Решение № 94 от 29.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 587/2022 г.

Решение № 94 от 29.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 587/2022 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. И. В. срещу решение № 434 от 09.12.2021 г. по в. гр. д. № 620 от 2021 г. на Плевенски окръжен съд, гражданско отделение, с което е отменено решение № 305 от 28.04.2021 г. по гр. д. № 3942 от 2020 г. на Плевенския районен съд и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявения от Д. И. В. срещу И. И. Н. и В. И. Н. иск за съдебна делба на следните недвижими имоти:

1. апартамент, представляващ жилище на първия етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], с площ от 93 кв.м., заедно с принадлежащите към него 1/2 ид. ч. от избено помещение на сградата с площ от 93 кв.м., 1/2 ид. ч. от подпокривното пространство с площ от 100 кв.м. и 230/430 ид. ч. от УПИ ІІІ-....., кв. 188 по регулационния план на [населено място], в който е построена сградата и

1. гараж с площ от 18 кв.м., в южната част на същия имот.

С определение № 148 от 06.04.2022 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните правни въпроси:

1. Съществен индивидуализиращ признак на имотите ли е тяхната площ ? и

1. Може ли да се приеме за доказано правото на собственост върху недвижим имот на дадено лице само въз основа на косвени доказателства като разписни листове, данъчни декларации и други подобни ?

В проведеното открито съдебно заседание касаторът Д. И. В. не се явява и не изпраща представител. В депозирана писмена молба от 12.09.2022 г. В. моли подадената от него касационна жалба да бъде уважена. Претендира и за направените по делото разноски.

Ответниците по жалбата И. И. Н. и В. И. Н. също не се явяват в проведеното открито съдебно заседание. В писмен отговор на касационната жалба от 02.02.2021 г. оспорват жалбата както по отношение допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността й по същество. Претендират за направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд, ГК, състав на първо г. о., като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема следното:

По първия правен въпрос, по който е допуснато касационното обжалване /Съществен индивидуализиращ признак на имотите ли е тяхната площ ?/ ВКС приема за правилно приетото в константната практика на ВКС, включително и в посоченото от касатора решение № 672 от 07.03.2011 г. по гр. д. № 1584 от 2009 г. на ВКС, ГК, І г. о., че площта на имота и сигнатурата му по плана не са присъщи /съществени/ белези на недвижимия имот, тъй като площта зависи от начина на измерване, а сигнатурата може да се промени при изменение на плана. Споделя и разбирането, че съществени индивидуализиращи признаци на недвижимите имоти са тяхното местонахождение, граници /съседи/ и регулационен статут.

По втория правен въпрос, по който е допуснато касационното обжалване /Може ли да се приеме за доказано правото на собственост върху недвижим имот на дадено лице само въз основа на косвени доказателства като разписни листове, данъчни декларации и други подобни ?/ ВКС приема за правилно приетото в посочените от касатора решение № 141 от 04.01.2021 г. по гр. д. № 478 от 2020 г. на ВКС, ГК, І г. о. и решение № 131 от 13.06.2011 г. по гр. д. № 1602 от 2009 г. на ВКС, ГК, І г. о., че пълното доказване на правото на собственост може да се осъществи и само с косвени доказателства, стига те да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да установяват без съмнение главния факт.

По съществото на жалбата: С обжалваното решение въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и вместо него е постановил решение за отхвърляне на предявения от Д. И. В. срещу И. И. Н. и В. И. Н. иск за съдебна делба на два недвижими имота: апартамент с площ от 93 кв.м., находящ се на първия етаж от двуетажна жилищна сграда, заедно с 1/2 ид. ч. от подпокривното пространство на сградата с площ от 100 кв.м. и 230/430 ид. ч. от УПИ ІІІ-..., кв. 188 по регулационния план на [населено място], в който е построена сградата, с административен адрес на мястото: [населено място], [улица] гараж с площ от 18 кв.м., находящ се в южната част на същия УПИ. За да постанови решението си, съдът е приел, че искът за делба на апартамента и гаража е неоснователен поради няколко причини, една от които е че от събраните по делото доказателства не можело да се направи категоричен извод относно индивидуализацията на делбения имот - относно точния му вид и площ. Вторият мотив на съда да отхвърли иска е че представените по делото косвени доказателства /разписен лист, данъчни декларации и др. / не са достатъчни за пълно доказване на правото на собственост на съделителите върху процесните имоти.

С оглед дадените по-горе отговори на поставените по делото правни въпроси, обжалваното решение се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено. Необосновано в решението е прието, че представените по делото доказателства за собственост са само косвени и не доказват собствеността върху процесните имоти. По делото е представено пряко доказателство за собствеността на недвижимия имот, върху който са построени сградата и гаража- крепостен акт №.... от 1910 г. и спорния по делото въпрос е не за това дали е доказана собствеността, а за идентичността на имота по крепостния акт от 1910 г. и дворното място, в което са построени сградата и гаража.

На основание чл. 293, ал. 3 ГПК, след отмяна на решението, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Плевенския окръжен съд, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия: допускането и приемането на съдебно-техническа експертиза със следните задачи към вещото лице:

1. След проверка на кадастралните и регулационни планове, разписните листове и другата относима към спора техническа документация, намираща се в общината и в ДНСК, както и на кадастралните карта и регистър в АГКК и след запознаване с представените по делото писмени доказателста, да даде заключение затова налице ли е идентичност между дворното място, описано в исковата молба; имота, описан в крепостен акт №.... от 1910 г.; имот №.... в кв. 188 по разписния лист, представен на стр. 142 от първоинстанционното дело; дворното място, описано в протокола за делба от 29.06.1977 г. по гр. д. № 1177 от 1977 г. на Плевенския районен съд; УПИ III- 6834 в кв. 188 по последния действащ ПУП на населеното място и имот с идентификатор..... по действащата кадастрална карта на [населено място] от 2008 г. За целта да изготви комбинирана скица, в която с различни букви или цифри да обозначи границите на тези имоти.

1. Да даде заключение какъв е точният административен адрес на описания в исковата молба имот към настоящия момент.

1. Да даде заключение относно това каква е точната площ на апартамента, заемащ първия етаж от двуетажната жилищна сграда в имот с идентификатор..... по кадастралната карта.

1. Да даде заключение на чие име са записани в разписните листове към плановете и в кадастралния регистър жилищата на първия и на втория етаж от двуетажната сграда, лятната кухня, преустроена в жилище /обекта с идентификатор..... / и гаража /обекта с идентификатор..... / и въз основа на какви доказателства за собственост.

1. Да даде заключение през коя година и в кой план за първи път са били заснети двуетажната сграда и гаража, има ли учредено право на строеж и издадено разрешение за строеж на тези сгради и ако има- на чие име.

Съгласно приетото в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.13.2013 г. по тълк. д. № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдебно-техническата експертиза следва да бъде допусната служебно от въззивния съд, тъй като задачата на експертизата е свързана с изложени във въззивната жалба твърдения за необоснованост на фактическите изводи на първоинстанционния съд относно липсата на идентичност на описания в исковата молба имот и имотите по представените по делото писмени доказателства.

След приемане на горепосочената експертиза, ако бъде установена идентичността на описаното в исковата молба дворно място с имотите, посочени в представените по делото писмени доказателства за собственост, съдът следва да допусне делбата на процесния апартамент, заедно със съответните принадлежащи към него ид. ч. от общите части на сградата и дворното място. При определяне на лицата, между които следва да бъде допусната делбата на апартамента и техните квоти, съдът следва да вземе предвид представените по делото доказателства за наследяване /удостоверения за наследници на В. П. И. и на И. В. Н., удостоверение за родствени връзки на Ц. В. Н. изх. № 13-75 от 13.11.2020 г., удостоверение за раждане на Д. В., удостоверение от 09.02.1970 г. по гр. д. № 1336 от 1968 г. на Плевенския окръжен съд и договор за продажба на наследство от 20.10.2020 г. / и да съобрази разпоредбите на чл. 9, ал. 1 и чл. 5, ал. 1 ЗН.

Що се отнася до иска за делба на гаража, за да реши между кои страни и при какви квоти да допусне делбата на този обект, съдът следва да съобрази заключението на експертизата /по т. 4 и т. 5 от поставената задача/ и ако с оглед на това заключение счете за необходимо, да даде възможност на страните да представят допълнителни доказателства относно това кои други лица са придобили вещни права върху дворното място и на какво основание, кога и от кого е бил построен гаражът, има ли учредено вещно право на строеж за този гараж, законно или незаконно е строителството му. Горното е необходимо, за да се прецени: 1. Дали гаражът е бил собственост само на наследодателката на страните Ц. Н. /ако се установи или че Ц. Н. е била индивидуален собственик на дворното място на основание наследяването му от В. И., респ. собствениците на втория етаж от къщата и на лятната къща не притежават права върху дворното място, или че тези други съсобственици на дворното място са учредили право на строеж в полза на Ц. Н. и това право на строеж е било реализирано преди брака й с И. Н., или че тя е придобила собствеността върху целия гараж на друго правно основание преди брака й с И. Н. /; 2. Дали гаражът е бил собственост на Ц. Н. и на съпруга й И. Н. при условията на СИО /ако се установи, че дворното място е индивидуална собственост на Ц. Н. и гаражът е бил построен по време на брака й с И. Н. или ако се установи, че съсобствениците на дворното място са учредили право на строеж за този гараж и гаражът е построен по време на брака на Ц. Н. с И. Н. / или 3. Дали гаражът представлява приращение към дворното място и като такъв е собственост на всички лица, които са съсобственици на дворното място /включително собствениците на жилището на втория етаж от двуетажната сграда и на жилището в дъното на дворното място, което е бивша лятна кухня, преустроената за жилище/. В първия случай, делбата на гаража следва да бъде допусната само между наследниците на Ц. Н. като се отчете, че гаражът е бил нейна индивидуална собственост. Във втория случай делбата следва да бъде допусната между наследниците на Ц. Н. и И. Н. като се отчете, че гаражът е бил съпружеска имуществена общност между тях. В третия случай делбата на гаража следва да бъде допусната при условията на чл. 345 ГПК.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение