Решение № 8793 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11174/2011 г.

Решение № 8793 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11174/2011 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на Иван Хараламбов Хараламбов, осъществяващ търговска дейност като ЕТ "Ива Иван Хараламбов" със седалище и адрес на управление в гр. Карнобат, ул. "П. К. Яворов" № 68 срещу решение № 914/06.07.2011 г. на Административен съд - гр. Бургас, постановено по адм. д. № 2101/2010 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № 0201000409/27.07.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП -Бургас, потвърден с решение № РД -10 - 300/23.09.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е допуснал тройна оценителна експертиза и поради това не са уважени претендираните разходи. Незаконосъобразно и в противоречие с чл. 24, ал. 2 от ЗОДФЛ (отм.) за данъчния период 1.01.04 г. - 31.12.04 г. е определена данъчната основа като е признат само разход за придобиване на машините без да са признати транспортни разходи и разходи по обслужване на същите. Претендира се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или постановяване на решение по съществото на спора, като бъде съобразено експертното заключение. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП - не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Бургаския административен съд е бил РА № 0201000409/27.07.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП -Бургас, потвърден с решение № РД -10 - 300/23.09.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП. Със същия са определени на ревизираното лице задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. в размер на 9896.48 лв. и лихва 6784.72 лв.; за 2006 г. - 852.15 лв. и лихва 365.71 лв.; по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. - 2154.24 лв. и лихва 297.22 лв., както и лихви върху авансови вноски за 2007 - 3.48 лв. и за 2008 г. - 7.32 лв. Органът по приходите е приел за установена в хода на ревизията следната фактическа обстановка: През 2004 г. Иван Хараламбов Хараламбов като физическо лице е извършил продажби на 5 бр. комбайни Дон - 1500 и 2 бр. хедери. Покупко-продажби на комбайни и товарен автомобил са извършвани и през 2002 г. и 2003 г. Приходи от тях не са декларирани. Доколкото не се касае за случайни и инцидентни сделки, лицето осъществява търговска дейност, свързана с покупка на вещи с цел същите да бъдат продадени, регламентирана в чл. 1, ал. 1, т. 1 от Търговския закон /ТЗ/. На основание чл. 10, т. 2 от ЗОДФЛ (отм.) подлежат на облагане доходите, произхождащи от дейност като едноличен търговец, независимо дали е регистрирана по ТЗ. На основание чл. 21, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) физическите лица, извършващи дейност като еднолични търговци, независимо дали са регистрирани по ТЗ, формират данъчна основа за доходите по реда на глава втора от ЗКПО (отм.). На основание чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО (отм.) облагаемият резултат за 2004 г. следва да се увеличи с положителната разлика между приходите и разходите, неотчетени в текущия отчетен период, съгласно реда, определен в съответните нормативни актове. На посоченото правно основание облагаемият резултат е увеличен със сумата от 34 522 лв., представляваща разлика между покупната цена на 5 бр. комбайни и 2 хедера и продажната им цена. Отново на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО (отм.) облагаемият резултат за 2005 г. е увеличен с положителната разлика между покупната и продажната цена на фадрома - 9500 лв. За периода е определен положителен финансов резултат в размер на 2082.72 лв., но не е определено задължение за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.). За 2006 г. органът по приходите е констатирал, че с оглед установения положителен финансов резултат за 2005 г., неправомерно е приспадната загуба от 2005 г. в размер на 6493.28 лв. и е определено задължение за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) - 852.15 лв. и лихва 365.71 лв. За 2008 г. е установено, че лицето е извършило продажби на идеални части от три сглобяеми къщи с местонахождение в гр. Габрово, закупени през 2006 г. от АДВ - Русе. Тъй като от придобиването им до датата на продажбата са изминали 2 години, не намира приложение чл. 13, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДФЛ. На основание чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от продажбата на недвижимо имущество е определен като положителна разлика между продажната цена и цената на придобиване, намалена с 10 на сто разходи. Установен е на посоченото правно основание облагаем доход за 2008 г. в размер на 21542.40 лв. За да отхвърли като неоснователна жалбата срещу РА, Бургаският административен съд подробно е обсъдил твърденията на жалбоподателя, изложени в жалбата, свидетелските показания и заключението на експерта и е приел, че претенциите за признаване на допълнителни разходи са неоснователни. Така постановеното решение е правилно. Видно от изложеното в жалбата до първоинстанционния съд и в касационната жалба, доводите на жалбоподателя са основно за това, че във връзка с продажбите на 5 броя комбайни и 2 броя хедери през 2004 г. и на фадрома през 2005 г. следва да му бъдат признати допълнително разходи за резервни части /двигатели, гуми, редуктор и скоростна кутия и др., които са взети от други собствени машини/, смяна на масла и транспортни разходи. Както правилно е приел първоинстанционния съд, налице е правен интерес от обжалване на РА и в частта му за отчетния период 2005 г., независимо от това, че за него не са определени данъчни задължения, тъй като във връзка с установения положителен финансов резултат са определени данъчни задължения за 2006 г. По искане на жалбоподателя съдът е допуснал изслушване на свидетелски показания и изготвяне и приемане на съдебна оценителна експертиза. Свидетелят Христов е заявил, че през 2003 г. - 2004 г. е работил при жалбоподателя и заедно са ходили по разпродажби в АДВ. Закупували са машини, които били в окаяно състояние и за да ги приведат в движение и да ги транспортират до Карнобат се е налагало да носят резервни части от други комбайни. Фадромата е била транспортирана, но след това е блокирал двигателят й. Наложило се е да го сменят, както и да подменят хидромотора, две помпи, стартер. Задачата на вещото лице по назначената съдебна оценъчна експертиза е била да оцени машините към момента на тяхната продажба. Според заключението, обективна оценка е невъзможно да бъде определена, тъй като не може да се направи оглед на машините, тъй като в постановленията за възлагане на публичния изпълнител липсват данни за техническото състояние на същите към момента на придобиването им, в тях са посочени само фабричните номера без номер на рама и двигател и е невъзможно да се съпостави кой двигател или агрегат е бил прехвърлен от една машина на друга. Липсват документи, установяващи вида и обема на ремонтните работи, както и фактури за направени разходи за горива, масла и хидравлични течности. Независимо от това, вещото лице е определило по пазарни цени разходите за смяна на масла, за гориво и за подготовка на машините в добър вид с цел продажба. Съдът е приел, че свидетелските показания не дават необходимата конкретика, за да се приеме, че те доказват напълно твърденията на жалбоподателя за допълнително направени разходи. Не са налице писмени доказателства, чрез които да се установят разходите за ремонт и допълнителните разходи. Заключението на вещото лице в частта на определените стойности на допълнително направените разходи не е възприето. Правилен е изводът на съда, че свидетелските показания не установяват по категоричен начин допълнително направени разходи за ремонт и транспорт. Такива не се установяват и от съдебно-оценителната експертиза предвид обясненията на експерта, изложени по-горе. Заключението е оспорено при приемането му от процесуалния представител на жалбоподателя и във връзка с оспорването е заявено искане за извършване на нова експертиза от друго вещо лице при същата задача, но след посещение на място в базата, в която жалбоподателят осъществява своята дейност. Във връзка с отговора на вещото лице, че при посещение в базата няма как да се установи коя част от кой комбайн е взета и къде е сложена, съдът е оставил без уважение това процесуално искане. Неоснователен е доводът на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в недопускането на нова експертиза от друго вещо лице. За да не уважи искането, съдът е изложил подробни мотиви, които настоящият съдебен състав на Върховния административен съд споделя изцяло. Задачата е да се оценят машини, продадени през 2004 г. и 2005 г. Искането е да се направи оглед на тези машини, от които са взети части, според твърденията на жалбоподателя и са вложени в продадените машини. Основателен е изводът на вещото лице, възприет и от съда, че оглед на тези машини през 2011 г. не би могъл да способства за това да се установи, че от тях са взети части и двигатели и са монтирани на продадените. Относно данъчния период 2008 г. в касационната жалба не се съдържат съображения за незаконосъобразност на решението. Доказателства за допълнително направени разходи във връзка с продажбите на идеални части от сглобяемите къщи извън нормативно признатите не са ангажирани. Законосъобразно е потвърден РА и в частта му, в която са начислени лихви във връзка с авансовите вноски. На основание чл. 43 от ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г. ревизираното лице е следвало да внася авансови вноски, но такива не са правени. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, решението на Бургаския административен съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение