание чл. 60 от Закона за администрацията и § 1 от Заключителните разпоредби на Постановление № 158 на Министерския съвет от 2010 г. за създаване на Център за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност към Министерския съвет (ДВ, бр. 62 от 2010 г). Съгласно § 2 Заключителни разпоредби, Постановление на Министерския съвет № 158 от 29 юли 2010 г. се приема на основание чл. 105, ал. 2 от Конституцията на Р. Б. и чл. 60, ал. 1 от Закона за администрацията. Съгласно чл. 105, ал. 2 от Конституцията на Р. Б. (КРБ) "Министерският съвет осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и на Въоръжените сили", а съгласно чл. 60, ал. 1 от Закона за администрацията (ЗА) "Министерският съвет може да създава с постановление на свое подчинение или към министър експериментални лаборатории, изследователски институти, образователни центрове или центрове за обучение, медицински или рехабилитационни центрове и други". Следователно създаденият Център за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност към Министерския съвет е звено, структура, организация, със статут, безспорно попадащ в ал. 1 на чл. 60 ЗА. Съгласно чл. 60, ал. 2 от ЗА, "дейността и организацията на работа на структурите по ал. 1 се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет или издаден от съответния министър, като разпоредбите на глава втора не се прилагат". Г. втора от Закона за администрацията е наименована "Устройство на администрацията и в нея се намира чл. 8, според който "административното ръководство на администрацията на органа на държавна власт се осъществява от главен секретар, съответно от секретар на община" (ал. 1); "Главният секретар ръководи съответната администрация, като координира и контролира административните звена за точното спазване на нормативните актове и на законните разпореждания на органа на държавна власт и отговаря за планирането и отчетността при изпълнение на ежегодните цели на администрацията" (ал. 2); "Главният секретар се назначава от съответния орган на държавна власт" (ал. 3). След като глава втора, в която фигурира чл. 8 уреждащ длъжността "главен секретар" не се прилага за структурите по ал. 1 на чл. 60 ЗА, то в Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност не е задължително да има длъжност "главен секретар" и отмяната на чл. 8 от Устройствения правилник с оспорения § 4 не е незаконосъобразно. Тоест, предвид статута на Центъра, не е нормативно определено в него да съществува такава длъжност и премахването й не противоречи на нормативен акт от по-висока степен. Не е налице нарушение на чл. 15 от Закона за нормативните актове. Не във всяка администрация трябва да има "главен секретар", още повече тя се явява излишна, когато неговите функции - права и задължения, се дублират с друга длъжност. Въпросът дали Центърът е орган по чл. 38, ал. 1, т. 6 от ЗА, както счита пълномощникът на жалбоподателя, е ирелевантно, след като е ясно, че Центърът е структура по чл. 60, ал. 1 от ЗА като попадащ в израза "други" и така е бил създаден видно от § 2 от ПМС № 158 от 29 юли 2010 г. за създаването му. Затова това възражение се явява неоснователно. Следва да се отбележи за пълнота, че жалбоподателят не е оспорил § 15 от Постановление № 110 на Министерски съвет от 30.04.2015 г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност към Министерския съвет, в който § Приложението към чл. 11 се изменя така, че в числеността на персонала на Центъра - 40 щатни бройки вече не фигурира длъжността "главен секретар" - 1, която е съществувала според Приложението към чл. 11 в Постановление № 280 на Министерски съвет от 30 ноември 2010 г., за приемане на Устройствен правилник на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност. Неоснователни се явяват и оплакванията в касационната жалба относно неизпълнението на изискванията на чл. 26, ал. 2 от ЗНА и на чл. 28, ал. 2, т. 3 и т. 4 от ЗНА. При внимателен прочит на обжалваното понастоящем съдебно решение се установява, че съдът е обсъдил подробно нормативно регламентираната процедура за приемане на нормативния акт. В административната преписка се съдържат доклади, становища, съгласувания, съобщения до средствата за масово осведомяване, протокола от заседанието на Министерския съвет на 29 април 2015 г., на което по т. 26 от дневния ред е приет проекта на постановлението за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност към Министерския съвет, приет с Постановление № 280 на МС от 2010 г. С оглед изложеното, обжалваното съдебно решение се явява съобразено с материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което не страда от пороците по чл. 209, т. 3 АПК и следва да бъде оставено в сила изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски. При този изход на спора пред касационната инстанция, на ответника - Министерски съвет следва да бъдат присъдени своевременно поисканите в проведеното на 09.03.2017 г. открито съдебно заседание разноски за юрисконсултско възнаграждение. Следва да се има предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК в редакцията й след изменението на кодекса, обнародвано в "Д. вестник" бр. 8 от 24.01.2017 г., във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора по обжалване на нормативен акт само относно един текст (§ 4), за производството по настоящото дело в полза на Министерски съвет следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Петчленен състав - I колегия,