Решение № 13253 от 5.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5639/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ръководител отдел Местни приходи при Община Мездра, чрез адв. Ц. Стоев срещу Решение 459 от 06.03.2024 г. по адм. дело 127/2023 г. по описа на Административен съд Враца. С обжалваното решение по жалба на ЕТ Озирис Ц. Й. е отменен Акт за установяване на задължения /АУЗ/ по чл. 107, ал. 3 ДОПК с 6 от 20.01.2023 г., издаден от младши експерт Ревизии и проверки в дирекция Местни приходи, потвърден с Решение 2 от 10.02.2023 г. на ръководител отдел Местни приходи в дирекция Местни приходи, ГРАО при Община Мездра, в частта, в която за 2017 г. 2022 г. вкл. са установени задължения за ТБО за компонентата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и установените лихви върху тях, както и в полза на ЕТ са присъдени разноски в размер на 5670 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. На първо място, касаторът изтъква, че съдът е нарушил чл. 9, ал. 3 и ал. 4, чл. 163, ал. 3 и чл. 171, ал. 4 АПК, като е оставил делото, непопълнено с относими към спора доказателства, както и не е разпределил правилно доказателствената тежест. На второ място, счита, че е необоснован изводът на съда за материална незаконосъобразност на процесния АУЗ, доколкото се установява обратното от доказателствата по делото. Иска отмяната на решението и да се върне делото за ново разглеждане на друг състав на същия съд или да се постанови решение, с което да се отхвърли жалбата на ЕТ срещу оспорения АУЗ. Претендира разноски. Ответната страна ЕТ Озирис Ц. Й., представлявана от адв. Костадинов, оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС Враца е бил АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК с 6 от 20.01.2023 г., издаден от младши експерт Ревизии и проверки в дирекция Местни приходи, потвърден с Решение 2 от 10.02.2023 г. на ръководител отдел Местни приходи в дирекция Местни приходи, ГРАО при Община Мездра в частта относно установените задължения за ТБО за компонента поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за периодите 2017 г. 2022 г. вкл. главница и лихви, относно обектите производствен обект Оранжерия, РЗП 31 000 кв.м. и производствен обект Помощна сграда, с РЗП на обекта 1 920 кв.м., находящи се в местността Брусненски слог в землището на [населено място], общ. Мездра. По отношение на материалната законосъобразност на процесния АУЗ съдът е посочил, че дължимостта на ТБО за услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване се определя от две кумулативно дадени условия 1. принадлежност на имота към територията на съответното населено място и 2. реално предоставяне на услугата в района на имота, определен със заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. Достигнал е до извода, че процесният имот не попада в категорията имоти, които да са обект на данъчно облагане по чл. 10 ЗМДТ имотът не е част от населеното място [населено място], с предназначение на територията земеделска, разположен е извън строителните граници на населеното, съседните имоти са също земеделски земи. В допълнение съдът се е аргументирал, че по отношение на процесния имот не е и доказано предоставянето от страна на Община Мездра на услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Формиран е краен извод за незаконосъобразност на АУЗ в оспорената му част. Касационната жалба е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящото решение препраща към мотивите, изложени в първоинстанционното решение на основание чл. 221, ал. 2 АПК и същите не следва да бъдат преповтаряни. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което да е довело до неизясняване на спора от фактическа страна. Доколкото с процесния АУЗ в оспорената част се установяват задължения за ТБО в частта на компонента услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, то правилно е указано от страна на решаващия съд, че органът е този, който следва да установи фактическите основания, на които е основан оспореният акт, както и че същият трябва да докаже, че процесната услуга е предоставяна от Община Мездра по отношение на собствения на ЕТ имот. По делото е приобщена цялата административна преписка, както и е изискана информация от трети неучастващи по делото лица относно предоставяните услуги на територията на населените места в Община Мездра. Съдът е направил свои фактически установявания, обсъдил е целия доказателствен материал по делото и е формирал обоснован извод за незаконосъобразност на АУЗ. Неоснователно е твърдението на касатора за допуснато от съда нарушение на материалния закон и необоснованост при постановяване на съдебния акт. Касационната инстанция възприема като логични и правилни съображенията на първостепенния съд за недоказаност на двете кумулативни предпоставки по отношение на спорните обекти относно дължимост на ТБО в частта на услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за процесните периоди 2017 г. 2022 г. Дори и да се приеме, че имотът е включен в районите, за които услугата следва да бъде предоставяна от общината, липсват обаче доказателства, от които да се изведе извод за реалното й предоставяне. Включването на имота в районите, в които следва да се предоставя процесната услуга, съгласно приложените заповеди на кмета също не означава, че услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е реално осъществена. Правилно е отбелязано от АС Враца, че липсват доказателства за отчитането на действително извършени дейности по почистване и поддържането на обществените територии в местността, в която се намира имотът на оспорващия. Заключението по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза кореспондира със събраните по делото писмени доказателства и се формира извод за липса на данни такава услуга да е извършвана от Община Мездра по отношение на обектите на ЕТ "Озирис - Ц. Й.". Изисканата от третите лица "ЛКС" ООД, "Маестриа 07" ЕООД и "Мегаинвест - Холд" ЕООД информация и получените отговори, приобщени по делото, установяват липсата на доказателства за извършвани от тях разходи във връзка с услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" в посочения период и по отношение на декларираните от ЕТ обекти. С оглед на горното, не са налице сочените от касационния жалбоподател отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и решението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора, в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 5000 лева уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представен списък за разноски и доказателства за направени такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение