Решение № 7403 от 17.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4519/2021 г.

Решение № 7403 от 17.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4519/2021 г., II о., докладчик съдията Бранимира Митушева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на главен архитект на Община Елхово, чрез пълномощника адв. И. Ч., срещу Решение № 46 от 16.03.2021 г., постановено по адм. дело № 345/2020 г. по описа на Административен съд – Ямбол, с което е отменено решение изх. № Д-94-02-404/16.12.2020 г. на главния архитект на Община Елхово и е осъдена Община Елхово да заплати разноски по делото. В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК – неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение. Твърди се, че неправилно съдът приема, че оспореното решение е постановено след изтичането на разписаните в чл. 102 от АПК преклузивни срокове. Според касатора не е нарушен и чл. 103, ал. 1 от АПК, тъй като в хипотезата на чл. 99, т. 1 от АПК административният орган няма задължение да уведомява адресата на незаконосъобразния административен акт. Претендира се отмяна на съдебното решение, както и присъждане на съдебни разноски пред касационната инстанция. Ответникът – А. Д., редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложено по делото писмено становище, чрез пълномощника си адв. М., излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна, но по различни от изложените от касатора съображения. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от А. Д., срещу решение изх. № Д-94-02-404/16.12.2020 г. на главния архитект на Община Елхово, с което е на основание чл. 99, т. 1 от АПК е отменено разрешение за поставяне № 19/11.08.2020 г., издадено от главния архитект на Община Елхова, като незаконосъобразно. В мотивите на решението е прието, че е нарушена процедурата по издаване на разрешението за поставяне, поради неспазване на изискването на чл. 56, ал. 5 от ЗУТ, доколкото собственик на имота, в който се поставя преместваемото съоръжение е Община Елхово, както и не е спазен чл. 56, ал. 2 от ЗУТ, тъй като схемата за поставяне е одобрена след издаване на разрешението за поставяне. За да отмени решение изх. № Д-94-02-404/16.12.2020 г. на главния архитект на Община Елхово Административен съд – Ямбол е приел, че същото е издадено при съществено нарушение на административно-производствените правила, като в нарушение на чл. 103, ал. 1 от АПК А. Ж. не е уведомена, конституирана и изслушана преди произнасянето на административния орган. Прието е още, че оспореното решение е постановено и след изтичане на разписаните в чл. 102 от АПК преклузивни срокове за издаването му. Така постановеното съдебно решение е недопустимо. Производството пред административния съд е протекло без участието на надлежна страна, която е следвало да бъде конституирана по реда на чл. 153, ал. 1 във връзка с чл. 154, ал. 1 АПК. В първоинстанционното производство решението на главния архитект на Община Елхово, с което на основание чл. 99, т. 1 от АПК е отменено разрешение за поставяне № 19/11.08.2020 г., издадено от главния архитект на Община Елхова, е обжалвано от А. Д.. Видно от съдържанието на отмененото разрешение за поставяне главният архитект на Община Елхово е разрешил на Община Елхово, в качеството на възложител и по повод заявление вх. № 94-М-79/10.08.2020 г. от А. Д., да извърши поставяне /монтаж/ на кафе – автомат на спирка до пицария. С оглед на това, независимо от обстоятелството, че в разрешението за поставяне е цитирано подаденото заявление от жалбоподателката Д., като титуляр на процесното разрешение за поставяне е била вписана Община Елхово. Доколкото в разрешението за поставяне се сочи, че същото се издава на Община Елхово по повод подадено от А. Д. заявление, то безспорно за жалбоподателката, в качеството й на трето лице, придобило права от отменения административен акт, е бил налице правен интерес от оспорване на постановеното от главния архитект на Община Елхово решение в производство по чл. 99 и сл. от АПК. Административният съд е конституирал в съдебното производство като страни единствено оспорващият и административният орган, издател на акта. Община Елхово, като посочен титуляр на отмененото, с оспореното решение на главния архитект на Община Елхово, разрешение за поставяне безспорно има качеството на заинтересована страна и като такава е следвало да бъде конституирана в съдебното производство, тъй като решението се ползва с обвързваща сила за страните по реда на разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК, от която произтичат и последващите им процесуални права. Служебното конституиране на всички страни по делото, включително и заинтересованите, е процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство и решението, постановено при неучастието на заинтересована страна по реда на чл. 153, ал. 1 във връзка с чл. 154, ал. 1 от АПК, подлежи на обезсилване като недопустимо, което представлява касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК. Въпреки, че в касационната жалба не е направен довод или оплакване за недопустимост на решението, нито искане за обезсилването му поради наличие на такъв порок, при касационната проверка на решението съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК. Поради това и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК обжалваното съдебно решение следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при което се конституира надлежно визираната по-горе заинтересована страна в процеса. При новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, съдът следва да се произнесе и по претенциите за разноски пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 във връзка с чл. 218, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,